20/11/2011 - 07:56
HBV Journal – ноември 2011
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 ноември 2011
Лабораторни тестове не могат да открият хепатит В при пациенти, заразени с генотип G
Изследователи, изучаващи редкия щам на вируса на хепатит В (НВV), наречен генотип G, са установили, че сега съществуващите лабораторни тестове не са в състояние да открият хепатит В при пациентите с този генотип, според доклада им, публикуван в ноемврийския брой на Journal of Viral Hepatitis.
HBV генотип G заразява под 1% от хората с хепатит B по света и се среща предимно в Европа и Съединените щати. Поради уникалния си молекулен строеж НВV генотип G може да репликира без да произвежда повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) или “e” антиген на хепатит В (HBeAg) - два антигена от които се нуждае всеки друг НВV генотип, за да се възпроизвежда.
Лабораторните тестове, които се използват за откриване на HBV инфекцията при хората и кръводарителите, специално търсят HBsAg. Освен това, хората с HBV генотип G често имат ниски нива на HBV ДНК (вирусен товар), който също може да не бъде открит.
Заплахата от неоткриваем HBV генотип едва сега излиза наяве, тъй като повечето хора с HBV генотип са коинфектирани и с HBV генотип A, който произвежда HBsAg и HBeAg при възпроизвеждане, така че изследователите са приели, че и генотип G също ще произвежда тези антигени по време на репродуктивния си цикъл.
В това неотдавнашно проучване, обаче, учените са изследвали кръвни проби от пациент заразен наскоро само с HBV генотип G. В хода на инфекцията пациентът показал наличие на HBV ДНК и ядрени антитела на хепатит (които се развиват след първоначална експозиция на вируса), но не е произвел нито повърхностни, нито “е” антигени или антитела.
“Резултатите ни показват, че моноинфекцията с HBV генотип G съществува и че рутинната серология (кръвните тестове) не е подходяща за нейното откриване,” пишат учените.
Ваксината срещу хепатит B е по-малко ефективна при хората над 60-годишна възраст
Центровете за контрол и превенция на заболяванията (Centers for Disease Control and Prevention - CDC) на САЩ са прегледали 48 души, които живеят в дневни здравни центрове и които са били наскоро ваксинирани и с трите дози ваксина срещу хепатит В, за да видят доколко е ефективна ваксината при по-възрастните американци.
Здравните власти са загрижени за защитата на тази част от населението от пренасяните по кръвен път инфекции, тъй като вече е имало няколко огнища на хепатит В в старчески домове и други подобни помощни заведения за възрастни хора поради неправилна повторна употреба на уреди за контролиране на кръвната захар.
Службата за откриване на епидемии към отдела по вирусен хепатит на CDC е имунизирала онези от обитателите, за които е установено, че са възприемчиви към хепатит В, с една доза ваксина Engerix-B, прилагана на 0, 1, и 4 месеца. Кръвните проби са били взети 90 дни след последната инжекция с ваксина и са анализирани, за да се прецени доколко е ефективна ваксинацията.
Само 16 (33.3%) от проверените 48 лица са имали адекватен брой повърхностни антитела на хепатит В, които да ги предпазят от инфекцията. Колкото по-възрастно е лицето, толкова по-малко ефективна е била ваксината. Изследователите съобщават, че 88% от обитателите на възраст 60 години или по-млади са постигнали имунитет, докато само 12% от тези на възраст 90 или повече години са развили адекватна защита от антитела.
“Тези констатации показват, че приложена при по-възрастни хора ваксинацията срещу хепатит В има ограничена ефективност,” пишан изследователите от в октомврийския брой на списанието Vaccine. “Необходимо е подобряване контрола на инфекцията и ваксиниране в една по-ранна възраст за да се предотврати разпространението на заразата в тези помощни заведения.”
Ваксината за хепатит B се препоръчва за диабетици на възраст под 60 години
Консултативният съвет по имунизационни практики на CDC (Advisory Committee on Immunization practices) “силно препоръчва” пациентите с диабет под 60-годишна възраст да бъдат ваксинирани срещу хепатит B.
До 60-годишната си възраст хората с диабет са с два пъти по-голям риск от заразяване отколкото тези без диабет, обаче само 17% от лицата с диабет и 26% от тези без диабет са напълно ваксинирани срещу хепатит B.
Агенцията направи тази препоръка, тъй като напоследък пациентите с диабет в старческите домове и помощни заведения за възрастни биват заразени поради повторно използване на оборудване за наблюдение на кръвната захар (глюкоза). Препоръката не се отнася до хората над 60 години защото, както отбелязахме по-горе, при по-възрастните имунизацията не е толкова ефективна.
Установени са още лекарства, които реактивират хепатит В при пациенти с текуща или прекарана инфекция
Докато за химиотерапията, която потиска имунната система се знае, че води до активизиране на хепатит В при пациенти с текуща или прекарана инфекция, сега изследователите установяват, че тумор-некротичен фактор-α (TNF-α) насочени терапии (наречени анти-TNF), които се използват за лечение на ревматични, храносмилателни и кожни заболявания също предизвикват повторна поява на хепатит В.
В октомврийския брой на Baltimore Journal of Medicine испански изследователи съобщават, че са проследили 89 HBsAg-позитивни пациенти и 168 пациенти, положителни за ядрено антитяло на хепатит В (показател за прекарана хепатит В инфекция), които са били лекувани с този клас имуносупресивни лекарства.
Смята се, че дори когато инфекциите са излекувани и са произведени повърхностни антитела, в черния дроб все още има малки количества HBV, които могат да доведат до скок (рецидив), ако имунната система е отслабена поради заболяване или от лекарства, потискащи имунната система.
- Сред HBsAg-позитивни пациенти: HBV реактивация има при 35 човека (39%). Процентът е по-висок при пациентите, лекувани преди това с имуно-супресивни лекарства и е по-нисък при тези, приемали едновременно и антивирусни препарати за потискане на НВV. Чернодробна недостатъчност се наблюдава при 5 пациента, като 4 от тях са починали. Лекарството Infliximab е причинило най-висок процент на HBV активизиране и чернодробно увреждане, в сравнение с лекарството etanercept в тази група.
- Сред хората с ядрени антитела, с прекарана инфекция: реактивация се наблюдава в 9 (5%) от случаите, включително 1 пациент, който е починал от чернодробна недостатъчност.
В обобщение, анти-TNF агентите причиняват значително увреждане на черния дроб при HBsAg-позитивни пациенти, включително повишени нива на аланин аминотрансфераза (ALT) при 42% (индикация за увреждане или смърт на чернодробните клетки), повторна поява на HBV-ДНК при 39%, и смърт от чернодробна недостатъчност при 5%.
Процентът на реактивиране при хората с прекарана НВV инфекция е 7 пъти по-нисък отколкото при HBsAg-позитивни пациенти.
Резултатите показват, че при хора, лекувани с TNF-насочени лекарства, са необходими превантивни мерки, включително използването на антивирусни медикаменти за потискане на инфекцията, според доклад, публикуван в октомврийския брой на Baltimore Journal of Medicine.
Комбинацията от адефовир-телбивудин е ефективна при резистентни спрямо ламивудин пациенти
При наличието вече на няколко антивирусни препарата изследователите се опитват да определят коя комбинация ще бъде най-ефективна при пациентите. Всеки антивирусен препарат е насочен към различен участък на вируса и комбинациите могат да бъдат особено ефективни при хора, развили резистентност към някои антивирусни като ламивудин (Epivir-HBV), който е с висок процент на резистентност.
В едно скорошно проучване, за което се съобщава в списанието Hepatology International, изследователите са проучили ефективността на антивирусния препарат адефовир (Hepsera), използван самостоятелно или в комбинация с телбивудин (Tyzeka) над 48 седмици при пациенти, които са развили резистентност спрямо ламивудин .
Спадът на HBV ДНК е по-голям в групата, получавала антивирусната комбинация (спадът на вирусния товар е 7.4-пъти в групата, използвала комбинацията, в сравнение с 4.9-пъти в групата, лекувана само с адефовир). Освен това, 38.5% от групата, получавала двата антивирусни медикамента, са постигнали неоткриваема HBV ДНК в сравнение с групата, лекувана само с адефовир.
При двама пациенти, лекувани само с адефовир, има вирусен пробив, дължащ се на неефективност на лекарството. При нито един от пациентите, лекуване с комбинацията, няма активиране на вирусния товар.
При 3-ма пациенти от групата на комбинация и един от групата на адефовир има загуба на HBeAg.
Други антивирусни комбинации се проявяват като много ефективни при трудни за лечение пациенти
Екип от изследователи в САЩ проследява 109 американци от азиатски произход с хепатит В, лекувани в клиника в северна Каролина, за да видят дали антивирусните комбинации са по-ефективни при пациенти, които не са се повлияли от предходно лечение или са развили лекарствена резистентност.
Според доклада, публикуван в Journal of Clinical Gastroenterology, антивирусните комбинации се проявяват като много ефективни. Между 2004 и 2009, комбинирано лечение са получили:
- 29 пациенти, развили антивирусна резистентност към един или повече антивирусен медикамент
- 60, които към днешна дата не са отговорили на лечение с един антивирусен препарат
- и 20 други.
Комбинираните терапии, използвани в продължение на две години, включват ламивудин, адефовир, телбивудин, ентекавир (Baraclude), тенофовир (Viread) и емтрицитабин (антивирусен препарат, използван за лечение на ХИВ, който все още не е одобрен от американската Агенция за храни и лекарства за хепатит B.)
По-голямата част (77%) са постигнали неоткриваем вирусен товар след шест месеца лечение с различни комбинирани схеми на лечение: 80% са били лекувани с тенофовир и ентекавир, 76% с тенофовир и ламивудин, 75% с ентекавир и адефовир и 69% с адефовир и ламивудин. След шест месеца неоткриваем вирусен товар са постигнали 73% от всички пациенти, включително и тези, развили антивирусна резистентност.
Въпреки неуспешното им предходно лечение бързо е постигнат висок процент на пълна вирусна супресия, отбелязват изследователите. Резултатите не варират в зависимост от това кое лекарство е използвано или дали има история на лекарствена резистентност.
Тенофовир е ефективен при лечение на пациенти с резистентност към ентекавир
Макар че ентекавир и тенофовир се смятат за най-добрите налични антивирусни препарати и се препоръчват като първа опция за лечение, 3% от пациентите, лекувани с ентекавир, не се повлияват от лечението.
Изследователите опитали да лекуват с тенофовир 14 пациенти, неотговорили на ентекавир, за да видят дали това лекарство би било ефективно при тези пациенти. Пациентите са китайци, предимно мъже, HBeAg-позитивни и заразени или с генотип C (71%) или с генотип B (29%).
След 65 седмици лечен
ие с тенофовир, всички 14 пациенти постигат неоткриваема HBV-ДНК и нормални ALT нива. Двама от 12 HBeAg-позитивни са загубили HBeAg и са развили “e” антитела след 80-седмично лечение. При нито един от лекуваните с тенофовир пациенти няма несполучливо лечение.
“В заключение,” пишат изследователите в списанието Journal of Viral Hepatitis, “рядко се среща по-нисък от оптималния отговор на ентекавир (приблизително 3%). Тенофовир е безопасен и много ефективен за управление на HBV пациенти с (лош отговор) на ентекавир.”
Борбата не води до повишен риск от хепатит B
Един ирански изследователски екип е проучил риска от предаване на инфекцията с HBV или с вируса на хепатит C (HCV) сред борците в Иран и са установили, че при този спорт няма повишен риск от инфекции, пренасяни по кръвен път, според доклад, публикуван в Journal of Athletic Training.
Изследователите са сравнили разпространението на HBV и HCV сред 420 мъже-борци и са го сравнили с една контролна група спортисти от спортове с ниска и средна степен на контакт (допир) като волейбол (205 играчи) и футбол (205 играчи).
Разпространението на хепатит B ядрени антитела, което показва отминала инфекция, е 13.4% при борците и 10.9% в контролната група. Разпространението на HBsAg (показващо текуща HBV инфекция) е 1.2% при борците и 0.5% в контролната група.
Разпространението на HCV антитела е 0.5% при борците и 0% в контролната група. Изследователите отбелязват, че сред борците има повече рискови фактори за пренасяни по кръвен път инфекции (като сексуална активност и т.н.), отколкото в контролната група.
“В рамките на нашето изследване не намерихме доказателства, че участието в състезания по борба води до увеличаване предаването на HBV или HCV в сравнение с предаването им при спортисти от спортове с ниска и средна степен на контакт (допир),” пишат те. “Превенцията на пренасяните по кръвен път инфекции при борците трябва да се фокусира не само върху подходящи грижи при кървящи рани, но също и върху общите рискови фактори за тези заболявания.”
Проект на Ню Йорк сити значително увеличава информираността относно НВV сред азиатските имигранти
Въпреки високият процент на хепатит В сред азиатските имигрантски групи, медицинските институции не са ефективни за образоване и провеждане на скрининг за инфекцията на тази част от населението.
Между 2004 и 2008, една пилотна програма на град Ню Йорк, наречена “Ню Йорк без хепатит В” (B free NYC), осигурява на общността с хепатит B обучение и информация, безплатен скрининг и ваксинации и безплатно или евтино лечение предимно на емигранти от Азия, но и на други расови или етнически малцинствени групи.
Това е най-голямата общоградска програма за скрининг в Съединените щати, достигнала почти 9,000 души, и единствената, която осигурява комплексни грижи на лицата с HBV.
По време на програмата броят на новите случаи на хепатит В, за които бе съобщавано от населените предимно с азиатци квартали на града, нараства с 34% годишно. Над 2,000 души са ваксинирани и от 1,632 души, реагирали положително за хепатит В, 1,162 са получили грижи по клиничните услуги на програмата.
Според доклада, публикуван в октомврийския брой на Health Affairs, програмата се е оказала много ефективна за достигане до целевите групи от населението и осигуряване на грижи и “може да служи като успешен модел за справяне с несъразмерностите на хепатит В в различните общности в Съединените щати.”
Лекари не знаят, че HBV се разпространява предимно чрез хетеросексуални контакти сред възрастните
Едно проучване на изследователи от Emory University установява, че лекари не са наясно, че хепатит В се предава при възрастните в САЩ предимно чрез хетеросексуална активност (дейност), според един доклад, публикуван в октомврийското издание на списанието Digestive Diseases Sciences.
Изследването проучва една извадка от 1,000 лекари, включително интернисти, лекари от доболничната помощ и гастроентеролози, за да се определят познанията на тази група за хепатит В и тяхната способност да преценят ефективно риска от хепатит В за пациентите, да ги имунизират и изследват.
Изследователите са създали анкета, съдържаща четири измислени казуса (истории), които описват пациенти с висок риск от заразяване с HBV, последвани от въпроси по отношение знанията, нагласите и убежденията, отнасящи се до скрининг и ваксиниране за HBV.
Изследователите установили, че практикуващите лекари често не питат за такива рискови фактори като хетеросексуалната активност и затова не популяризират имунизациите, както се препоръчва от CDC за определени групи с висок риск.
Средно взето, лекарите одобряват 71% от насоките за ваксинация срещу HBV на CDC. Тези, които не са изследвали внимателно пациентите, са по-млади и не са били наясно, че възрастните се заразяват с НВV основно чрез хетеросексуален секс.
“Бъдещите усилия за подобряване придържането към насоките трябва да са насочени към стажантите, да подчертават колко е важно да се проучат сексуалните истории на високо-рискови пациенти, както и да информират, че НВV е предимно хетеросексуално предавана инфекция,” пишат изследователите.
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.