HBV Journal – юли 2011

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 юли 2011
 
Неоткриваемият вирусен товар намалява със 72% риска от рак на черния дроб
При хора, които са заразени с вируса на хепатит В (HBV), но имат неоткриваем вирусен товар (HBV ДНК) в кръвта си, вероятността да развият рак на черния дроб е със 72% по-малка, според един доклад, публикуван в юнския брой на списанието Infectious Disease Special Edition.
 
Този извод подчертава колко е важно хората да бъдат лекувани, за да се поддържа неоткриваем или възможно най-нисък вирусен товар, според тайвански и американски изследователи, работили съвместно в това проучване.
 
Екипът проучва кои фактори допринасят за рак на черния дроб, включително вирусен товар, хепатит B “e” антиген (HBeAg) – който обикновено показва висок вирусен товар, и повърхностният антиген на хепатит В (HBsAg) – който показва наличието на HBV инфекция.
 
Те наблюдавали вирусния товар и наличието на “е” и повърхностни антигени при 1,285 пациенти с нива на HBV ДНК по-високи от 10,000 копия/мл между 1991 и 2007 г. По време на 16-годишния период на проучване 111 пациенти (8.64%) са развили рак на черния дроб. Изследователите установяват, че при пациентите с неоткриваем вирусен товар вероятността да развият чернодробен рак е 72% по-малка отколкото при тези с откриваема HBV ДНК.
 
За сравнение, рискът от развиване на рак е сходен сред лицата с неоткриваема HBV ДНК, без значение дали са изчистили HBeAg или HBsAg.
 
“При пациентите с неоткриваеми нива на НВV ДНК разликата между изчистилите HBsAg и такива, които не са изчистили HBsAg, не влияе значимо върху процентите на чернодробния рак, като 1.6% от втората група, а от първата - 1.9% са развили раково заболяване,” съобщават те.
 
Изследователите казват, че изследването подчертава колко е важно пациентите да бъдат лекувани с антивирусни медикаменти за подтискане на вирусния товар с цел да се предотврати заболяване на черния дроб и рак.
 
Някои хранителни добавки предизвикват увреждане на черния дроб
Според един преглед на публикувани проучвания, изследващи въздействието на хранителните добавки върху черния дроб, много добавки като продуктите на  Herbalife и Hydroxycut могат да доведат до увреждане на черния дроб, особено при хора с предшестващи чернодробни инфекции като хепатит B.
 
Изследователите съобщават в Liver International, че са направили обзор на проучвания на хранителни добавки и здравето на черния дроб, публикувани в периода 1990-2010 г.
 
Те установили, че “се съобщава за значителни увреждания на черния дроб след прием на продукти на Хербалайф и Hydroxycut, екстракти чай от Camellia sinensis, продукти съдържащи уснинова киселина (usnic acid) и с високо съдържание на витамин А, анаболни стероиди и други.”
 
Няма унифициран модел на увреждане на черния дроб, като то варира от асимптоматично повишение на чернодробните ензими, което показва увреждане или смърт на чернодробните клетки, до чернодробна недостатъчност и смърт.
 
“Не могат да бъдат дадени точни изчисления колко често се появяват нежелани реакции в резултат на хранителни добавки,” отбелязват те. Но нараства броят на документирани случаи на чернодробно увреждане от тези добавки, които напълно наподобяват други чернодробни заболявания.
 
Изследователите апелират за по-строга държавна регулация на хранителните добавки, както и повишена осведоменост сред потребителите и здравните работници.
 
Някои хора имат генетична предразположеност към цироза
Изследователи съобщават в юнския брой на Hepatology, че някои хора могат да бъдат генетично предразположени към развиване на цироза. При около 5% от пациентите с цироза не съществува причина като напр. вирусен хепатит, мастен черен дроб или алкохолизъм за тежката цикатризация на черния им дроб.
 
Сега изследователите предполагат, че някои хора са генетично предразположени към цироза и че чернодробните им клетки се превръщат цирозни поради липса на ензими и способност да се регенерират както трябва.
 
Данните от епидемиологични проучвания на хора, които имат цироза без видима причина показват, че при сравнение с американците от европейски произход, този вид цироза е 3.1 пъти по-висок при хиспано-американците и 3.9-пъти по-нисък при афро-американците.
 
Това генетично предразположение към цироза може да бъде причината поради която някои хора с хепатит В прогресират много бързо до цироза, докато при други няма въобще тежко увреждане на черния дроб.
 
Ниските нива на HBsAg са свързани с HBeAg сероконверсия по време на лечение с интерферон
Изследователите проследяват 399 заразени с HBV пациенти, всичките HBeAg-положителни, лекувани с пегилиран интерферон (180 μg/седмица) самостоятелно или с ламивудин (100 mg/ден) в продължение на 48 седмици, за да видят дали пациентите реагират на лечението.
 
Според доклада, публикуван в списанието Hepatology International, пациентите с по-ниски нива на HBsAg (около 5,000 IU/mL) изчистват HBeAg и развиват “e” антитела в по-голям процент отколкото тези с по-високи нива на HBsAg, около 50,000 IU/mL.
 
Шест месеца след прекратяване на лечението процентите на HBeAg сероконверсия са значително по-високи при пациенти с HBsAg под 1,500 IU/mL на 12-та и 24-та седмици (56.7 и 54.4% съответно) в сравнение с пациентите с HBsAg нива между 1,500 до 20,000 IU/mL (32.3 и 26.1% съответно).
 
Антивирусното лечение значително подобрява преживяемостта след операция на рак на черния дроб
Китайски изследователи са сравнили процента на преживяемост при 136 пациенти с рак на черния дроб, лекувани с антивирусни медикаменти, с този на нелекувани пациенти, след като на всички са били отстранени по хирургичен път.
 
Всичките случаи на рак на черния дроб са били в резултат на НВV инфекция, а пациентите са проследявани в продължение на пет години след операцията. Четиридесет и двама са получили антивирусно терапия, а 94 (контролната група) не са лекувани след отстраняване на злокачествените тумори от черния им дроб.
 
Според доклада, публикуван в юнския брой на Archives of Surgery, антивирусното лечение е подобрило значително преживяемостта. Процентите на преживяемост на 1-та, 3та и 5-та година в лекуваната група са съответно 88.1%, 79.1%, и 71.2%; за сравнение тези проценти в контролната група са съответно 76.5%, 47.5%, и 43.5%.
 
Процентите на 1-, 3-, и 5-годишна преживяемост без заболяване в лекуваната група са били съответно 66.5%, 51.4%, и 51.4%, а в контролната група - 48.9%, 33.8% и 33.8%.
 
Изследователите препоръчват след хирургично отстраняване на чернодробни тумори всички пациенти да получават антивирусно лечение.
 
Кръвни тестове могат да определят точно кога се налага лечение, прескачайки биопсиите
Лекарите продължават да търсят неинвазивен кръвен тест, който да дава вярна картина на здравето на черния дроб на пациента, така че да знаят дали се налага лечение. Макар че тестването на нивото на аланин аминотрансфераза (ALT) се използва широко и обикновено показва наличието на тежко чернодробно увреждане (повишено ниво на ALT е индикация да увредени и умиращи чернодробни клетки), лекарите знаят, че някои пациенти с нормални нива на ALT също имат чернодробно увреждане и се нуждаят от лечение.
 
Лекарите искат прост начин, а не инвазивна чернодробна биопсия, за определяне здравето на черния дроб, за да знаят дали се налага лечение.
 
Наскоро изследователите са приложили широк спектър от чернодробни тестове на 227 пациенти, заразени с вирусен хепатит, с нормални или умерено завишени ALT нива, за да видят кой тест или комбинация от тестове дава най-точно моментното състояние на черния дроб. За петдесет и трима пациенти се е знаело, че имат тежко чернодробно възпаление, установено преди това от чернодробна биопсия.
 
В списанието Liver International изследователите описват тестването на нивата на ALT и аспартат аминотрансферла (AST) на пациентите, броят на тромбоцитите, нивата на γ-глутамил транспептидаза, алкална фосфатаза, хиалуронова киселина, хаптоглобин, аполипопротеин A1 и проколаген III N-терминален пептид за оценка здравето на черния дроб.
 
Те открили, че повишените нива на AST и аполипопротеин A1 идентифицират точно чернодробно възпаление или фиброза у пациентите, даже когато нивата им на ALT са нормални.
 
Тези два кръвни теста, използвани заедно, могат потенциално да идентифицират пациентите, които имат чернодробно увреждане и се нуждаят от лечение, даже и ако техните ALT нива са нормални. Ако при тестване на по-голям брой пациенти тези два теста се докажат точни, то те могат да помогнат да се определи кога се налага лечение и да се избягнат скъпите и инвазивни чернодробни биопсии.
 
В друга статия, публикувана в Journal of Viral Hepatitis, британски изследователи съобщават, че теста за напреднала чернодробна фиброза [Enhanced Liver Fibrosis (ELF)] изглежда също идентифицира точно чернодробна фиброза и увреждане при пациенти с хепатит С, дори при нормални ALT нива. Тестът ELF измерва три неща за да идентифицира наличието на фиброза – хиалуронова киселина, амино-терминален пропептид на колаген тип III и тъканен инхибитор на матрицата металопротеиназа 1.
 
Те използвали теста при 347 пациенти, на които е била направена чернодробна биопсия, за да определят неговата точност. ELF е успял да предскаже тежка фиброза при 81% от пациентите, което означава, че биопсиите им са могли да бъдат избегнати.
 
При леко повишение на  АЛАТ изследователи препоръчват биопсия и лечение
В юнския брой на Liver International изследователи пишат, че препоръчват чернодробна биопсия на всички пациенти с хепатит В, HBeAg-отрицателни и имат АЛАТ нива, които са 1.5 пъти по-високи от нормалното.
 
В момента лечение и биопсия на черния дроб се препоръчват често когато нивата на ALT са два пъти нормалното. Нормалните  нива на АЛАТ за жени са 19 IU/L и 30 IU/L за мъжете.
 
Изследователите проследяват три групи от 499 пациенти с хепатит B с откриваем вирусен товар в продължение на тригодишен период и направена чернодробна биопсия.
 
  • Група 1 има 181 пациенти с нормални АЛАТ нива.
  • Група 2 има 200 пациенти с АЛАТ нива от нормално до два пъти нормалното.
  • Група 3 има 118 пациенти с АЛАТ нива по-високи от нормалното два или повече пъти.
 
Очаквано се установява, че пациентите със силно завишени нива на АЛАТ имат чернодробно възпаление и фиброза.
 
Обаче, в Група 1 сред тези с позитивен HBeAg статус, 29 (52.7%) имат чернодробно увреждане, а пет (9.1%) имат фиброза. При HBeAg-негативните в Група 1 , 66 (23.1%) имат чернодробно увреждане, а 31 (10.8%) имат фиброза.
 
В Група 2 с позитивен HBeAg статус, 14 (15.7%) имат умерено-до-тежко чернодробно увреждане, а 19 (21.2%) имат фиброза. Сред HBeAg-негативните в Група 2, 34 (30.6%) имат умерено-до-тежко чернодробно увреждане, а 38 (34.2%) имат фиброза.
 
Освен това, чернодробното увреждане и фиброзата са значително по-високи при пациентите на възраст 30 и повече години.
 
“Препоръчваме чернодробна биопсия на HBeAg-отрицателни (пациенти с хепатит B) над 30 години, независимо от нивото на АЛАТ и започване на лечение когато АЛАТ е 1.5-пъти нормата вместо два пъти нормалните стойност,” пишат те.
 
Пациентите, резистентни към ламивудин, се справят малко по-добре ако са лекувани с интерферон, а не с адефовир
Изследователи са лекували HBeAg-позитивни пациенти, развили резистентност към антивирусния ламивудин (Epivir-HBV) с пегилиран интерферон (Pegasys) или с адефовир (Hepsera), за да видят кое лекарство действа най-добре.
 
Адефовир - антивирусен препарат както и ламивудина, възпрепятства размножаването (репликацията) на вируса като нарушава репродуктивните му способности. Интерферонът стимулира имунната система да се бори с инфекцията. Антивирусните се използват в продължение на неопределен период от време, докато инжекциите с интерферон - от шест до 12 месеца.
 
В броя от м.юни 2011 на списанието Alimentary Pharmacology and Therapeutics изследователите съобщават, че 55-те пациенти, лекувани с интерферон, имат по-висок процент на HBeAg сероконверсия (загуба на HBeAg и развиване на “e” антитела) в размер на 14.6% в сравнение с 3.8% на сероконверсия при 80-те пациенти, лекувани с адефовир.
 
На 72-та седмица лекуваните с интерферон пациенти, при които е имало рязък спад на HBsAg през първите 24 седмици от лечението, са имали най-висок процент на HBeAg сероконверсия в сравнение с пациентите, които не са имали такъв спад (25.5% спрямо 7.7%).
 
Обаче след 72 седмици непрекъснато лечение с адефовир, 22.5% от пациентите са постигнали неоткриваема HBV ДНК (вирусен товар) в сравнение с 10.6% при лекуваните с интерферон пациенти.
 
Като цяло отговорът на лечението с интерферон си остава разочароващ, отбелязват изследователите, със само 14.6% отговорили. Обаче наблюдаването на нивата на HBsAg през първите седмици от лечението може да помогне да се предвиди кой в крайна сметка ще отговори (реагира) на интерферона.
 
Тенофовир е ефективен при един имуно-компроментиран пациент, при който ентекавир се е оказал неуспешен
В юнския брой на списанието Infection лекарите описват случай на успешно лечение на пациент с хепатит В, който не е реагирал на лечение с антивирусния медикамент ентекавир (Baraclude).
 
Лекарите били озадачени от факта, че въпреки че пациентът е бил с отслабена имунна система, той не е развил лекарствена резистентност към антивирусния медикамент ентекавир. И все пак този антивирусен медикамент се е оказал неефективен за понижаване на високия му вирусен товар (HBV ДНК).
 
След това лекарите го лекували с тенофовир (Viread), антивирусен препарат, известен със своята ефикасност и с нисък процент на лекарствена резистентност. В рамките на няколко седмици пациентът постигнал неоткриваем вирусен товар.
 
“Този случай подчертава трудността при избор на оптимална терапия в такива специфични обстоятелства и подкрепя концепцията за индивидуализирана терапия  (включително комбинирани схеми) на базата на конкретното състояние на всеки отделен пациент,” пишат те.
 
Изследователи призовават CDC да преглеждат повече възрастни за хепатит B
Съществуващите указания на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и на Министерството на здравеопазването препоръчват на лекарите да проверяват възрастните за хепатит В само ако са от високо-рискова група (включително имигранти от региони с висок процент на разпространение, инжекционни наркомани и мъже, които правят секс с мъже) при които процентът на HBV инфекция превишава 2%.
 
Обаче една статия, публикувана в юлския брой на Clinical Infectious Diseases твърди, че е икономически ефективно да се преглеждат почти всички възрастни, даже и такива от популации с нисък риск.
 
Изследователите анализирали разходите за скрининг и последващо лечение на 35-годишен мъж от регион с нисък процент на хепатит В, за да се прецени дали скринингът е рентабилен. Те направили оценка на разходите за непрегледан пациент в сравнение с разходите за прегледан пациент, и двамата лекувани впоследствие.
 
Изследователите доказват, че дори и при нисък процент на разпространение на хепатит В, от порядъка на 0.3%, пак би било по-рентабилно да се преглеждат и лекуват възрастните и да се избегне по-скъпото лечение когато болестта вече е напреднала, ето защо  сегашната политика за провеждане на скрининг “трябва да бъде преразгледана”, за да се обхване по-голяма част от населението.
 
Скрининг на имигрантите за HBV би спестил човешки животи и пари
Съществуващата здравна политика в Канада не препоръчва скрининг на имигрантите за хепатит B. Инфекцията с хроничен хепатит В сред имигрантите в Северна Америка варира от 2% до 15%. Четиридесет процента от тези с хронична НВV инфекция ще развият напреднало чернодробно заболяване.
 
Изследователите са оценили ефективността на разходите (рентабилност) на различни стратегии за да определят дали липсата на скрининг е икономически целесъобразно.
 
Те изследвали рентабилността при липсата на скрининг, направен скрининг и след това лечение (вместо да се чака развиване на напреднало чернодробно заболяване), както и скрининг, лечение и след това ваксиниране на незаразените членове на имигрантските семейства на възраст от 20 до 65 г.
 
Измерили и прогнозираните смъртни случаи, свързани с НВV, разходите за лечение, годините живот с коригирано качество и рентабилността.
 
“Резултатите ни показват, че скрининг на всички имигранти ще предотврати 59 смъртни случаи, свързани с НВV, на 10,000 лица с извършен скрининг в рамките на продължителността на живота (на групата),” пишат изследователите в Liver International. Скринингът води до повишаване качеството на живота и спестяване на разходи (от избегнати разходи за медицинско обслужване) в размер на $1,665 на човек в сравнение с липсата на скрининг.
 
Подходът “изследвай, лекувай, ваксинирай” първоначално струва на правителството допълнителни $81 на човек, но то удължава продължителността и качеството на живота на заразените с НВV лица и спестява $3,648 на човек при сравнение с подходът на изследване и лечение.
 
“Показваме, че една селективна програма за скрининг за хепатит В, насочена към всички имигранти в Канада, вероятно ще се окаже умерено рентабилна,” добавят те. “Идентифицирането на “тиха” хронична инфекция с НВV и предложение за лечение, когато това е уместно, може да удължи живота на имигрантите на разумна цена.”
 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C