15/07/2012 - 10:06
HBV Journal – юни 2012
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 юни 2012
Жителите на САЩ с хепатит В може да надвишават 2 милиона
Един доклад, публикуван наскоро в Hepatology твърди, че действителният брой на жителите на Съединените щати, заразени с вируса на хепатит В (HBV) може би достига 2.2 милиона души - значително повече от текущата оценка на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), която е от 800,000 до 1.4 милиона души.
Изследователи от Virginia Mason Medical Center в Сиатъл предполагат, че по-широкото разпространение на хепатит В се дължи на родените в чужбина жители, дошли от Азия, Африка и други региони с висок процент на HBV. Те представляват близо 70% от родените в чужбина 1.32 милиона души с хроничен НВV, живеещи в САЩ през 2009 г.
Текущите проучвания на наблюдения, които измерват разпространението на хепатит В, провеждани от CDC, не отчитат тези високорискови, родени в чужбина жители, както и бездомните и настанени в институции жители.
“Изясняването на етническите и културни групи от населението, засегнати от хроничен хепатит В, ще даде по-точни оценки и ще допринесе за разработване на програми за превенция, ранна диагностика и достъп до медицински грижи за тези, които са изложени на най-висок риск,” обяснява Kris Kowdley, водещ автор на проучването и директор на Център за върхови постижения в областта на черния дроб (Liver Center of Excellence) към медицинския център на Сиатъл.
За да оценят действителното разпространение на хепатит B, изследователите прилагат процентите на инфекция с хепатит В в родната страна на имигрантите към броя на имигрантите, живеещи в САЩ съгласно преброяването от 2009 г.
Изследването им пресмята, че през 2009 г. в САЩ са живели между 1.04 и 1.61 милиона (средно 1.32 милиона) родени в чужбина лица с хроничен хепатит В. Повечето заразени имигранти са били от Азия, Африка и Централна Америка и представляват съответно 58%, 11% и 7% от заразените имигранти в Съединените щати.
Съпътстващата редакционна статия в същия брой на Hepatology отбелязва: “Проучването на Kowdley и колеги дава доказателства, че много и различни части от родените в чужбина жители на САЩ са изложени на риск от хроничен хепатит В. Почти 3.5% от родените в чужбина лица, живеещи в САЩ, имат това заболяване - този процент е над 10 пъти по-висок от разпространението сред населението на САЩ като цяло.”
Редакционната статия апелира за програми за превенция и лечение, съобразени с културната специфика на тези групи, които да достигнат до тях с цел предотвратяване появата на нови инфекции, заболявания и рак на черния дроб.
Инфекциите, включително хепатит B, причиняват 16% от случаите на рак по света
С помощта на световната статистика на ракови заболявания за 2008 г. френски учени изчисляват, че 2 милиона случаи на рак (един от шест от всички случаи) са в резултат от инфекции с вирусите на хепатит В и С, както и с други бактерии и вируси.
При жените ракът на маточната шийка и на матката, който е резултат от човешките папиломни вируси, съставлява половината от всички случаи на ракови заболявания, свързани с инфекция. При мъжете ракът на черния дроб и на стомаха съставлява почти 80% от всички случаи на рак. Около 30% от свързаните с инфекция ракови заболявания се срещат при хора под 50-годишна възраст, според доклада, публикуван в майския брой на The Lancet Oncology.
"Прилагането на съществуващите здравни методи за предотвратяване на инфекции като например ваксинация, безопасни инжекционни практики или антимикробни терапии, могат да повлияят значително върху бъдещата тежест на раковите заболявания в световен мащаб," пишат изследователите.
Комбинация от антивирусен препарат и традиционна китайска медицина се доказва като ефикасна
Китайски изследователи са лекували 164 пациенти или само с антивирусния ентекавир (Baraclude), или с комбинация от ентекавир и китайската традиционна медицина Shenxian yiganling, за да видят дали западното лекарство и традиционната китайска медицина заедно биха били по-ефикасни отколкото само ентекавир.
Според доклада, публикуван в китайското списание за интегрирана традиционна и западна медицина (PMID:22574588), комбинираното лечение е почти два пъти по-ефективно при изчистване “е” антигена на хепатит В (HBeAg) отколкото лечението само с ентекавир.
Ентекавир е антивирусен препарат, който се намесва в генетичния материал на НВV, така че той да не може да се възпроизвежда.
След 48-седмично лечение е имало малка разлика в нивата на аланин аминотрансфераза (ALT) на двете групи пациенти (около 70% от двете групи са имали нормални нива на ALT, което показва липса на чернодробно увреждане.) Около 73% от двете групи са постигнали неоткриваема HBV ДНК. Обаче, значително повече пациенти в групата на комбинирана терапия са загубили HBeAg и са развили "e" антитела, наречено сероконверсия.
Изследователите съобщават, че 39.44% от групата с комбинация са изгубили HBeAg, в сравнение с 23.75% от групата само на ентекавир. Освен това, 32.39% са изгубили HBeAg и са развили "e" антитела в сравнение с 15% в групата само на ентекавир.
"Ентекавирът в комбинация с Shenxian yiganling допринася за процента на конверсия на HBeAg, вероятно посредством възстановяване на имунните функции," пишат изследователите.
Друго изследване в това издание описва лечението на 240 пациенти или само с антивирусния препарат адефовир (Hepsera), или с адефовир в комбинация с baihua xianglian detoxification liquid в продължение на 48 седмици.
В края на лечението процентът на неоткриваема HBV ДНК е бил 29% в групата само на адефовир в сравнение с 55% в групата на комбинирана терапия. Процентът на HBeAg сероконверсия е 22% в групата на комбинирана терапия и 12% в групата само на адефовир.
Изследователи откриват как се интегрира HBV за да причини рак
Азиатската група за изследване на рака (Asian Cancer Research Group) - изследователска организация с идеална цел, финансирана от международен консорциум на фармацевтични компании, е открила как точно се интегрира HBV в генетичния план на чернодробните клетки, за да доведе до необичаен клетъчен растеж или рак.
В това проучване изследователите разкодират (секвентират) целия геном (който съдържа цялата ДНК и информация необходими за изграждане и поддържане на един организъм) на ракови чернодробни клетки от хора с хепатит В, за да открият как вирусът се интегрира в клетките на черния дроб и причинява рак.
Изследователите установили, че HBV се е интегрирал в 86.4% от раковите клетки на чернодробните тумори. В същото време процентът на интегриране е само 30.7% в съседните чернодробни клетки, които нямат рак.
Изследователите са идентифицирали също и гените (включително три нови), които изглежда помагат на HBV да се интегрира в чернодробните клетки и да стимулира растежа на тумора.
Откритието би трябвало да помогне на учените да разберат по-добре молекулярните механизми и клиничното значение на интеграцията на НВV, което може да доведе до по-ефективно лечение на рака на черния дроб. През 2008 г. ракът на черния дроб е убил 695,000 души по целия свят.
Учени проследяват глобалната миграция на HBV с помощта на мумия от 16-ти век
Аналзът на една древна мумия в Корея, датираща от 16-ти век, показва наличие на инфекция с HBV генотип C 2, която е широко разпространена в Азия и до днес.
Израелско-южнокорейски екип направи генетичен анализ на проби от черния дроб на мумифицирано дете, който е бил в необичайно добро състояние. Анализът на древните НВV геноми сега може да се използва за изучаване еволюцията на вируса и разпространяването на хепатит В инфекцията, вероятно от Африка до Източна Азия.
Той може също да хвърли светлина върху миграционния път на хепатит В от Китай и Япония до Корея, както и до други региони в Азия и Австралия.
Реконструкцията на древния генетичен код на НВV е най-старият пълен вирусен геном към днешна дата, според доклада в броя на Hepatology от 21 май. Използвайки съвременни молекулярно-генетични техники, изследователите сравняват древните ДНК последователности (секвенции) с тези на съвременния HBV. Смята се, че промените в генетичния код са резултат от спонтанни мутации и вероятно натиск от околната среда по време на еволюционния процес на вируса. На базата на процентите на мутациите изследователите изчисляват, че НВV ДНК на мумията е с произход отпреди 3,000 до 100,000 години.
Понижаващи холестерола лекарства помагат на пациенти с цироза
Едно малко проучване установи, че когато на пациенти с цироза и сърдечно заболяване се дадат статини (лекарства, понижаващи холестерола), то такова лекарство помага на сърдечното заболяване и изглежда намалява увреждането на черния дроб.
Изследователи от Brigham & Women’s Hospital проследили 81 пациенти, които са имали както цироза (интензивна цикатризация на черния дроб), така и сърдечно заболяване, които са приемали статини три месеца, след което са проследявани в продължение на до три години. Здравето им е сравнявано с контролна група от 162 пациенти, които не са получавали статини.
Само 38.2% от пациентите на статини имат влошаване на чернодробното заболяване в сравнение с 50.6% от пациентите от нелекуваната, контролна група. Освен това, в групата, лекувана със статини, има по-малко смъртни случаи.
"Противно на по-раншното убеждение, че статините не са безопасни при пациенти с цироза, ние установихме, че те всъщност може да са от полза за тази група от населението," отбелязват изследователите при представяне на своите заключения пред конференцията по време на Седмицата на болестите на храносмилателната система.
Лекарите са се опасявали, че статините не са безопасни за пациенти с чернодробно заболяване, тъй като с метаболизират в черния дроб и могат да поставят пациентите в по-голям риск от чернодробно заболяване и недостатъчност.
Това, както и други скорошни проучвания показват, че статините са безопасни и даже може да намалят чернодробната декомпенсация.
Издадени са нови Насоки за лечение на хепатит B
Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL) наскоро публикува нови насоки за лечение в списание Hepatology, а експерти публикуваха нови препоръки за лечение в майския брой на Current Opinion in Gastroenterology. Следва обобщение на двете поредици от препоръки:
- Трябва ли да се лекуват млади, HBeAg-позитивни пациенти с нормални нива на ALT и висок вирусен товар? Европейските насоки предполагат, че пациентите под 30 годишна възраст, без фамилна анамнеза на чернодробен рак, не се нуждаят от лечение, нито от чернодробна биопсия. Обаче, препоръчва се мониторинг на здравето на черния им дроб на всеки три до шест месеца.
- Трябва ли да се лекуват възрастни HBeAg-отрицателни пациенти с нормални нива на ALT и нисък вирусен товар? Тествайте такива пациенти на всеки три месеца в продължение на една година, ако тяхната HBV ДНК остане под 2,000 международни единици на милиметър (IU/mL), то не са необходими нито биопсия, нито лечение. Ако тестът на всяко едно полугодие не показва увреждане на черния дроб в продължение на три години, след това се препоръчва тестване на една или на половин година.
- Ако вирусният товар и нивата на ALT са повишени, необходима ли е чернодробна биопсия преди започване на лечението? Не, но един неинвазивен метод за оценка на фиброза или цироза може да бъде от полза.
- Трябва ли да се лекуват пациентите с компенсирана цироза и откриваема HBV ДНК дори и ако нивата на ALT са нормални? Да.
Насоки на EASL: Таблица с процентите на успешна лекарствена терапия при пациенти с хепатит В
По-долните проценти за успех, публикувани в най-новите Насоки за клинична практика на EASL, се отнасят до HBeAg-позитивни пациенти, които са получавали тези лекарства в продължение на 12 месеца.
Пегилиран интерферон:
- HBeAg сероконверсия (загуба на "e" антиген, развиване на "e" антитяло): 32%
- Постигнали неоткриваема HBV ДНК: 14%
- Постигнали нормални ALT нива, показващо липса на чернодробно увреждане: 41%
- Загубили повърхностния антиген на хепатит B (HBsAg): 3%
Ламивудин (Epivir-HBV), който се употребява рядко поради високия си процент на лекарствена резистентност:
- HBeAg сероконверсия: 16-18%.
- Постигнали неоткриваема HBV ДНК: 36-44%
- Нормални ALT нива: 41-72%
- Загубили HBsAg: 0%
Телбивудин (Tyzeka):
- HBeAg сероконверсия: 22%
- Неоткриваема HBV ДНК: 60%
- Нормални ALT нива: 77%
- Загубили HBsAg: 0.5%
Ентекавир (Baraclude):
- HBeAg сероконверсия: 21%
- Неоткриваема HBV ДНК: 67%
- Нормални нива на ALT: 68%
- Загубили HBsAg: 2%
Адефовир (Hepsera):
- HBeAg сероконверсия: 22%
- Неоткриваема HBV ДНК: 12-18%
- Нормални нива на ALT: 48-54%
- Загубили HBsAg: 0%
Тенофовир (Viread):
- HBeAg сероконверсия: 21%
- Неоткриваема HBV ДНК: 76%
- Нормални нива на ALT: 68%
- Загубили HBsAg: 3%
Резултати от лечението на HBeAg-отрицателни пациенти, след 12-месечно лечение, по лекарства:
Пегилиран интерферон:
- Неоткриваема HBV ДНК: 19%
- Нормални нива на ALT: 59%
- Загубили HBsAg: 4%
Ламивудин (Epivir-HBV), който се употребява рядко поради високия си процент на лекарствена резистентност:
- Неоткриваема HBV ДНК: 72-73%
- Нормални нива на ALT: 71-79%
- Загубили HBsAg: 0%
Телбивудин (Tyzeka):
- Неоткриваема HBV ДНК: 88%
- Нормални нива на ALT: 74%
- Загубили HBsAg: 0%
Ентекавир (Baraclude):
- Неоткриваема HBV ДНК: 90%
- Нормални нива на ALT: 78%
- Загубили HBsAg: 0%
Адефовир (Hepsera):
- Неоткриваема HBV ДНК: 51-63%
- Нормални нива на ALT: 72-77%
- Загубили HBsAg: 0%
Тенофовир (Viread):
- Неоткриваема HBV ДНК: 93%
- Нормални нива на ALT: 76%
- Загубили HBsAg: 0%
Лечение за бременни жени:
Според един доклад в Current Opinion in Gastroenterology, от 2,356 деца, родени от майки с НВV инфекция, 9.26% от родените от HBeAg-позитивни майки са се заразили, независимо че са получили хепатит В имуноглобулин (HBIG) и три дози с ваксина за хепатит B.
Процентът на инфекция при децата родени от HBeAg-отрицателни майки е толкова нисък (под 1%), че HBIG не изглежда да предлага някаква допълнителна защита извън рамките на ваксинацията.
За да се намали трансмисията от майка на дете, HBeAg-позитивните майки с висок вирусен товар могат да бъдат лекувани или с тенофовир, или с телбивудин през третото тримесечие на бременността, препоръчват специалисти в "New Advanced in Chronic Hepatitis B." Бременните жени не трябва да употребяват интерферон по време на бременността поради опасения по отношение на тяхната безопасност.
Според новите насоки на EASL, ако една жена, която е на антивирусна терапия за напреднала фиброза или цироза забременее, то тя трябва да продължи лечението с тенофовир или телбивудин. И двете лекарства са доказали своята безопасност при използване от заразени с ХИВ жени по време на бременността им.
Според EASL не е ясно дали кърменето е безопасно докато се приемат антивирусни препарати. "Съобщава се за концентрации на тенофовир в кърмата," но количеството е толкова малко, че не би трябвало да представлява каквато и да е заплаха за бебетата," според доклада.
Лекарите все още не проверяват пациентите за HBV преди да им предпишат ритуксимаб (Rituximab)
Едно проучване на Karmanos Cancer Center в Детройт установи, че 30% от лекарите не изследват за хепатит В пациентите с рак преди да предпишат ритуксимаб (MabThera), имуно-супресиращо лекарство, което се използва за лечение на неходжкинов лимфом и ревматоиден артрит.
Ако пациентите имат неактивна инфекция на хепатит В (без признаци на чернодробно увреждане или висок вирусен товар) или са имали хепатит В инфекция в миналото, то това имуно-потискащо лекарство или химиотерапията може да отслабят имунната система и да доведе до животозастрашаващ пристъп (ребаунд) на инфекцията.
Например, ритуксимаб премахва B-клетки (лимфоцити), които произвеждат антитела за борба с вирусите.
В това проучване само 70% от 280 пациенти, приемащи ритуксимаб, са били изследвани за хепатит B. В тази група само 0.6% са HBsAg-позитивни, но 11.1% са с положителен тест за ядрено антитяло на хепатит В, което показва прекарана хепатит В инфекция.
При един пациент е имало реактивиране на НВV въпреки ламивудина. Пациентът се е възстановил след включване на по-мощния антивирусен медикамент тенофовир, според доклада, публикуван в Journal of Oncology Pharmacy Practice.
"Обучението на клиницистите гарантира повишаване на информираността и по-нататъшно подобряване спазването на клиничните насоки," пишат те.
Пациентите с ХИВ са изправени пред по-висок риск от смърт, свързана с черния дроб, дължаща се на хепатит В отколкото хепатит С
Мъжете, които живеят с ХИВ, е два пъти по-вероятно да умрат от коинфекция с хепатит В, отколкото от коинфекция с хепатит С, според един доклад, публикуван в списанието Clinical Infectious Diseases.
Проучването подчертава необходимостта от по-настойчив подход за превенция, диагностика и лечение на хепатит В, отбелязват изследователите, включително повишаване процента на ваксинация сред неваксинираните мъже, според учените от Johns Hopkins University.
Усилията за превенция са особено наложителни при популациите от азиатски и африкански произход поради високия процент на НВV и ХИВ коинфекция сред мъжете, които правят секс с мъже.
Преди това проучване не беше известно кой вирусен хепатит носи най-голям риск от смърт поради заболяване на черния дроб при заразените с ХИВ.
Учените са оценили 680 пациенти, от които 337 са имали хронична HBV инфекция, а 343 - хроничен HCV. Приблизително 70 процента от мъжете (472) са били също коинфектирани с ХИВ. Участниците са проучвани за период до 8.5 години, което прави общо 6,728 човекогодини.
През това време е имало 293 смъртни случаи, 51 от които са били свързани с черния дроб. Процентите на смъртност по каквато и да е причина са сходни за пациентите с HCV и с HBV и, очаквано, те са по-високи при ХИВ-позитивните пациенти.
Когато изследователите насочили вниманието си специално към смъртните случаи, свързани с черния дроб, процентът скача почти двойно при хората с хронична НВV инфекция: 9.6 на 1,000 човекогодини в сравнение с 5.0 на 1,000 човекогодини при хората с хронична НСV инфекция. Относителният риск при коинфектираните с HBV-ХИВ е бил почти двоен на този при коинфектираните с HCV-ХИВ.
Напредналата възраст и отслабената от ХИВ имунна система увеличават процента на смъртните случаи, свързани с черния дроб.
По време на проучвателния период са започнали да използват тенофовир, който е ефективен както срещу ХИВ, така и срещу хепа
тит В, но това не е повлияло значимо върху процента на смъртност.
"Трябва да се наблегне на по-ефективен глобален скрининг за НВV и да се увеличат усилията за ваксиниране и лечение на НВV инфекцията в световен мащаб," пишат изследователите.
Клиники за ХИВ пропускат да изследват и ваксинират пациентите за вирусен хепатит
Изследователи, оценявали имунизацията срещу хепатит В в осем клиники за ХИВ в Съединените щати, които обслужват мъже, които правят секс с мъже (MSM), установили, че само на 52% е направен скрининг за хепатит В, въпреки че тези пациенти са с висок риск за тази инфекция, според доклад, публикуван в списанието Sexually Transmitted Diseases.
Медицинските насоки препоръчват пациентите с ХИВ да се изследват за хепатит A, B и C, а ако пациентите са възприемчиви към инфекциите - да бъдат имунизирани срещу хепатит А и В.
Учените прегледали медицинските досиета на 1,329 пациенти, направили 14,831 посещения в клиниките между 2004 и 2006 г. Те установили, че:
- 47% са били изследвани за хепатит A (29% са били ваксинирани за хепатит A)
- 52% са били изследвани за хепатит B (25% са били ваксинирани за хепатит B)
- И 54% са били изследвани за хепатит C.
Изследователите отбелязват, че има значителни различия в процентите на скрининг и ваксинация между клиниките.
"Осведомеността за възприемчивостта към хепатит, както и за евентуална коинфекция с хепатит при заразените с ХИВ пациенти е от съществено значение за оптимално клинично управление,” заключават изследователите. “Въпреки препоръките за изследване и ваксиниране за хепатит на заразени с ХИВ мъже (MSM), процентите във всички клиники са под оптималните. Тези ниски проценти подчертават значението на установената практика да се прави преглед как се спазват препоръчваните клинични дейности. Такива прегледи може да станат причина за създаване и прилагане на елементарни и трайни интервенции с цел подобряване качеството на грижите.”
28% от ваксинираните деца, родени от HBV-позитивни майки, все още имат HBV ДНК
Ирански изследователи са изследвали 75 деца за HBV ДНК, като са очаквали, че няма да открият признаци на HBV инфекция, но вместо това установили, че 28% са с положителен резултат от теста въпреки наличието на повърхностно антитяло.
Всичките деца са родени от HBV-позитивни майки и са получили както ваксина, така и HBIG след раждането. Поради имунизацията всички са били с положителен тест за повърхностно антитяло и изследователите предположили, че нямат инфекция.
При изследване на кръвта им, обаче, HBV ДНК е открита в 21 от 75 деца. Вирусният товар е нисък, вариращ от 77 до 9,240 копия/мл. Тринадесет от децата имат някакъв вид вирусна мутация.
"Окултната (скрита, без HBsAg) НВV инфекция изглежда е сравнително честа при имунизираните деца, родени от HBsAg-позитивни майки," съобщават изследователите в майския брой на Journal of Hepatology. Те насърчават лекарите да изследват родените от заразени майки деца за окултна хепатит В инфекция дори когато изглежда, че нямат инфекция и са с положителен резултат от теста за повърхностно антитяло.
Генотипът на HBV може да определя тежестта на инфекцията
Изследователите все повече изучават ролята, която играе генотипът в прогресията на НВV инфекцията.
Наскоро шведски изследователи проследили HBsAg, HBeAg, ALT и вирусния товар над 9.2 години при 124 нелекувани възрастни. Според доклада им, публикуван в Journal of Clinical Virology:
- Нивата на HBV ДНК са намалели значително при пациентите с генотип A, B и D, но не и при тези с генотип C.
- Загуба на HBeAg се наблюдава при 44% от пациентите с генотип C, сравнено с 92% при всички останали генотипи.
- Загуба на HBsAg се наблюдава при 36% от пациентите с генотип A, 5% с генотип B, нито един с генотип C и при 11% от тези с генотип D.
Изследователите изказват предположението, че инфекции с HBV генотип C или D могат да продължават да бъдат много активни, "което предполага риск от прогресивно увреждане на черния дроб."
Първото клинично изпитване на тенофовир при подрастващи е изключително успешно
Едно от първите клинични проучвания на тенофовир, в което участват юноши на възраст между 12 и 18 години в САЩ, се оказа изключително успешно, като 89% от лекуваните с тенофовир са постигнали неоткриваем вирусен товар.
В това проучване, начело с изследователи от Children's Hospital в Сиатъл, 52 юноши са приемали 300 мг дневно тенофовир в продължение на 72 седмици. Резултатите им са сравнени с нелекувана група от 54 тийнейджъри, които са получавали плацебо.
Около 91% от пациентите са HBeAg-позитивни, а 85% са били лекувани преди това с друг антивирусен препарат или интерферон.
В списанието Hepatology изследователите съобщават, че 74% от лекуваните с тенофовир пациенти са постигнали нормални нива на ALT, което показва липса на чернодробно увреждане, в сравнение с 32% в плацебо групата.
Освен това, 89% от лекуваните с тенофовир пациенти са постигнали вирусен товар под 400 копия/мл, а 85% са постигнали много нисък/неоткриваем вирусен товар от 169 копия/мл. Никой от контролната група не е постигнал такова ниско ниво на HBV ДНК.
"Терапията с тенофовир при заразени с НВV подрастващи, се понася добре и е високо ефективна при потискане на HBV ДНК и нормализиране стойностите на ALT както при (нелекувани) юноши, така и при тези с предходна експозиция на HBV терапия," пишат изследователите.
Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.