HBV Journal – октомври 2010

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2010 
Дефицитът на витамин D е широко разпространен сред лицата с чернодробно заболяване
В броя от м.септември 2010 г. на списанието DigestiveDiseasesandSciences американски изследователи съобщават, че 92% от хората с хронично чернодробно заболяване страдат от недостиг на витамин D, като при една трета от тях, особено тези с цироза, този дефицит на витамин D е особено тежък.
 
Изследователите са проследили 118 пациенти (43 със свързана с хепатит С цироза, 57 с хепатит С без цироза и 18 с цироза, която не е свързана с хепатит С) и измерили нивата им на витамин D. Те установили, че 109 души (92.4%) са имали в някаква степен дефицит на витамин D.
 
·        В групата от 43 пациенти с хепатит С и цироза 16.3% са имали дефицит в лека форма, 48.4% са били с умерен дефицит, а 30.2% са имали тежък недостиг на витамин D.
·        В групата с хепатит С, но без цироза, 22.8% от общо 57 пациенти са имали слаб дефицит, 52.6% с били с умерен дефицит и 14% са имали тежък дефицит.
·        В групата с цироза без хепатит 38.9 % от общо 18 пациенти са имали слаб дефицит, 27.8 % с били с умерен дефицит и 27.8 % са имали тежък дефицит на витамин D.
 
Рискът от дефицит на витамин D е най-висок при афро-американките и хората с цироза. 
HBeAg-позитивни пациенти с високи нива на ALT реагират (отговарят) добре на телбивудин (Telbivudine)
Китайски изследователи са сравнили ефективността на антивирусния препарат телбивудин (Tyzeka) при 40 пациенти, позитивни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg) с изключително високи нива на аланин аминотрансфераза (ALT) - 10 до 20 пъти горната граница на нормата - с група от 40 HBeAg-позитивни пациенти с умерени нивана ALT ( от 2 до 10 пъти горната граница). Нива на ALT над нормата показват, че чернодробните клетки са увредени или умират.
 
След 52 седмици на лечение с телбивудин средният спад в нивата на НВV ДНК е 7 пъти в групата с висока ALT и 6 пъти в групата с по-ниски нива на ALT.
 
Процентът на пациентите с неоткриваема НВV ДНК (вирусен товар) след едногодишно лечение е 72.5% в групата с високи ALT нива и 60% в групата с умерена ALT. Освен това 45% от хората с висока ALT и 27.5% от другата група са станали HBeAg-отрицателни, а 37.5% от групата с високо изходно ниво и 22.5% от умерената група са изгубили HBeAg и са развили “е” антитела.
 
Десет процента от групата с висока ALT са изгубили повърхностния антиген на хепатит В, а три процента са развили повърхностни антитела. Само един пациент от групата с умерена ALT е станал HBsAg-отрицателен.
 
След едногодишно лечение броят на постигналите нормални нива на ALT е еднакъв и в двете групи.
 
“Високото изходно ниво на ALT е сериозен предиктор на оптимални резултати при лечение с телбивудин,” отбелязват изследователите в броя от м.август 2010 г. на WorldJournalofGastroenterology.
 
В това проучване китайските изследователи са се фокусирали върху телбивудина, въпреки че има висок процент на вирусна резистентност, тъй като други препоръчителни антивирусни препарати, като например тенофовир (Viread), са скъпи и не са широко достъпни в Китай. 
Преживяемостта след операция на чернодробен рак нараства, когато фиброзата е минимална
Фиброзата и тежката цикатризация на черния на черния дроб - цирозата - допринасят за развитието на чернодробен рак. Но след отстраняване на раковите тумори от черния дроб каква роля играе фиброзата за повторното появяване на чернодробния рак?
 
Тайвански изследователи са сравнили резултатите на 76 пациенти с рак, които са имали или минимална, или напреднала фиброза, след отстраняването на малък тумор от черния им дроб по хирургически път.
 
Те са проследили в продължение на 77 месеца 14 пациенти с минимална фиброза и 62-ма с напреднала фиброза. При пациентите с минимална фиброза преживяемостта е била значително по-висока, а повторната поява на рак - подчертано по-ниска.
 
В септемврийския брой, 2010 г. на HepatologyInternational изследователите заключават, че “… минималната фиброза е свързана с по-рядката повторна поява на рака и с по-добра преживяемост.”  
Погрешни педиатрични практики водят до нисък процент на имунизациите в детска възраст
Изследователи, като използват данни, които обхващат 5,9 милиона американски деца в Националното имунизационно изследване 2004-2006 са установили, че до 36-месечна възраст малко над 80% от децата са получили препоръчителните за тях имунизации.
 
Целта на проучването е да се оцени успеха на имунизационните практики на педиатрите. Изследователите преценяват дали децата са получили пълната гама от полагащите се ваксини през детските им години, включително и трите препоръчителни дози за хепатит В.
 
В JournalofPediatrics изследователите отбелязват, че пациентите на лекари, които прилагат първата ваксина за хепатит В при раждането, са с по-висок процент на имунизации на 36-месечна възраст. При майките със средно или по-високо образование тенденцията е децата им да имат по-висок процент на имунизации.
 
Афроамериканчетата са с най-нисък процент на имунизации, както и децата, които живеят в бедност. Процентът на ваксиниране намалява, когато децата получават ваксинации от повече от един лекар.
 
Изследователите заключават, че политиките на ваксиниране на различните медицински практики могат да влияят значително върху процента на имунизация сред децата.
 
“Изглежда невероятно, че при толкова много потенциални възможности за поставяне на ваксини срещу хепатит В (7 посещения за контролиране на здравословното състояние до навършването на 19 месеца) практикуващите лекари не могат да направят 3 ваксинации за хепатит В,” пишат изследователите. “Това наблюдение повдига истинския въпрос, на който проучването не може да отговори, а именно дали проблемът е, че лекарите предполагат, че първата ваксина за хепатит В е дадена в яслите, така че децата получават само още 2 дози, което ги обрича завинаги на недостиг от пълната серия за хепатит В.” 
Нови изследвания потвърждават увреждане на черния дроб дори и при неактивна НВV инфекция 
Нови изследвания на пациенти, които имат “неактивна” инфекция с вируса на хепатит В (НВV) потвърждават, че дори пациенти с нормални нива на ALT и нисък вирусен товар имат увреждане на черния дроб от инфекцията и може да се нуждаят от лечение.
 
В един от последните броеве на JournalofMedicalVirology изследователи от Бангладеш съобщават, че са направили чернодробни биопсии на 141 “неактивни” пациенти с хепатит В, с вирусен товар под 10,000 копия/мл и с отрицателен тест за HBeAg.
 
Те установили, че 26% от пациентите (36 от 141 човека) са имали леко до умерено възпаление, 17 са имали тежка фиброза, а 10 пациенти са имали тежко възпаление и фиброза.
 
Всичките 10 пациенти са били мъже и над 25 годишна възраст. Всички те, обаче, са били HBeAg-отрицателни, имали са ниски нива на НВV ДНК и нормални нива на ALT.
 
Това проучване, както и други скорошни изследвания на действителното здраве на пациентите с “асимптоматичен” хепатит В разкрива, че е налице увреждане на черния дроб при значителен брой на пръв поглед “здрави” пациенти и че те може да имат нужда от лечение въпреки ниския си вирусен товар и нормални нива на ALT.
 
Друго изследване, което проучва нормалните нива на ALT при HBeAg-позитивни пациенти, публикувано в броя на JournalofViralHepatology от м.август 2010 г., разглежда здравето на черния дроб на 193 пациенти, претърпели чернодробна биопсия, в продължение на 10 годишен период. Повечето от изследваните лица са били HBeAg-позитивни, 55.7% са били американци от азиатски произход, 56.4% са мъже, а средната възраст - 43 години.
 
“Значително” чернодробно заболяване се наблюдава при 14% от тези с нормална ALT по време на биопсията (но с повишен вирусен товар) и при нито един от пациентите с постоянно нормални нива на ALT. “При пациентите с хроничен НВV и постоянно нормална ALT рядко се среща значимо чернодробно заболяване,” заключават изследователите. 
Началото на вируса на хепатит В може да е от преди милиони години
Генетични фрагменти, намерени в наши дни в пойни птици са идентични с вирусни фрагменти, намерени в съвременните подобни на хепатит В вируси, което доказва, че хепатитоподобни вируси са циркулирали преди около 20 милиона години.
 
Вирусите “прилъгват” клетката да възпроизведе генетичните им кодове, за да се създадат повече вируси, като някои даже вмъкват своята РНК в генома (или проекта) на клетката-гостоприемник с цел да се репродуцират. Понякога тези вирусни части се предават на потомъка на гостоприемника, а вирусните частици се предават от поколение на поколение.
 
Учени от Тексаския университет са изследвали фосили на пойни птици от различни еволюционни периоди и в крайна сметка са намерили 15 идентични фрагменти от семейството на хепатит В. Тези фрагменти все още са оцелели в днешно време в генома на австралийската зебровидна амадина (zebrafinch) и североамериканското тъмнооко юнко (juncohyemalis).
 
Тези два вида са се разделили един от друг преди милиони години, което показва, че вирусът е заразил един от техните общи предци и неговите вирусни ДНК частици са се предали и на двата вида.
 
До 75 на сто от древните вирусни фрагменти са идентични със сега циркулиращите вируси, за които преди това се смяташе, че са на по-малко от 6000 години. Новите резултати обаче показват, че произходът на хепатитните вируси може да води началото си доста по-отдавна, според съобщението в LiveScience
Спадовете на HBsAg и HBeAg след 12 седмици на пегилиран интерферон свидетелства за дългосрочен терапевтичен успех
Изследователи са сравнили спада на HBsAg и HBeAg сред пациенти лекувани с конвенционален интерферон (изискващ три инжекции седмично) или пегилиран интерферон (изискващ една инжекция седмично) на 12-та и 24-та седмици, а след това в продължение на 24 седмици след лечението, за да видят дали нивата на антигена прогнозират успеха на лечението.
 
В Journal of Gastroenterology and Hepatology, септември 2010 г., китайски изследователи съобщават, че от двете пегилираният интерферон е по-успешното лечение. Освен това, при тези, които са постигнали намаляване на HBsAg до 1,500 IU/mL на 12-та седмица, а след това и спад на HBsAg до 2,890 на 24-та седмица е имало значително по-голяма вероятност от загуба на HBeAg и развитие на “е” антитела 24 седмици след края на лечението.
 
По време на периода на проследяване пациентите с HBeAg сероконверсия са останали HBeAg-негативни и нито един от тях не е прогресирал до цироза. Но при пациентите, които не са сероконвертирали, е имало по-висок процент на развитие на цироза. 
При китайски пациенти, лекувани с антивирусни препарати, е установено широко разпространение на лекарствена резистентност
Изследователи са проследили 1803 китайски пациенти с хепатит В, които са били лекувани преди това с антивирусните ламивудин, адефовир или телбивудин, за да установят какво е въздействието на техния НВV щам или генотип върху развиването на лекарствена резистентност - когато НВV с определени мутации могат да се “съпротивляват” на антивирусното лечение и да продължат да се размножават (възпроизвеждат).
 
При 560 от 1,803 пациенти е открита лекарствена резистентност, включително:
 
·        214 от 490 пациенти, лекувани с ламивудин;
·        35 от 428 пациенти, лекувани с адефовир;
·        пет от 18 пациенти, лекувани с телбивудин
·        и 306 от 794 пациенти, лекувани с повече от един антивирусен препарат, последователно или в комбинация.
 
Мутации на адефовир са открити при 36 от 381 пациенти лекувани най-напред с ламивудин, а след това преминали на адефовир; за разлика от само един от 82 пациенти, на който е добавен адефовир към провежданото лечение с ламивудин.
 
Резистентност спрямо ентекавир е открита не само при пациенти, лекувани с ламивудин и/или ентекавир, но също и при лекувани с ламивудин пациенти, които никога не са били лекувани с ентекавир.
 
Двойните мутации са по-чести при пациенти с генотип С, отколкото при генотип В, а пациентите заразени с такава двойна мутация имат по-високи нива на ALT  - индикация за чернодробно увреждане - отколкото заразените с една единствена мутации.
 
Според доклада, публикуван в JournalofViralHepatitis, септември 2010 г., множествено-резистентни (резистентни към няколко лекарства) щамове на НВV са били идентифицирани при осем пациенти, включително и две нови мутации, които не са били познати до тогава. 
При пациентите с НВV, които пушат, процентът на диабет е по-висок
В периода 1997 - 2004 г. тайвански учени са изследвали връзката между пушенето и диабета при 3,539 души, заразени с хепатит В или С. При започване на изследването нито една от групите не е имала диабет. Сред 423-та души, които в крайна сметка развиват диабет, повечето са били на възраст 65 или повече години, консумирали са често алкохол, имали са по-висок индекс на телесна маса и са били заразени с хепатит С и/или В.
 
Колкото по-високи са били нивата на тютюнопушене, толкова по-голям е бил процентът на заболеваемост от диабет сред заразените с НВV участници.
 
Затлъстяването и хепатит В увеличават риска от диабет при пушачите, според изследването, публикувано в JournalofViralHepatitis
Сред азиатските американци процентът на страдащите от рак на черния дроб е най-висок при тези от Лаос и Хмонг
Известно е, че при азиатските американци процентът на чернодробен рак е висок поради широкото разпространение на хепатит В, но един нов доклад установява, че при американците-лаосци и хмонги, процентът на заразяване с хепатит В е по-висок и вероятността да умрат от чернодробно заболяване и рак, дължащи се хепатит В, е два пъти по-голяма отколкото при другите азиатски американци.
 
Според доклада, публикуван в списанието Cancer Epidemiology, Prevention and Biomarkers, ракът на черния дроб при тези две групи обикновено се диагностицира на един по-късен етап, когато вече се е разпространил и се лекува по-трудно. Изследователите отчитат, че само 3% от лаосците и хмонгите - американци с рак на черния дроб се подлагат на операция или чернодробна трансплантация в сравнение с 22% от другите азиатци.
 
Според Националния раков институт, в Съединените щати през тази година се очаква 24,120 души да бъдат диагностицирани с рак на черния дроб, често в резултат на НВV инфекция, и 18,910 ще умрат.
 
Смъртните случаи от рак на черния дроб в Съединените щати са най-бързо растящата група на смъртни случаи от рак, тъй като заболяването е доста трудно за лечение. Процентите на чернодробен рак са най-високи при мъжете американци от Азия и Тихоокеанските острови, почти дванадесет пъти процентите при белите от неиспански произход. Проблемът е особено сериозен в Калифорния, където 5 милиона азиатски американци съставляват 14% от населението на щата.
 
Изследването Davis на Калифорнийския университет използва данни от раковия регистър на Калифорния, за идентифициране на 6068 калифорнийци от азиатски произход с диагноза “рак на черния дроб” между 1988 и 2007 година. Данните предоставят сведения за китайска, филипинска, виетнамска, южно-азиатска, корейска, японска, лаоска/хмонгска, камбоджанска и тайландска етнически групи. Хмонг са етническа група от планинските райони на Китай, Виетнам, Лаос и Тайланд. Хиляди от тях са били наети от американската армия по време на виетнамската война за борба с комунистическите бунтовници и след това много от тях са се преселили в Съединените щати. Изследователите установили, че групата на лаосци/хмонги е 2.08 пъти по-вероятно да починат от рак на черния дроб както и други азиатци, докато при камбоджанците тази вероятност е 26%.
 
Средната преживяемост за лаоските/хмонгски пациенти в проучването е била един месец след поставяне на диагнозата, в сравнение с три месеца при камбоджанците, четири месеца за тайландци и филипинци, шест месеца за китайци, японци и виетнамци и седем месеца за корейци и южно-азиатци.
 
Процентът на преживяемост при рак на черния дроб е значително по-висок при белите, особено когато заболяването се открие достатъчно рано за хирургично отстраняване или трансплантация на черен дроб. Петгодишната преживяемост при получилите трансплантация е 75%. Много от хмонгите и лаосците са с ниски доходи и е малко вероятно да получат грижи докато ракът им напредне и често вече е невъзможно да бъде опериран. 
 
 
Може да коментирате обзора във форума на ХепАктив:
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C