01/01/2013 - 23:19
HBV Journal – ноември 2012
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 ноември 2012
Хепатит B е съпътствал хората от Африка преди 33,600 години
На колко години е вирусът на хепатит B? Кога за първи път е заразил хората? Откъде произхожда?
Изследователи от Атинския университет са сравнили времевата скала на човешката миграция от Африка с еволюцията и разпространението на вируса на хепатит В (HBV) и различните му щамове (генотипове) и стигат до заключението, че вирусът за първи път е заразил хора преди около 33,600 години в Африка, а след това ги е следвал по време на миграцията им по целия свят.
"Нашето изследване предоставя за първи път приблизителен график на епидемията на НВV, който тясно съвпада с датите на човешките разселвания, което подкрепя хипотезата, че НВV е нараствал и мигрирал заедно с мигриращите човешки популации за последните 40,000 години," заключават изследователите в октомврийския брой на Hepatology.
Всеки един генотип (щам) на HBV се среща в различен регион на света, а подгенотиповете му също се откриват в определени географски области. Изследователи са взели проби на НВV в коренното население по света с надеждата да документират НВV, който може да е мигрирал от Африка, а след това да е еволюирал на място в продължение на хиляди години.
Те изследвали генотиповете и подгенотиповете на австралийските аборигени (които имат генотип С), американските индианци в Южна Америка (генотип F), американските индианци в Централна и Северна Америка (генотип H). Те предполагат "...много старо внасяне в Северна и Южна Америка на щамовете (на генотип) G/H на предците, което със сигурност е станало преди европейската колонизация."
HBV от изолирани групи хора, включително арктическите коренни жители на Канада (т.н. първи народи) (генотип B6), както и тези в Папуа, Индонезия и Тихоокеанските острови (разнообразни подгенотипове на С), формират различни (специални) щамове в резултат от различните вълни на човешка миграция.
Генотип C, предполагат изследователите, се появява в най-първите мигрирали от Африка групи, включително аборигените. За да проверят тази хипотеза за бавна вирусна еволюция, учените изследвали молекулярния строеж на НВV ДНК, извлечена от корейска мумия, датираща от 16-ти век.
Генотипът на мумията е С, който може да произхожда от Австралия и да си е пробил път през Азия с мигриращи хора, "което потвърждава, че HBV е бавно еволюиращ патоген и че неговите генотипове и подгенотипове са били оформени дълго преди 16-ти век."
Генотип A, който е възникнал първоначално в Африка (и може да бъде намерен сред хаитяните, чиито предци са били транспортирани там като роби от Африка преди повече от 300 години), също е пътувал с хората на север до Европа преди около 5,000 години, за което свидетелстват различните подтипове на НВV генотип А в Европа.
Изследователите предполагат, че хуманоидите, които са мигрирали от Африка, носейки вируса, са оставили там хомо сапиенс, които са измрели или са били заменени от по-скорошни експанзии на заселници и затова сега в Африка се среща само една подгрупа на НВV генотип А.
Ако HBV заразява хората от толкова дълго време, то защо симптомите му на увреждане на черния дроб са останали незабелязани и до голяма степен недокументирани в продължение на векове?
Защото, пишат учените, на вируса са му необходими от около 40 до 60 години, за да доведе до забележимо увреждане на черния дроб и до смърт при хората. До преди около 150 години средната продължителност на човешкия живот е била по-малко от 40 години.
Изненадващо откритие: лекарство за диабет предпазва от рак на черния дроб
Две отделни проучвания, представени на Седмицата на заболяванията на храносмилателната система, 2012 показват, че широко разпространеното лекарство за диабет - метформин, притежава едно неочаквано качество - предотвратява рака на черния дроб.
Предишни изследвания показаха, че метформинът, който помага на клетките да абсорбират инсулин, може да предотврати няколко вида рак, а в едно проучване е довел до забавяне развитието на чернодробния тумор при мишки с химически предизвикани тумори на черния дроб.
При хората с диабет рискът от развитие на рак на черния дроб е 2.5 пъти по-висок. Тайванското проучване, представено на конференцията, сравнява процентите на чернодробен рак при диабетици, приемащи метформин, и такива, които не вземат това лекарство. Тези, които не са взимали метформин, са със значително по-висок риск от рак на черния дроб отколкото хората, които го приемат редовно.
За всяка година на употреба на метформин, пациентите с диабет имат 7% намаление на рака на черния дроб. Второто проучване на Mayo Clinic, което прави сравнение между пациенти с диабет, приемащи метформин, и тези, които не го употребяват, установява, че лекарството намалява риска от рак на черния дроб с невероятните 60%.
Тези резултати са предварителни и няма да доведат до незабавно предписване на метформин на пациентите с хепатит В и цироза, които са изложени на риск от рак, но в ход са по-големи проучвания, които да проверят тези констатации.
Изглежда, че статините също предотвратяват рака на черния дроб
Статините, които се използват за понижаване нивата на холестерола, изглежда също могат да предотвратят или намалят риска от чернодробен рак, особено при хора с азиатски произход, според доклад, публикуван в октомврийския брой на Gastroenterology.
Статините понижават холестерола като блокират един химикал в черния дроб, който е нужен за произвеждането на холестерол. Изследователите от Mayo Clinic са разгледали многобройни проучвания, които сравняват рака на черния дроб при хора, приемащи статини и такива, които не ги употребяват. Били са анализирани десет проучвания, включващи 4,298 случаи на чернодробен рак при 1.5 милиона пациенти.
Пациентите, използващи статин, е по-малко вероятно да развият рак на черния дроб в сравнение с неупотребяващите при всички групи (популации) пациенти, но особено сред пациентите от азиатски произход с хепатит B.
Изследователите апелират за допълнителни изследвания, за да се види дали един ден статините могат да бъдат предписвани за предотвратяване на рак при хора с вирусен хепатит.
Изследователи откриват нови начини за предотвратяване на вирусната репликация
Две сътрудничещи си изследователски групи от University of Colorado Boulder и Xiamen University в Китай може да са открили “ахилесовата пета” на хепатит В тумор-стимулиращия протеин, наречен HBx, което може да позволи нови лекарства да спрат репликацията на НВV.
Двете проучвания, публикувани в октомврийския бюлетин на Националната академия на науките (Proceedings of the National Academy of Sciences), открояват две основни мишени в чернодробните клетки необходими на НВх, за да допусне вирусна репликация.
"Мишените-гостоприемници" на HBx в човешките чернодробни клетки, които се използват за вирусна репликация, са два малки клетъчни протеина, известни като Bcl-2 и Bcl-xL, които помагат да се възпрепятства (инхибира) клетъчната смърт.
HBx използва "мотив"-верига от градивни елементи на протеините, известни като аминокиселини, които приличат на тези, наблюдавани при някои причиняващи клетъчна смърт протеини - да взаимодейства с Bcl-2 и Bcl-xL, за да доведе до увеличаване на калция в приемащата клетка. Повишаването на калция води до вирусна НВV репликация и клетъчна смърт.
Когато изследователите въвели генни мутации в мотива, HBx не е могъл да се свърже с протеините Bcl-2 и Bcl-xL, нито пък да се репродуцира в чернодробните клетки и да ги увреди. Също така, когато някой от протеините Bcl-2 или Bcl-xL в чернодробните клетки е отслабен, HBx по-малко може да причини увеличение на калция и вирусна репликация в заразените клетки на черния дроб.
След като изследователите вече са идентифицирали мотива и двете HBx мишени, учените могат да започнат разработването на лекарства, които са насочени към мотива и двата протеина, за да се попречи на репликацията на НВV.
В едно от проучванията изследователите са използвали малък кръгъл червей, известен като C. elegans, широко използван животински модел в биомедицинските изследвания, за да идентифицират мишените-приемници на НВх вътре в клетката. Този кръгъл червей никога не е бил използван в научните изследвания на хепатита и учените се надяват този нов модел да стимулира изследванията на хепатит В към идентифициране на мишените-приемник в чернодробните клетки, с които трябва да се свърже НВV за да се възпроизведе.
HBV генотип D е свързан със “спонтанни” вирусни мутации
Каква е ролята на генотиповете за вирусни мутации и загуба на “е” антигена на хепатит В (HBeAg)? Група изследователи от Университета на Маями са изследвали НВV ДНК на 213 мултиетнически жители на южна Флорида, които имат комбинация от НВV генотипове, за да видят как влияят генотиповете върху прогресията на заболяването .
Пациентите са били предимно мъже (67%); 61 (31%) са афро-американци, 60 (28%) са испаноговорящи, 37 (17%) са хаитянци, 27 (19%) са бели и 14 (6.6%) от азиатски произход.
Генотип A е установен в 101 (69%), D в 25 (17%), F в 9 (6%), G в 7 (5%), C и E в по 6 (4%), B в 4 (3%), а H в 2 (1%) пациенти. Интересното е, че при 11 пациенти е открита комбинация от генотипове.
Генотип A е преобладаващ при всички етноси, с изключение на азиатците. При HBeAg-отрицателните пациенти (59%), базални ядрени мутации и предядрена мутации, както и комбинация от двете мутации са установени при 30 (37.5%), 13 (16.3%), и 14 (17.5%) души, съответно. Генотип D е свързан с по-висок процент на HBeAg- отрицателен статус и мутации.
Предядрените мутации се срещат по-често при генотип D, отколкото при генотип A. Изследователите пишат в октомврийския брой на Journal of Clinical Gastroenterology, че са установили, че 100% и 79% от азиатците и хаитяните са имали спонтанни мутации, без мутации свързани с лекарствена резистентност. Всички хаитяни с генотип D са имали предядрени мутации.
Антивирусните препарати са безопасни при пациенти с тежка цироза
Изследователи проучват дали антивирусните препарати са безопасни за лечение на уязвими пациенти с тежко увреждане на черния дроб, свързано с хепатит В. Те са разгледали осем проучвания, които обхващат 511 пациенти с декомпенсирана цироза (когато черният дроб е силно и обширно фиброзирал и не може да функционира правилно), което може да доведе до животозастрашаващи усложнения.
Според доклада им, публикуван в списанието Digestive Diseases and Sciences, ламивудинът (Epivir-HBV, Zeffix) и телбивудинът (Tyzeka) значително намаляват процентите на смъртност на пациентите, подобряват здравето на черния дроб и допринасят за HBeAg сероконверсия (загуба на "e" антиген и изработване на "e" антитела).
В друга статия, публикувана в списанието Clinical Gastroenterology and Hepatology, изследователи правят оценка на ефективността на ламивудин, ентекавир (Baraclude) и тенофовир (Viread) при пациенти с умерена и тежка цироза. Те са проследили 227 пациенти, от които 104 са имали декомпенсирана цироза (тежка). Седемдесет и двама са приемали тенофовир, 77 - ентекавир, а 74 са приемали ламивудин в продължение на две или повече години.
Неоткриваема HBV ДНК (по-малко от 400 копия/мл) е постигната при 91.5%, 92.5%, и 77% от пациентите, приемали съответно тенофовир, ентекавир или ламивудин, като 86.8%, 92.1%, и 71.8% постигат нормални нива на ALT с тенофовир, ентекавир и ламивудин съответно.
Чернодробните биопсии са показали подобряване на здравето на черния дроб при 8.5% от приемащите тенофовир, 15.6% от приемащите ентекавир и 27.4% от приемащите ламивудин.
При 32.4% от пациентите ламивудинът е трябвало да бъде заменен с друго лекарство поради лекарствена резистентност. Изследователите препоръчват тенофовир и ентекавир за продължителна употреба при пациенти с компенсирана или декомпенсирана цироза.
Повишените ALT нива и индекс на телесна маса увеличават риска от диабет
Хората, заразени с HBV, които имат по-висок индекс на телесна маса (ИТМ) и повишени нива на аланин аминотрансфераза (ALT) са изложени на по-висок риск от диабет (инсулинова резистентност) според едно проучване, публикувано наскоро в китайско медицинско списание (PubMed 23044237).
Изследователите сравнили 68 пациенти с хепатит B, с и без диабет, с група незаразени лица, които са имали нормални нива на ALT.
Сравнени със здравите хора в проучването, лицата, заразени с НВV с повишени ALT нива, са имали по-високи проценти на диабет.
Диабет е бил открит в 44.12% (30 от 68) пациенти с хепатит B. Нивата на ALT и ИТМ се различават значително между пациентите с хепатит В с диабет и без диабет.
Изследователите заключават, че повишените нива на ALT и високият ИТМ при пациенти с хепатит В увеличава и риска от диабет при тях.
Мутации в повърхностния антиген увеличават риска за рак на черния дроб при по-възрастни пациенти
Екип от корейски изследователи проследил 195 пациенти (средна възраст 44, 72.3% мъже, 56% HBeAg-позитивни, всички с генотип C и 40.5% с цироза) в продължение на седем години, за да се види кои пациенти ще развият рак на черния дроб.
Те установили, че тези, които имат pre-S мутация (мутация в повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg), която му дава възможност да не бъде открит от повечето лабораторни тестове) са изложени на по-висок риск от рак на черния дроб.
В списанието Digestive Diseases and Sciences те съобщават, че 22.6% от 195-те пациенти са имали мутация на повърхностния антиген. При пациентите с мутация на повърхностния антиген процентът на диагностицираните с рак на черния дроб на петата година е значително по-висок отколкото при тези без мутация (26.5% срещу 5.7 %).
Пациенти на възраст над 50 години с мутация са със значително по-висок риск от чернодробен рак (58.3 %) в сравнение с тези без мутация на повърхностния антиген (16.1%).
Изследователите апелират за засилено наблюдение за рак при по-възрастни пациенти с мутация на повърхностния антиген, наричан също “окултен” хепатит B.
Много пациенти с ХИВ са заразени също с “окултен” хепатит B
Едно изследване на 298 заразени с ХИВ южноафриканци установява, че повечето от коинфектираните с хепатит В са с отрицателен тест за повърхностни антигени и имат “окултен” хепатит В. Само чувствителен лабораторен тест, проверяващ за НВV ДНК, е бил в състояние да идентифицира тяхната НВV инфекция.
Все по-често лекари и учени установяват, че мутациите в НВV и други динамики затрудняват идентифицирането на хепатит В при пациенти, заразени с ХИВ и хепатит С, освен ако не се използва високо чувствителен HBV ДНК тест.
В това проучване, публикувано в PLoS One, изследователите подчертават нуждата да се изследват хората в риск от хепатит В с чувствителен тест с нуклеинова киселина, така че инфекцията да бъде идентифицирана и лекувана адекватно.
Пациенти с генотип A, преминали лечение с интерферон, е по-вероятно да изчистят HBsAg по време на антивирусно лечение
Японски учени проследили 442 HBeAg-положителни пациенти и 349 HBeAg-отрицателни пациенти, които били лекувани с антивирусни лекарства повече от девет години, за да видят които от тях са успели да изчистят вируса.
Осемнадесет (4.1%) от HBeAg-позитивните пациенти и 20 (5.7 %) от HBeAg-негативните пациенти са изчистили повърхностния антиген през деветте години.
Сред HBeAg-позитивните пациенти, изчистили вируса, са пациенти, които:
- Са били лекувани преди това с интерферон
- Са имали генотип A
- Претърпели са спад в нивата на HBsAg от 0.5 log IU/mL или повече в рамките на шест месеца от началото на лечението
- И загубили HBeAg след шест месеца лечение.
Сред HBeAg-негативните пациенти най-вероятно ще изчистят вируса по време на антивирусно лечение онези, които:
- Също са били лекувани с интерферон
- Имат генотип A
- Имат значителен спад в нивото на HBsAg през първите шест месеца от лечението
- И са имали ниски нива на HBsAg, по-малко от 730 IU/mL, при започване на лечението, според доклада в Journal of Gastroenterology.
Електронно напомняне подканва лекарите да тестват азиатските американци за HBV
Проучванията непрекъснато установяват, че общопрактикуващите лекари пропускат да скринират адекватно азиатско-американските пациенти за хепатит В - защото лекарите не знаят, че трябва да го правят или защото забравят, че азиатските американци са изложени на висок риск от хепатит B.
Едно ново проучване на Davis School of Medicine при Калифорнийския университет установява, че вграждането на подсещане за скрининг за хепатит В в медицинските регистрационни системи, подобрява скрининга за хепатит В.
Според доклада, публикуван в списанието Digestives Diseases and Sciences, регистрационната система е “инструктирана” да напомня на лекарите да изследват за НВV когато пациентите имат китайски или виетнамски фамилни имена, а в досието на пациента няма история на тестване за НВV.
Проучването показва, че когато бъдат подсетени от електронния регистър, лекарите изследват 41% от рисковите пациенти за хепатит В, докато лекари, които не са получили електронно напомняне, проверяват само 1% от пациентите си за хепатит B.
В резултат на тези подсещания, четири (13.3 %) от тестваните пациенти се оказаха HBsAg-позитивни, 14 (46.7 %) са имали имунитет, а 12 (40 %) са били уязвими за НВV и се нуждаят от имунизация.
"Напомнянето от (електронния) доставчик увеличава значително изследванията за НВV на китайски и виетнамски пациенти в сравнение с “обичайните грижи,” пишат изследователите. "(Електронните) напомняния са перспективно посредничество, което би увеличило значително скринирането за HBV."
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.