HBV Journal – юни 2011

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 юни 2011
 
Майки, заразени с HBV, не получават достатъчно грижи или проследяване след раждането
Съществуващите медицински указания препоръчват децата, родени от жени, заразени с вируса на хепатит В (HBV) да получат незабавно имунизация и HBIG (хепатит B антитела) за да се предотврати заразяването, но едно скорошно проучване на Columbia Presbyterian Medical Center показва, че майките им рядко получават последващо наблюдение на хроничната си инфекция.
 
Проучването, което се занимава с жени, които не са от бялата раса, както и с имигрантки от региона на Ню Йорк, установява, че докато всички новородени (с изключение на едно дете) са получили подходяща защита срещу НВV инфекция чрез имунизации и HBIG, почти 90 процента от майките им не са получили познания за хепатит В, допълнителни лабораторни изследвания или последваща грижа след раждането и наблюдение за чернодробно заболяване.
 
Проучването разкрива неочаквано висок процент на НВV инфекция сред тези жени, като почти 75% от позитивните са били от латиноамерикански произход, много от тях от Доминиканската република. Исторически тази етническа група никога не се е смятала за изложена на висок риск от хепатит B.
 
Това е група от млади, рискови пациентки, които не говорят английски и продължават да живеят с хронично заболяване, за което знаят малко, а е и малко вероятно да получат препоръчваната стандартна терапия.
 
Пренаталният скрининг за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) - антигенът, който показва наличие на НВV инфекция, се препоръчва при всички бременни жени. Този тест е една златна възможност за установяване на НВV инфекция при бременните и трябва да се използва за идентифициране и лечение на лица с хроничен хепатит В, съветват лекарите.
 
Това е едно от първите проучвания от този вид, което разглежда обхвата (и последващия неуспех) на интервенцията и последващата (след родилна) грижа при жени, идентифицирани с НВV по време на пренатален скрининг.
 
Проучването бе показано по време на годишната Седмица на болестите на храносмилателната система (Digestive Disease Week), състояла се в началото на м.май в Чикаго. В конференцията участват лекари и изследователи от цял свят, специалисти по чернодробни болести.
 
Кърменето не увеличава риска от предаване на хепатит В на кърмачетата
HBV-позитивните майки могат да кърмят спокойно децата си, според едно скорошно проучване на китайски и американски изследователи, публикувано в майския брой на Archives of Pediatrics and Adolescent Medicine.
 
Учените са изследвали резултатите от 10 научни изследвания, всички проведени в Китай, които сравняват процентите на заразяване с хепатит В при повече от 1,300 крмачета, родени от майки, заразени с НВV. Около половината от майките са кърмели децата си. Всички новородени са били имунизирани срещу хепатит В при раждането и са получили препоръчителните две допълнителни дози ваксина, и са били лекувани с HBIG за да се предотврати заразяването.
 
На първия им рожден ден 31 от 637-те кърмени бебета са реагирали положително за HBsAg. Подобен брой бебета, които не са били кърмени, също са се заразили. Тридесет и три от 706 бебета, които не са кърмени, са се заразили с хепатит B. Повече от заразените деца в двете групи вероятно са били заразени по време на бременността или раждането поради експозиция на телесните течности на майките им.
 
Изследователите предупреждават, че НВV-позитивните майки трябва да избягват да кърмят ако са с напукани или кървящи зърна или с наранявания на гърдите си, тъй като кръв и телесни течности, различни от майчиното мляко, могат да пренесат вируса.
Подкрепата на кърменето от НВV-позитивни майки е добра новина, тъй като кърмените бебета в развиващите се страни получават по-добро хранене и са с по-висок процент преживяемост.
 
Бременните жени в риск от чернодробна недостатъчност имат полза от антивирусна терапия
Някои жени, заразени с HBV, са изложени на риск от чернодробна недостатъчност по време на бременността. Лекари са лекували с антивирусни препарати преди и след раждането 70 бременни жени с чернодробна недостатъчност по време на бременността, за да видят дали лечението е подобрило преживяемостта и чернодробното им здраве и дали е намалило риска от предаване на инфекцията от майката на детето.
 
Според проучването, публикувано през май отFIGO (Международната федерация по акушерство и гинекология), 14 жени са били лекувани с антивирусния ламивудин (HBV-Epivir, Zeffix) през третото тримесечие от бременността им и след раждането, а други 26 са били лекувани с антивирусните ламивудин или ентекавир (Baraclude)  след раждането.
 
Нивата на вирусния товар (HBV DNA) и на хепатит В “е” антигена (HBeAg) са спаднали значително след един и два месеца лечение с антивирусни, особено ако се сравнят с тези на контролната група, която не е била лекувана.
 
Процентът на вътрематочна НВV инфекция, която допринася за заразяване на новородените, както и смъртността са по-ниски сред жените от групата на лечение. Няма новородено дете с явни аномалии в резултат на антивирусно лечение.
 
Трансплантирани стволови клетки успешно регенерират чернодробна тъкан
Изследователи от Johns Hopkins успешно са взели човешки чернодробни клетки и са ги препрограмирали генетично в тъкан като ембрионални стволови клетки, за да регенерират чернодробната тъкан на мишки с увреждане на черния дроб.
 
Според доклада, публикуван в броя от 11 май на списанието Science Translational Medicine, изследователите са открили, че чернодробните клетки, получени от “индуцирани плурипотентни стволови клетки [induced-pluripotent stem cells (iPSCs)] биха могли да се използват като алтернатива на чернодробната трансплантация при пациенти с тежко чернодробно заболяване и по този начин да се избегнат дългите списъци с чакащи за чернодробна трансплантация.
 
Човешките iPSCs могат да бъдат произведени от различни тъкани, включително от кожни, кръвни и чернодробни клетки.
 
Изследователите от Johns Hopkins Kimmel Cancer Center казват, че чернодробните клетки, извлечени от iPSC, могат да бъдат произведени в големи количества и съобразени с отделните пациенти за да се избегне отхвърлянето на органи.
 
Въпреки че черният дроб може да се самовъзстановява (регенерира), когато е тежко увреден от НВV инфекция, той не може да се възстанови от само себе си.
 
Понастоящем развити чернодробни клетки и чернодробни стволови клетки се отглеждат трудно в лабораторни условия; за разлика от тях  iPSCs могат да бъдат произведени от малко количество различни видове тъкани и могат да растат неограничено в лабораторни култури.
 
Учените казват, че са необходими допълнителни изследвания преди да започнат клинични изпитания с хора, за да е сигурно, че iPSCs не водят до анормален клетъчен растеж или тумори.
 
HBeAg-отрицателен хепатит B увеличава риска от повторна поява (рецидив) на рака след операцията
Корейски изследователи са проследили 145 пациенти (81.4% мъже) с хроничен хепатит B, на които по оперативен път са били премахнати чернодробни тумори, за да  видят кои са общите налични фактори при лицата, които са имали рецидив на чернодробен рак в рамките на средно 29 месеца.
 
Деветдесет пациенти (62.1%) са имали серумна HBV ДНК над 2,000 международни единици на милилитър (IU/mL), а при 63 пациенти (43.4%) има рецидив на чернодробните тумори.
 
В майския брой на Journal of Gastroenterology and Hepatology изследователите съобщават, че при HBeAg-отрицателните пациенти рискът от завръщане на чернодробния рак е по-висок. Повишените нива на алфа фетопротеин (AFP) (което е индикация на наличие на  злокачествени тумори) също увеличават риска от рецидив на тумора.
 
Изглежда че нито видът на извършената операция, нито вирусният товар не оказват влияние върху рецидива на рака.
 
Entecavir е ефикасен за понижаване на вирусния товар и подобряване здравето на черния дроб при пациенти с чернодробен рак
Изследователи са проследили 231 пациенти с хепатит B, включително 71 с рак на черния дроб, за да видят доколко ефективен е антивирусния препарат ентекавир за подобряване здравето на черния дроб. Нито един от пациентите преди това не е бил лекуван с някакъв антивирусен препарат, който да се “намесва” в ДНК на НВV и да пречи на репликацията.
 
След двегодишно лечение и при двете групи пациенти (с рак и без рак) има сходен спад на вирусния товар и загуба на HBeAg. И в двете групи подобренията в здравето на черния дроб са сходни, което се доказва от нормалните нива на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) (които нарастват при увреждане или смърт на чернодробните клетки). Само след 12 месеца лечението с ентекавир е подобрило здравето на черния дроб дори и при пациентите с цироза и чернодробен рак.
 
От 71 пациенти с рак на черния дроб 16 са били подложени на операция докато лечението с ентекавир е продължавало. Пациентите от тази група, които са имали неоткриваем вирусен товар на 24-та седмица, са с по-добра обща преживяемост, но процентът на рецидив на рака е същият както и при другите ракови пациенти.
 
“Първата линия (на лечение) с ентекавир е сравнително ефективна при пациентите с хроничен хепатит В с или без (рак на черния дроб), и подобрява чернодробната функция при пациенти с чернодробен рак, свързан с НВV,” пишат изследователите в майското издание на Journal of Gastroenterology and Hepatology.
 
Лечението с Entecavir трябва да продължи, даже и ако до 48-та седмица не са достигнати неоткриваеми нива на HBV ДНК
Пациентите, които изглежда че не реагират на терапията с ентекавир даже и след едногодишно лечение, трябва въпреки това да продължат да приемат антивирусния препарат, според доклад на холандски изследователи, публикуван в майския брой на Hepatology.
 
Изследователите проследяват 333 пациенти (от които 243 никога преди това не са били лекувани с антивирусни). Те установили, че на 48-та седмица са реагирали 96 и 144, съответно, 48%, 76% and 90% от HBeAg-позитивните пациенти и 89%, 98% и 99% от HBeAg-негативните пациенти.
 
Тридесет и шест от 175 (21%) от пациентите, които не са били лекувани никога преди това, продължават да имат откриваем вирусен товар на 48-та седмица, но с течение на времето все повече от тях достигат частичен (или понижен) вирусен товар.
 
Двадесет и девет (81%) пациенти с частичен вирусологичен отговор в крайна сметка постигат неоткриваем вирусен товар след продължително лечение и никой от тях не развива лекарствена резистентност.
 
“Непрекъснат спад на HBV ДНК се наблюдава при повечето пациенти без вирусологичен отговор по време на проследяването, а при трима пациенти придържането (към медикамента) е било под оптималното според лекуващият лекар,” отбелязват изследователите.
 
Приемът на ентекавир може да продължи при нелекувани преди това пациенти с откриваема, но намаляваща,  HBV ДНК на 48-та седмица, заключават те.
 
Преминаването от ентекавир към ламивудин е по-евтино, но не е ефективно
Ламивудин е най-евтиният наличен антивирусен медикамент на световния пазар днес, но той има висок процент на лекарствена резистентност - до 76% след осем години. Изследователи от Хонг Конг са се запитали дали не е възможно пациентите да постигнат най-напред неоткриваем вирусен товар като използват антивирусния ентекавир (който има резистентност 1% след пет години), а след това да преминат към по-евтиния ламивудин.
 
Петдесет пациенти са приемали ентекавир в продължение на шест или повече месеци -постигайки нормални нива на АЛАТ и неоткриваем вирусен товар (по-малко от 60 копия/мл), а след това половината от тях преминават на ламивудин, според доклада, публикуван в списание Hepatology.
 
След 96 седмици всичките 25 (100%), които продължили да приемат ентекавир, все още са имали неоткриваем вирусен товар, но при шест от 25-те, преминали на ламивудин, се наблюдава вирусологичен ребаунд с нарастване на НВV ДНК.
 
Трима от шестте пациенти с HBV ДНК ребаунд (скок), постигат неоткриваем вирусен товар след като отново преминават на ентекавир.  Трима пациенти, приемали ламивудин, развиват резистентност към антивирусното лекарство, докато нито един от лекуваните с ентекавир пациенти не е развил резистентност.
 
Entecavir е неефективен при пациенти с лекарствена резистентност към ламивудин и адефовир
Изследователи са лекували 33 пациенти с високи нива на HBV ДНК—въпреки предходното лечение с ламивудин и антивирусния адефовир (Hepsera) - с ентекавир, за да видят дали лекарството ще бъде ефективно срещу мулти-резистентен НВV.
  
Според доклада им в Journal of Viral Hepatitis, след 48 седмици лечение с ентекавир 67% постигат нормална ALT, като само 24% имат неоткриваема HBV ДНК.
 
След 96 седмици на ентекавир 79% са с нормални ALT нива, но само 17% имат неоткриваема HBV ДНК, което показва, че ентекавир не е ефикасен в тази група от лекарствено резистентни пациенти.
 
Широко разпространено лекарство за артрит помага на химиотерапевтични лекарства да унищожат злокачествените (ракови) чернодробни клетки
Често срещаното противовъзпалително лекарство celecoxib (Celebrex), използвано в комбинация с химиотерапевтично лекарство изглежда, че е много ефективно за намаляване растежа на раковите клетки в черния дроб като принуждава туморните клетки “да се самоубият.”
 
Вероятно лекарството реагира с някой протеин в злокачествената чернодробна клетка, който  ускорява смъртта на клетката. Американски изследователи са експериментирали с помощта на две конвенционални лекарства за химиотерапия да намалят тези канцерогенни клетки, но установили, че двете лекарства са много по-ефективни ако се използват в комбинация с целекоксиб (celecoxib). Към днешна дата експериментите се извършват в клетъчни култури в лаборатории.
 
Celecoxib въздейства на STAT3, един ген в раковите чернодробни клетки, който при активиране позволява на тези ракови клетки да се противопоставят на въздействието на химиотерапевтичните лекарства. Изследователите установили, че молекулата на celecoxib се свързва с STAT3 и блокира ефикасно способността му да функционира.
 
Celecoxib се изписва най-често за лечение на артритни болки.
 
Малко са пациентите с чернодробен рак, които оцеляват в продължение на повече от пет години. Тъй като целекоксиб и двете лекарства за химиотерапия вече са одобрени (разрешени) от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), изследователите се надяват, че клиничната употреба на комбинацията може да започне скоро.
 
Проучването е на разположение онлайн от м.май и публикуването му е планирано в списанието Cancer Prevention Research.
 
Шест на сто (6%) от предоставящите здравни услуги използват оборудването повторно и излагат пациентите на риск от инфекции, пренасяни по кръвен път  
Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), заедно с организации за безопасно инжектиране, са публикували доклад, който показва, че 6% от здравните работници в САЩ използват повторно флаконите на инжекциите, като отстраняват иглата и я подменят с нова, което пак излага пациентите на риск от пренасяни по кръвен път инфекции като хепатит B.
Въпреки че в пациента влиза само иглата, то във флакона с лекарството могат да проникнат кръв и телесни течности от пациента дори и ако иглата се подменя.
 
Образователните усилия за подобряване на инжекционните практики бяха изтъкнати наскоро в една статия в Wall Street Journal. Там се посочва, че неспазването на безопасни практики при поставянето на интравенозни медикаменти и инжекции е довело само през последното десетилетие до над 30 огнища на инфекциозни заболявания, включително хепатит С, както и до уведомяване на повече от 125,000 пациенти за потенциална експозиция.
 
Едно проучване на 5,446 здравни работници в болници и други заведения установява:
 
  • 6% съобщават, че “понякога или винаги” използват флаконите с еднократна доза при повече от един пациент.
  • 9% “понякога или винаги” използват спринцовката повторно, като сменяват само иглата при употреба на друг пациент
  • А 15.1 процента използват повторно една и съща спринцовка за мултидозов флакон, като след това 6.5 процента запазват същия флакон за използване на друг пациент (1.1 % като цяло).
 
Най-често като мотив се цитира спестяване на разходите.
 
Едно проучване на CDC на 68 американски амбулаторни хирургически центрове в три щата установява, че пропуски при контролиране на заразяването се срещат често. По-специално се цитира използването на флакони с еднократна доза лекарство за повече от един пациент; неспазване на препоръките за повторно третиране на оборудването и неправилна употреба на оборудването за контрол на кръвната захар.
 
По-възрастните пациенти с рак, подложени на химиотерапия, са изложени на риск от реактивиране на HBV
Почти 5% от населението на Съединените щати е заразено с вируса на хепатит В (HBV). Голяма част изчистват инфекцията и са с отрицателен тест за HBsAg, но остават изложени на риск от реактивиране на хепатит В, ако се лекуват с имуно-супресивни лекарства като химиотерапията, използвана за лечение на рак.
 
Изследователите са проследили 62 HBsAg-отрицателни пациенти с рак, които са били лекувани с rituximab (медикамент, използван в химиотерапията, за който е известно, че причинява реактивиране на хепатит B) за да се види дали има активизиране (възраждане) на HBV ДНК.
 
Според доклада, публикуван в Annals of Hematology, при двама пациенти има реактивиране на НВV (и двамата са били на 70 и повече години).
 
Макар че рискът от реактивиране е малък, изследователите казват, че той е по-висок при по-възрастните пациенти и тези, които все още не са развили HBsAg антитела. Текущите указания препоръчват превантивна употреба на антивирусни препарати по време на химиотерапия при лица, които в момента са с положителен тест за HBsAg.
 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C