HBV Journal – май 2013

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 май 2013
 
Антивирусна комбинация, използвана за ХИВ, изглежда е ефективна при „имунотолерантни” пациенти
Изследовател от Нова Зеландия изпробва една антивирусна комбинация, използвана за лечение на ХИВ и установи, че е много ефективна за временно намаляване на високия вирусен товар при пациенти, позитивни за „е” антиген на хепатит В (HBeAg). Обаче лекарството е ефективно само докато пациентите са приемали комбинацията от тенофовир и емтрицитабин (Truvada).
Действащите медицински насоки не препоръчват лечение на тези „имунотолерантни” пациенти, чиято имунна система като че ли толерира високите нива на вируса на хепатит В (HBV) без да атакува заразените чернодробни клетки. В крайна сметка имунната система на тези пациенти атакува HBV инфекцията, но след години на опасно висок вирусен товар.
След четири години лечение с лекарствената комбинация тенофовир-емтрицитабин 76% от 62 пациенти са постигнали почти неоткриваем вирусен товар без никакви признаци на лекарствена резистентност. Само 55% от подобна имунотолерантна контролна група, лекувана единствено с тенофовир (Viread), са постигнали неоткриваем вирусен товар след четири години, според доклада, представен на конференцията на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), състояла се в Амстердам в края на април.
Обаче само пет пациенти от проучването са изгубили HBeAg и само трима от петимата са развили „е” антитела, което обикновено води до постоянно понижаване на вирусния товар. Нито един от пациентите не е изгубил повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) или развил повърхностни антитела - знак за изчистване на инфекцията.
Половината от пациентите са спрели лечението след края на проучването и при всички се наблюдава рецидив (възстановяване) на вирусния товар до същото високо ниво както преди започване на лечението.
Макар да изглежда, че при тази популация от „имунотолерантни” пациенти ще е необходим курс на лечение с неопределена продължителност за потискане на вирусния товар, изследователите смятат, че лекарите могат да използват избирателно лекарството при пациенти с фамилна анамнеза на цироза или рак на черния дроб.
Въпреки всеобщото здравеопазване, медицинските грижи за хепатит В в Канада не са повсеместни
Въпреки похвалите за повсеместния достъп до медицински грижи, пациентите с хепатит В в Канада се сблъскват с непоследователност в медицинските грижи в различните провинции и даже практиките за ваксиниране срещу хепатит В варират в широки граници в цялата страна, според един доклад от м.март 2013 г., озаглавен „Чернодробно заболяване в Канада: криза в процес на осъществяване (Liver Disease in Canada: A Crisis in the Making) от Канадската фондация за черния дроб.
Изненадващо е, че страната, която осигурява здравни грижи за всички жители, независимо от способността им да плащат, има различни насоки за лечение на хепатит В и проценти на реимбурсиране на лекарствата в различните провинции. Според доклада:
Различия в лечението: Всяка провинция има свои политики на реимбурсиране и стандарти за това, кога се налага лечение на хепатит В и кое лекарство трябва да се използва. Например, няколко провинции позволяват използването на антивирусния ентекавир (Baraclude) само когато пациентите с хепатит В са развили цироза. Ентекавир е един от двата антивирусни препарата, препоръчвани понастоящем за всички първа линия терапии на хепатит В от американските и европейските насоки.
"Само в Квебек политиката за реимбурсиране цената на лекарствата е в съответствие с насоките за клинична практика," пишат авторите на доклада. "Прави впечатление, че не съществува единство между провинциите по отношение достъпа до лечение на хепатит В," отбелязва докладът.
Различията в насоките за лечение означават също, че много хора, нуждаещи се от лечение, няма да го получат просто защото живеят в дадена провинция. Отлагането на лечението на хепатит В води до цироза, рак на черния дроб и смърт.
Остарели насоки за лечение: Също така някои от насоките позволяват лечение само ако нивата на аланин трансаминаза (ALT) са завишени, което често показва поява на чернодробно увреждане. Тази оценка е остаряла - редица проучвания са доказали, че уврежданията на черния дроб поради дългосрочна инфекция могат да бъдат сериозни, дори ако настоящите нива на ALT са нормални.
Докладът разкрива, че през 2009 година 58% от пациентите с хепатит В, обхванати от безплатното обществено здравеопазване, са получили антивирусния препарат ламивудин (Epivir-HBV). Този остарял антивирусен препарат има изключително висок процент на лекарствена резистентност и вече не се препоръчва за употреба като първа линия на лечение.
Същевременно докладът показва, че 90% от заможните канадци, които имат и частни здравни полици, са лекувани с по-модерни и ефикасни антивирусни препарати от ламивудин. Това показва, че даже в Канада хората с висок доход и частна осигуровка имат достъп до по-добро лечение на хепатит В.
Неефективно водене на регистрите: Канада не прави разграничение между хепатит В и хепатит С в смъртните актове, ето защо проследяването на истинското въздействие на инфекцията не може да бъде документирано. Освен това, смъртните случаи от цироза и чернодробно заболяване, макар че са в резултат на хепатит В или С, се класифицират отделно.
Само една провинция – Онтарио, следи смъртните случаи от хепатит B. На база екстраполация от тези данни в доклада се оценява, че годишно в Канада от хепатит В умират 14,000 души и се очаква това число да нараства поради увеличаване на случаите на хепатит В, в резултат на имиграцията от Азия и Африка.
Различия в имунизационната политика: графиците за имунизиране също варират между отделните провинции. Докато насоките на Британска Колумбия, Ню Брънзуик и Остров Принц Едуард препоръчват ваксиниране срещу хепатит В в кърмаческа възраст, то останалите провинции изискват имунизация по-късно в детството, през юношеството.
В резултат на това новите случаи на хепатит В всъщност нарастват по време на детството в Канада, тъй като имунизациите не са направени до юношеството.
Домашните посещения играят ключова роля за насърчаване изследването за хепатит В сред етническите групи
Да просветиш азиатските американци относно високият риск от хепатит В, на който са изложени, да ги накараш да се изследват, лекуват и ваксинират може да се окаже истинско културно и медицинско предизвикателство. Много имигранти и децата им не говорят английски, а много лекари не спазват медицинските насоки и не изследват пациентите от азиатски произход за хепатит В, нито пък предлагат преводачески услуги в клиниките си.
Една уникална информационна програма, провеждана от непрофесионални здравни работници сред общността на хмонгите в Сакраменто, се оказва много ефективна за убеждаване на тези имигранти от планинските райони на Лаос и Виетнам да се изследват за хепатит B.
Според доклада, изготвен от учени от University of California-Davis Health System и публикуван в броя от 23 април 2013 на списанието Cancer Epidemiology, Biomarkers & Prevention, хмонгите имат високи проценти на хепатит В и рак на черния дроб – шест до седем пъти по-високи от тези на бялото или испаноезично население на Съединените щати.
Тъй като хмонг знаят малко за хепатит В и рядко контактуват с местните лекари поради езикови и културни бариери, то HBV инфекцията и чернодробният рак може вече да са в напреднала фаза когато се диагностицират за пръв път и пациентите често живеят по-малко от година след диагнозата рак.
В проучването непрофесионалните здравни работници, много от които са хмонги и познават културата и езика, са посетили 260 хмонги – жители на Сакраменто. Те са били разпределени в две групи на случаен принцип и са били посетени два пъти в домовете им. По време на тези посещения те са били информирани по въпросите, свързани с хепатит В и рака на черния дроб, или пък с храненето и физически упражнения.
Шест месеца по-късно 24% от групата, информирана за хепатит В, са били изследвани в клиниката на своя лекар в сравнение със само 10% от групата, която се учила за хранене и спортуване.
Чрез използване на непрофесионални лектори-хмонги, наети от две уважавани културни организации на хмонгите, изследователите от UC Davis са преодолели културните пречки пред скрининга за HBV.
На участниците е дадена брошура на хмонг и английски, която могат да ползват за да поискат скрининг за хепатит В по време на следващото си посещение в клиника, където често няма осигурени преводачески услуги.
И все пак голяма част от тези усилия могат да бъдат спестени, ако лекарите следват настоящите клинични препоръки за скриниране на всички азиатски американци за хепатит В, отбелязват изследователите.
Образно изследване с Fibroscan плюс кръвни тестове може да заменят чернодробните биопсии
Изследователите се опитват да разработят нови методи за оценка на увреждането на черния дроб на пациентите чрез кръвни тестове или сонограми, за да се избегне извършване на инвазивните и скъпи чернодробни биопсии. Едно проучване,  публикувано в априлския брой на списанието Alimentary Pharmacology and Therapeutics установява, че два неинвазивни теста се доближават до замяна на чернодробната биопсия със своята точност на измерване на чернодробното увреждане в продължение на пет години.
Изследователите са използвали Fibroscan, за да оценят степента на втвърдяване на черния дроб (известно също и като фиброза или цикатризация). Fibroscan използва сонограма, за да измери скоростта на звуковите вълни, преминаващи през черния дроб, за разпознаване на слаба (фиброза) до тежка чернодробна цикатризация (цироза). Те използвали също и кръвен тест, наречен Fibrotest, който измерва шест елемента в кръвната проба, за да се определи степента на чернодробното заболяване.
Изследователите използвали тези два диагностични инструмента при 600 пациенти с хепатит В и ги проследили в продължение на почти пет години. Повечето пациенти са мъже, средна възраст 42.5. Повечето са имали нормални или умерено завишени нива на ALT.
Докторите установили, че 94 (15.7%) имат чернодробно увреждане и са били извършени биопсии на 214 пациента, за да се провери точността на неинвазивните тестове.
Изследователите съобщават, че Фиброскан и Фибротест съвместно са се оказали много ефективни за оценка на здравето на черния дроб и са показали кога е необходимо лечение. В някои случаи те съобщават, че комбинирани двата теста са били по-точни отколкото чернодробна биопсия.
"Тази информация е от голямо значение, тъй като ни помага да подсилим различните инструменти, с които разполагаме, за проследяване на пациентите ни," пишат те. Използването на двата теста едновременно..."може да замени чернодробната биопсия за оценка на заболяването, независимо от неговия стадий."
Полезно при пациенти с неактивно чернодробно заболяване: Ако докажат, че са точни, тези два диагностични инструмента могат да се окажат от решаващо значение за пациенти, които са HBeAg-отрицателни, имат нормални нива на ALT и нисък вирусен товар (HBV ДНК) под 20,000 МЕ/мл. Сегашните медицински насоки не препоръчват лечение на такива пациенти.
Обаче в едно проучване, представено пред EASL, тунизийски изследователи са направили чернодробна биопсия на 80 HBeAg-отрицателни пациенти с нормални нива на ALT и нисък вирусен товар и са установили, че 40% от пациентите имат фиброза или чернодробно увреждане, които изискват лечение. Наличието на неинвазивни тестове за оценка на здравето на черния дроб на такива асимптоматични пациенти може по-добре да  определи кой се нуждае от лечение и да спаси човешки живот.
Тестовете, обаче, може да пропуснат лека фиброза: румънско проучване, представено пред EASL потвърждава, че двата теста са точни при..."потвърждаване или изключване на значителна фиброза, но не са много точни при дефиниране (идентифициране) на ниска степен на фиброза."
Съобщенията дали ентекавир понижава риска от рак при пациенти с цироза са противоречиви
Корейски изследователи лекували 220 пациента с ентекавир, 68% с умерена и 32% с тежка (декомпенсирана) цироза, като са ги проследили в продължение на пет години, за да видят дали антивирусния препарат е намалил риска от чернодробен рак при тези високорискови пациенти.
Те установили, че процентът на рак е бил 28.5%. Напреднала възраст (над 50), мъжки пол и наличие на диабет увеличават вероятността от рак на черния дроб при тези пациенти.
При пациентите, постигнали нисък и неоткриваем вирусен това, процентът на чернодробен рак е по-нисък, според доклада, представен пред EASL. Изследователите заключават, че антивирусното лечение не е премахнало изцяло риска от рак на черния дроб при циротични пациенти, но при отговорилите на лечението процентът на заболяване е по-нисък.
Но едно друго проучване на EASL, което проследява в продължение на 5 години пациенти на ентекавир, като че ли опровергава тези констатации. Италиански изследователи са проследили 418 пациенти, повечето на възраст между 50 и 60 години, от мъжки пол, HBeAg-отрицателни, които са имали фиброза или цироза.
На 5-та година всички пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар, а една трета дори са загубили HBsAg, а 13 са спрели лечението поради успеха. Те съобщават, че 93% са постигнали нормални нива на ALT, което показва липса на чернодробно увреждане.
Въпреки изчистването на вируса, продължителните HBV инфекции взеха своите жертви - през периода на проучването 17 пациенти с цироза и пет пациенти без цироза са развили рак на черния дроб.
"Ентекавир потиска ефикасно HBV при пациенти с хроничен хепатит B," отбелязват изследователите, но не предотвратява рака на черния дроб.
Трето проучване на EASL от Сингапур също съобщава за подобни резултати при използване на ентекавир или комбинация от ламивудин и адефовир (Hepsera) за лечение на циротични пациенти. Въпреки че лечението е довело до намаляване на вирусния товар, то рядко е успяло да предотврати напредването на чернодробното увреждане при пациенти с хепатит В.
Алкохолизмът и тютюнопушенето увеличават риска от рак на черния дроб при по-млади пациенти
Тайванско проучване, представено пред EASL установява, че заразените с HBV лица, които прекаляват с алкохола, развиват рак на черния дроб по-бързо и в по-ранна възраст, отколкото пациентите с хепатит В, които не пият, или незаразените алкохолици.
В проучването изследователите проследяват 966 души с цироза: 132 имат HBV инфекция и алкохолизъм, 632 имат само с хепатит B, а 202 са алкохолици без инфекция. Тези, които пият и имат хепатит В, са развили цироза средно четири години по-рано отколкото заразените с HBV, които не пият.
Когато изследователи разгледали кои лица са развили рак на черния дроб през десетгодишния период на проучването, те установили:
  • 28.8% от пациентите с HBV и алкохолизъм са развили рак на черния дроб.
  • 15.8% от пациентите само с HBV инфекция са развили рак на черния дроб.
  • и 10.4% от незаразените алкохолици са развили рак на черния дроб.
Годишната заболеваемост от рак на черния дроб е 9.9%, 4.1% и 2.1% съответно в трите групи.
Изследователите установили също, че сред всички HBV-заразени пациенти по-високият вирусен товар също увеличава риска от рак на черния дроб. Освен това при хората с HBV генотип C процентът на чернодробен рак е по-висок, отколкото при тези с генотип B.
Пушенето също увеличава риска: друго тайванско проучване, представено пред EASL, проследява 7,893 заразени с HBV мъже и жени на 20 и повече години между 1988 и 2006, за да се види кои фактори увеличават риска от рак на черния дроб, особено сред по-младите пациенти. Те съобщават, че мъжкия пол, повишени нива на ALT (по-високи от 80 IU/L) и годините на тютюнопушене, "предразполагат носителите на HBV към появата на чернодробен рак в по-ранна възраст."
Неактивна инфекция и по-напреднала възраст увеличават изчистването на HBsAg, както и неизвестни „хост” (приемни) фактори
Какво дава възможност на някои хора да изгубят HBsAg, докато други продължават да бъдат активно заразени с HBV в продължение на десетилетия? Френски изследователи са проследили 315 пациенти в продължение на шест години - 109 от които са имали неактивна инфекция. Кои са загубили HBsAg? По-възрастните пациенти с неактивна инфекция са по-склонни към изчистване на HBsAg.
Изненадващо нито полът, расата, лечението, индексът на телесна маса, употребата на алкохол, нито пък нивата на HBV ДНК и ALT са оказали влияние върху това кой е загубил HBsAg, според доклада на изследователите, представен на EASL конференцията.
При пациентите с неактивна инфекция годишният процент на изчистване на HBsAg е 23.4 случая на 1,000 човекогодини, докато при лекуваните HBeAg-положителни пациенти процентът на изчистване е 20.7, а при нелекуваните HBeAg-отрицателни пациенти той е 10.1.
"Резултатите от това проучване на популация от HBV носители от „реалния живот” показват, че по-напредналата възраст и състоянието на неактивен HBsAg носител са независими прогнозни фактори за загуба на HBsAg," отбелязват изследователите. Лечението увеличава само малко процента на изчистване на HBsAg. Други "хост" фактори като генотипа или генетиката на пациента, или пък качеството на живот изглежда имат по-голямо въздействие върху изчистването на HBsAg.
Тези неизвестни (неясни) „хост” фактори изглежда също играят роля в защитата на заразени с HBV канадски инуити от увреждане на черния дроб. Друго проучване представено на EASL конференцията, е установило, че тази популация е имала нисък процент на чернодробно увреждане в продължение на 23-годишния период на проучване, въпреки умерения вирусен товар.
Причината за сравнително леката инфекция при тази общност може да е HBV щама или генотипа, който се среща при инуитите (генотип B, подтип B6) или други хост фактори, които все още не са идентифицирани, отбелязват изследователите.
Диети, богати на млечни продукти, се свързват с увеличаване случаите на чернодробен рак
Известно е, че диетите, богати на мляко и сирене, увеличават процентите на рак като цяло и затова един европейски екип реши да провери дали диета, богата на млечни храни, увеличава риска от рак на черния дроб при пациенти с вирусен хепатит и установи, че това действително е така.
Въпреки че млечните храни са богати на калций и витамин D, "повишената им консумация може също да доведе до по-високи нива в кръвообращението на IGF-1, фактор на растежа, свързан вероятно с увеличен риск от рак на черния дроб," съобщават учените пред EASL.
Те проследили 477,206 европейци в продължение на 11 години и установили по-висок процент на чернодробен рак при хората с по-голяма консумация на млечни продукти, както заразени, така и незаразени с  HBV лица. "Високото ниво на циркулиращ IGF-I, дължащо се на повишена консумация на млечни продукти, може да бъде едно възможно биологично обяснение на тези наблюдения, но са необходими допълнителни проучвания," отбелязват те.
 

Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.

Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C