09/11/2009 - 12:18
HBV Journal – октомври 2009
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2009
Изследване: Защитата, осигурявана от ваксината срещу хепатит В, продължава да действа даже и след 22 години
Колко продължава защитата след имунизация срещу хепатит В? Изследователите се опитват да отговорят на този въпрос, за да определят дали и кога са необходими подсилващи (booster) ваксинации особено при хора, които живеят с лица хронично заразени с вируса на хепатит В (НВV).
В едно скорошно изследване учените са проверили 493 местни жители на Аляска 22 години след ваксинирането им. По време на имунизацията е бил инжектиран само компонента повърхностен антиген на вируса на хепатит В (HbsAg), за да се стимулира имунната система да произведе повърхностни антитела с цел предотвратяване на евентуална бъдеща зараза.
От имунизираните лица 60% (298) все още са имали адекватни защитни нива на повърхностни антитела (над 10 mIU/mL). Лекарите са поставили единична подсилваща доза на 164 лица, които са имали ниски нива на антителата и 81% от тях са отговорили със защитни нива на антитела в рамките на 60 дни.
На подсилващата доза са отговорили предимно по-млади хора. Изследователите съобщават също, че никой от хората, на които нивото на антителата е намаляло през тези 22 години, не е развил остър или хроничен хепатит В и че 87% от участвалите в изследването или са имали трайна защита срещу инфекцията, или бързо са развили адекватна защита от антитела след поставянето на подсилваща ваксина. “Защитата, осигурена от първичната имунизация с добита от плазма ваксина срещу хепатит В, направена в детството и в зряла възраст, трае поне 22 години,” пишат те в The Journal of Infectious Diseases, септември 2009 г. “Не са необходими подсилващи/бустерни дози.”
Едно друго изследване, за което се съобщава в броя от м. август 2009 г. на Vaccine проследява 2,342 кандидат студенти в Тайван, които са били имунизирани още като новородени преди около 23 години.
С положителен тест за HBsAg (който показва наличие на текуща НВV инфекция) са били 11.6%, 3.5% и 1% от лицата, родени съответно преди 1984 година, между 1984-1986 и след 1986 година (когато е започната всеобщата имунизация).
Всичките 572 участници, които не са имали вече защитни антитела, са развили бързо защитни антитела след поставянето на бустерна ваксина.
Изследователите стигат до извода, че нивото на антитела при студентите е намаляло до 50% през 15-те години след ваксинирането и че бустерните ваксини са 100% ефикасни. “Необходимостта от и възрастта за администриране на бустерна доза сред незаразени възрастни с ниски нива на антитела, както и времето за първоначална имунизация се нуждаят от по-нататъшна оценка,” пишат те.
Забавянето на втората доза от ваксината излага на три пъти по-висок риск от заразяване децата, родени от майки, инфектирани с НВV
За да се предотврати предаването на заразата с НВV от майката на детето експертите препоръчват незабавно ваксиниране на бебето при раждането, последвано от втора доза ваксина след 30 до 60 дни и трета доза, която да се постави шест месеца след първата доза. В Съединените щати на децата, родени от заразени майки, се поставя и хепатит В имуноглобулин (HBIG).
Тайландски учени са установили, че децата, при които е забавено получаването на втората доза (без HBIG), заразяването е трикратно по-голямо.
Според изследването, публикувано в броя от м. август 2009 на Vaccine, изследователите са проследили 521 деца, родени от майки, заразени с НВV. Петнадесет от тези деца са били хронично заразени с НВV.
При примерни контролни сравнения (когато “е”-антигена на хепатит В - HBeAg-статус е бил сходен при всички майки), рискът от хронично заразяване на бебето е бил 3.74 пъти по-висок, когато интервалът между първата и втората дози на ваксината е надвишавал 10 седмици.
“Този резултат подсказва колко е важно имунизационните програми да осигуряват навременна втора доза ваксина за бебетата, родени от майки с хронична НВV инфекция,” пишат те. Поради малкия размер на извадката учените апелират за по-големи изследвания, които да потвърдят резултатите.
Ваксинирането на новородените в Китай е довело до намаляване на хроничната инфекция сред децата
Преди четиринадесет години Китай започва да прави опити да ваксинира всички новородени деца срещу хепатит В. За да преценят успеха на програмата за ваксиниране, наскоро учените проведоха национално представително изследване на китайските граждани на възраст 1-59 години, за да определят разпространеността на HBsAg (хронична инфекция), повърхностното антитяло (anti-HBs, показващо имунитет, дължащ се на ваксиниране или прекарана инфекция)и ядреното антитяло на хепатит В (anti-HBc, показващо минала експозиция).
В августовския брой на списанието Vaccine учените съобщават, че разпространеността на HBsAg, anti-HBs и anti-HBc е съответно 7.2%, 50.1% и 34.1%.
Значително е намалена разпространеността на HBsAg при лицата на възраст 15 или по-малко години. Сред децата под 5-годишна възраст процентът на хронична инфекция е само 1%, което показва 90% намаление на заразата при тази възрастова група.
При възрастните инфекцията се асоциира с мъжкия пол, местоживеенето в Западен Китай, някои професии и принадлежност към отделни етнически групи. Децата с по-висок риск от заразяване са родени у дома или в малки болници.
Учените изчисляват, че имунизационната програма при бебетата е предотвратила появата на 16 до 20 милиона нови хронични инфекции и призовават тези програми да се укрепят и разширят.
Случаите на чернодробен рак сред по-младото население са намалели поради ваксиниране
Едно проследяващо 20-годишно изследване е установило рязко намаляване на случаите на чернодробен рак сред децата от 6 до 19 години, които са били ваксинирани срещу хепатит В при раждането си, се отбелязва в доклад, публикуван в Journal of the National Cancer Institute.
Тайвански учени са събрали данните от 2,000 пациенти с чернодробен рак, които са били на възраст 6-29 години по време на диагностицирането им в Тайван между 1983 и 2004 години.
Било е направено сравнение на специфичната за пола и възрастта заболеваемост между ваксинираните и неваксинираните участници.
При ваксинираните лица са били установени шестдесет и четири случая на рак в сравнение с 444 такива случая при неваксинираните за периода на изследването. На тези, които са били ваксинирани и са развили рак не са били дадени достатъчно дози ваксина или са били недостатъчно защитени при раждането им от майки, заразени с НВV.
Процентът на рецидив на НВV след чернодробна трансплантация е най-висок при хората от европеидната раса
Лицата от европеидната раса, които са претърпели чернодробна трансплантация за хепатит В, имат по-висок процент рецидив на НВV-инфекцията в сравнение с американците от азиатски или африкански произход, според изследване, публикувано в септемврийския брой на Liver Transplantation.
При белите процентът на НВV-рецидив за четири години е 19%, което е от два до три пъти по-високо, отколкото при другите етнически групи. Най-често рецидив е наблюдаван при лицата с положителен тест за HBeAg, които често са били и с висок вирусен товар.
Прегледът не показва неравенство по отношение на времето, което пациентите са прекарали в списъка на чакащи за органна трансплантация. Както се и очаква, преживяемостта при пациентите с чернодробен рак е по-ниска.
“Изследването ни показва, че предиктори за трансплантация са само трансплантната индикация и резултата по MELD (Model for End-Stage Liver Diseases core) за пациентите с краен стадий на цироза, а не тяхната раса,” отбелязват изследователите.
Доскоро нямаше такива данни за чернодробна трансплантация на заразени с НВV. Едно изследване на трансплантацията на НВV-ортотопичен черен дроб, спонсорирано от National Institutes o fHealth, разглежда изхода при пациенти трансплантирани за чернодробно заболяване в крайна фаза, свързано с НВV. Големият брой участващи пациенти дава възможност да се сравни времето, прекарано в списъка на чакащите и изхода (резултата) след трансплантирането в зависимост от етноса.
Авторите са анализирали данните на 274 участници, обхващащи 116 лица от европеидната раса, 135 азиатски американци и 23 афро-американци. Трансплантацията след една, три и пет години, прекарани в листа на чакащите, нараства от 48% на 63% за европеидите, 48% на 66% за азиатските американци и от 53% на 88% за афро-американците. Независимо от расата им, пациентите с остра чернодробна недостатъчност са били за най-кратко време в списъка на чакащите, следвани от пациентите с чернодробен рак и пациентите с цироза в краен стадий. Петгодишната преживяемост след трансплантация е 94% за афро-американците, 85% за азиатските американци и 89% за лицата от бялата раса.
Вероятността от наличието на чернодробен рак у азиатските американци при включването им в листа на чакащите е три пъти по-голяма (47%) срещу 16% при афро-американците и 17% при европеидите.
Вероятността от рецидив на инфекцията четири години след трансплантацията е била 6% за афро-американците, 7% при азиатските американци и 19% сред европеидите.
Ламивудинът е ефикасен за предотвратяване повторната поява на НВV както при HBsAg-позитивните, така и при HBsAg-негативните пациенти по време на хемотерапия
Хемотерапията потиска имунната система и дава възможност за рецидивиране на хепатит В при пациентите с положителен тест за HBsAg или такива с прекарана инфекция и отрицателен HBsAg тест.
В Annals of Hematology, август 2009 г., тайвански учени съобщават, че са проследили 115 пациенти с В-клетъчна лимфома, лекувани с rituximab, за да преценят въздействието на терапията върху реактивирането на хепатит В.
Петнадесет от лекуваните ракови пациенти са дали положителен тест за HBsAg. От тези 15, пет са получавали lamivudine(Epivir-HBV) за потискане репликацията на вируса по време на терапията. При нито един от тях няма активизиране на вируса по време на лечението. Обаче, осем от десет носители на НВV, които не са получавали lamivudine, са претърпели свързан с НВV хепатит, което е довело до смъртта на един о тях.
Четири (4.2%) от 95 HBsAg-негативни пациенти са развили свързан с НВV хепатит и двама са починали. Изследователите стигат до извода, че терапията на база rituximab може да причини сериозни усложнения, свързани с НВV, и даже смърт у пациенти с активна или прекарана НВV инфекция.
Учени откриват уникална НВV-инфекция с положителен HBeAg и повърхностно антитяло, но без повърхностен антиген
Китайски изследователи съобщават в Journal of Clinical Virology за уникален пациент с положителен тест за HBeAg и anti-HBs, но с отрицателен за HBsAg, който обикновено свидетелства за наличието на зараза.
Все по-често изследователите откриват хора с хепатит В - характеризиран от наличието на HBV DNA в кръвта им - които дават отрицателен тест за HBsAg. Това явление се нарича окултен хепатит В.
Споменатият в съобщението пациент е имал високи нива на повърхностни антитела, ниска НВV ДНК (вирусен товар) и HBeAg.
Анализът на неговия вирус показва наличието на две НВV конфигурации, съществуващи едновременно - нормален вид и мутирал вирус с мутации в повърхностния му антиген, каквито не са били установявани преди.
Търговията с роби и разпространението на хепатит В в Африка проследени чрез генотипи на НВV
Вирусът на хепатит В, който съществува от хиляди години, има различни вирусни щамове или генотипи в зависимост от региона на света, от който произхожда. В Хаити 90% от населението произлиза от африкански роби. Учените избрали 7,147 бременни хаитянки и проследили техните подгрупи генотип (наричани субгенотипи), за да видят дали могат да бъдат свързани със определени региони в Африка.
В последния брой на Emerging Infectious Diseases Journal учените съобщават, че са установили, че 44% от НВV инфекциите в Хаити са причинени от генотип А1, който в днешно време се срещав Източна Африка, а 20% спадат към редкия субгенотип А5, който се може да бъде намерен само в Бенинския залив -някогашен пункт за търговия с роби.
Изглежда че хаитянските субгенотипи А, обаче, са се отделили на един много ранен етап от субгенотипите, които се срещат в западна Африка в днешно време. Днес най-разпространените генотип и субгенотип, срещани в западна Африка (субгенотипи Е и А3 съответно), са рядкост в Хаити.
Това показва, че преобладаващите НВV субгенотипи в Африка днес са се появили и разпространили сред населението след като търговията с роби е била преустановена, пишат учените.
Учените обобщават, че високата разпространеност на генотип Е в Африка трябва да е скорошно явление и най-вероятно е в резултат на широката повторна употреба на използвани и опасни подкожни игли.
“Съмнителната липса на генотип Е в Хаити предполага скорошно и бързо разпространение на генотип Е в Африка през последните 200 години, вероятно в резултат на намесата на общественото здравеопазване,” пишат те.
Изглежда че генотипите E, F и Н отговарят на лечението с интерферон
Съществува оскъдна информация за това как НВV-генотипите E, F, Gи Н отговарят на терапии с интерферон и антивирусни медикаменти, тъй като голяма част от научните изследвания е съсредоточена предимно върху генотипите, срещани в Азия и Съединените щати.
В Journal of Medical Virology, октомври 2009, учени съобщават, че са проследили 23 пациенти с генотипи Е-Н, получаващи интерферон, 12 получаващи антивирусни и 14 пациенти, които не са лекувани. Генотип Е на НВV е установен в 61.2% от пациентите, 8.2% са имали генотип F, а 10.2% са имали генотип Н.
В края на лечението отговорът, характеризиращ се с нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT) и понижен вирусен товар, е бил 70% (16/23) и траен отговор, продължаващ няколко месеца след края на терапията, и 35% (8/23) при пациентите лекувани с интерферон. Трайният отговор е бил 36% за генотип Е, 50% за генотип F или Н и 20% за генотип G.
На 48-та седмица е постигнато потискане на вируса при 67% от пациентите, лекувани с антивирусни лекарства. “Според предварителните данни изглежда, че генотипи Е, F и Н на НВV са чувствителни спрямо интерферона,” пишат изследователите.
Adefovir и Entecavir са еднакво ефикасни при HBeAg-позитивни пациенти с резистентност към Lamivudine
Южнокорейски изследователи са сравнили ефективността на adefovir (Hepsera) и entecavir (Baraclude) при HBeAg-позитивни пациенти, които са развили вирусна резистентност към антивирусния lamivudine.
Изследователите са наблюдавали нивата на ALT, които се повишават при увреждане или смърт на чернодробните клетки, HBeAg-сероконверсия и HBV DNA на 91 пациенти, лекувани с adefovir и 50 пациенти, лекувани с entecavir.
След 52-седмично лечение, проведено в групите на adefovir и на entecavir, HBVDNA става неоткриваема съответно при 25 (27.5%) и 21 (35.6%) пациенти, нормални нива на ALT се срещат у 67/78 (85.9%) и 43/47 (91.5%), а HBeAg сероконверсия се появява при 4 (4.4%) и 1 (1.7%).
Вирусологичен пробив, който се появява когато терапията вече не е ефективна поради вирусна резистентност, е наблюдаван при двама пациенти на adefovir и един на entecavir, съгласно информацията, публикувана в списанието Antiviral Therapy.
Шофьорите с цироза и нарушени когнитивни способности имат повече пътно-транспортни произшествия
Изследователи от САЩ съобщават в октомврийския брой на Hepatology, че при пациенти с цироза (породена от различни причини), развили и минимална хепатална енцефалопатия (Minimal Hepatic Encephalopathy - MHE), делът на автомобилни катастрофи е с 16% по-висок в сравнение с 4% при лицата без МНЕ.
МНЕ е често срещана невро-когнитивна компликация, дължаща се на цирозата. До 80% от пациентите с цироза са диагностицирани и с МНЕ, която причинява нарушено внимание, бавно реагиране и лоша зрително-двигателна координация.
Изследването е проследило 167 цирозни пациенти от щатите Уисконсин и Вирджиния, които са имали и диагноза МНЕ. Средната им възраст е била 53 години - възрастова група, за която се смята, че има най-добри показатели за безопасност на шофирането - като пациентите са били със стаж като шофьори средно 36 години.
По-дългата антивирусна терапия позволява на повече коинфектирани с НІV/НВV пациенти да изчистят HBeAg и HBsAg
Коинфектираните с НІV-НВV пациенти, получаващи високо активна антиретровирусна терапия (HAART) в продължение на четири и повече години, имат три пъти по-голям шанс да изчистят HBeAg, според доклада на американски изследователи, публикуван в списанието HIVClinicalTrials.
Изследването показва също, че повишените нива на ALT са индикация, че пациентът е изложен на по-висок риск да развие свързано с НВV чернодробно увреждане и трябва да бъде лекуван.
Изследователите са проследили 72 коинфектирани пациенти между 1990 и 2008 година. По време на проследяването 64 (или 88.9%) от пациентите са имали HAART, съдържаща антивирусни лекарства, ефективни срещу хепатит В, включително tenofovir (Viread), lamivudineили emtricitabine (Emtriva). По време на проследяването повечето пациенти са взимали поне две от лекарствата, но 11.1% са взимали само едно антивирусно лекарство, ефикасно срещу хепатит В.
Шест от 34 HBeAg-позитивни пациенти (17.6%), най-дълго ползвали HAART, са изчистили HBeAg. Пациентите, изчистили HBeAg, са взимали антивирусни в продължение средно на четири години, сравнено с 1.7 години за пациентите, които не са изчистили HBeAg. Освен това, 5.5% от пациентите, използвали дългосрочно антивирусни, са изчистили HBsAg.
Източник: HBV Journal Review: Vol 6 no. 10 (October 2009):
Може да коментирате публикацията тук: HBV Journal – октомври 2009