HCV Journal – 2009, брой 11

Автор: Alan Franciscus
Дата: 30 ноември 2009
 
Диагнозата “ остър срещу (в сравнение с) хроничен НСV”
 
Според един доклад, публикуван в Clinical Infectious Diseases, от 1 октомври 2009, тестването на вирусния товар на НСV може да помогне да се разграничат лицата с остра инфекция от тези с хронична такава. Стандартните тестове за НСV антитела не правят разлика между остра и хронична инфекция. B. McGovern и колегите му са провели изследване за да определят дали вирусологичните параметри биха могли да дадат по-точна информация за продължителността на заразата. 
 
Установено било, че ниското ниво на НСV виремията (<100,000 IU/mL) и големите колебания на вирусния товар (>1 log) са широко разпространени сред една кохорта от лица с доказана сероконверсия в острия стадий или хора, развили наскоро антитела срещу НСV (съответно 81% и 86%); за разлика от тях, само 13% от пациентите с хронична инфекция са имали такива ниски нива на вируса. След това, разглеждайки една група от венозни наркомани със съмнение за остра инфекция, са установили ниско ниво на виремия при 77% от случаите, а при 36% са установени колебания на вирусния товар. “Диагнозата на острата инфекция при НСV серопозитивни пациенти се потвърждава допълнително и от използването на вирусологични параметри, които не са характерни за хроничното заболяване,” заключават учените.
 
Спонтанно изчистване на НСV при децата
 
Около 25% от възрастните с експозиция (излагане) на НСV, изчистват вируса спонтанно, без лечение, но не се знае колко често това се проявява при децата. В ноемврийския брой от 2009 г. на Journal of Viral Hepatitis се съобщава, че S.T.Chen и колегите му са провели в Тайван дългосрочно изследване с проследяване на 42 деца с хронична НСV инфекция. При набирането за изследването, участниците са били категоризирани като имащи висок или нисък НСV вирусен товар (над или под 4.5 x 104 IU/mL). Общо 6 деца (14%) са изчистили вируса спонтанно през един среден период на проследяване от 10 години. При децата, които са имали ниски нива на НСV РНК в началото на изследването и по време на проследяването, вероятността от спонтанно изчистване на вируса без лечение, е била значително по-голяма, отколкото при тези с по-висок вирусен товар.
 
Отговор на лечението при по-възрастни пациенти
 
Отговорът на базираната на интерферон терапия при по-възрастните индивиди е важен въпрос, тъй като средната възраст на пациентите с хроничен хепатит С се повишава, а рискът от напреднало чернодробно заболяване нараства с по-голямата продължителност на инфекцията. В едно изследване, описано в Journal of Viral Hepatitis, октомври 2009, K. R. Reddy и колегите му анализират данните от 569 пациенти с хронична инфекция на НСV, генотип 1, включени в две рандомизирани ІІІ-фазни проучвания на 180 mcg/седмично пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys) плюс 1000-1200 мг/дневно адаптиран спрямо теглото рибавирин в продължение на 48 седмици.
 
Изследователите установили, че 24 седмици след края на лечението при пациентите над 50-годишна възраст има значително по-нисък процент на траен вирусологичен отговор (SVR), отколкото при 50-годишните или по-млади пациенти (39% към 52% съответно; Р=0.0073). Обаче, възрастните пациенти, постигнали бърз вирусологичен отговор (неоткриваема НСV РНК на 4-та седмица от лечението) или пълен ранен вирусологичен отговор (откриваема НСV РНК на 4-та седмица, но <50 IU/mL на 12-та седмица) са имали висок процент на SVR (съответно 83% и 61%).
 
Като цяло, при по-възрастната група процентът на рецидив е бил значително по-висок в сравнение с по-младите пациенти (41% към 25% съответно; Р=0.0042). При по-възрастните пациенти е установена по-ниска кумулативна концентрация в кръвта на пегилиран интерферон и рибавирин /независимо че са им били предписани еднакви дози/, а по-ниските нива на медикаментите предричат неуспех за постигане на SVR. Учените предполагат, че по-честите намалявания на дозата рибавирин при по-възрастните пациенти вероятно допринася за по-високия процент рецидив. По-високият изходен вирусен товар, по-ниският коефициент на ALT, и цирозата на черния дроб също предсказват по-лош отговор при по-възрастните пациенти. 
 
Повторно лечение на неотговорилите
 
Една значителна част от хората, получили базирана на интерферон комбинирана терапия за хепатит С, не постигат траен отговор при първия курс на лечение. Съществуват редица изследвания, които правят преценка на ефикасността на повторното лечение, но резултатите са разнородни. В Journal of Hepatology, октомври 2009, се съобщава, че C. Cammà и негови колеги от Италия са направили мета-анализ на клинични изпитания, използвайки пегилиран интерферон плюс рибавирин за повторна терапия на неотговорили на предишен курс на лечение с конвенционален или с пегилиран интерферон плюс рибавирин.
 
С помощта на MEDLINE и ръчно търсене, учените са идентифицирали 14 публикувани контролирани или неконтролирани изследвания, които отговарят на критериите за включване. В обобщен анализ на данните общият прогнозен дял на SVR за повторно лечение е бил 16.3%. Съществуват, обаче, значителни различия в отговорите на база няколко фактора. Изследвания, които са включвали по-малко пациенти с трудния за лечение генотип 1 на НСV, участници с наднормено тегло и пациенти с цироза, обикновено дават по-високи проценти на SVR. Използването на правилото за 24-седмично прекъсване на повторното лечение (прекратяване на терапията ако на 24-та седмица отговорът е незадоволителен) не е повлияло върху процентите на траен отговор. ”Скромната като цяло ефикасност показва несъстоятелността на безразборното повторно лечение с [пегилиран интерферон] и рибавирин на всички неотговорили,” заключават изследователите. “Ограничаването на повторното лечение до лица с ненаднормено тегло или такива с инфекция от генотип 2 или 3, като се използва правилото за 24-седмично прекъсване на повторното лечение би оптимизирало потенциалната полза, а вероятността да бъде пропуснат лечебен отговор е малка.”
 
Отговор и рецидив при коинфектирани с ХИВ/НСV пациенти
 
При коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти съществува тенденция за по-бързо прогресиране на чернодробното заболяване и не толкова добър отговор на базираната на интерферон терапия отколкото при лицата, заразени само с НСV, но информацията за рецидив след лечението на това население е оскъдна. В Clinical Infectious Diseases, от 1 ноември 2009, се съобщава, че J. Medrano и колегите му са анализирали ретроспективно медицинските досиета на 604 пациенти с хроничен хепатит С в Испания /включително 386, които са били също и ХИВ позитивни/, лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин. Коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти са постигали отговор в края на лечението по-рядко отколкото моноинфектираните с НСV пациенти /37% към 61% съответно/ и появата на рецидив след края на лечението при тях е по-честа  (съответно 33% на 22%). Освен това появата на рецидив е по-честа при пациентите с НСV генотип 1 или 4 отколкото при тези с генотип 2 или 3. Както при ХИВ позитивните, така и при ХИВ негативните участници, рецидив на НСV обикновено се проявява в рамките на 12 седмици след края на лечението; трима пациенти са дали положителен тест след този срок, но в два от тези случаи явно става въпрос по-скоро за реинфектиране отколкото за рецидив.
 
Коинфекция с напреднала имунна супресия
 
Пациентите, коинфектирани с ХИВ/НСV и с напреднала имунна супресия, за което свидетелства ниския брой на CD4 клетките, са особено склонни към по-бързо прогресиране на фиброзата и по-лош отговор на базираната на интерферон терапия в сравнение с лицата с по-добре запазена имунна функция. J. A. Mira и колегите му също от Испания, са изследвали безопасността и ефикасността на пегилирания интерферон плюс рибавирин при коинфектирани пациенти с напреднала имунна супресия. Резултатите са публикувани в Clinical Infectious Diseases, 15 октомври 2009 г. Анализът включва 542 ХИВ позитивни пациенти, лекувани за хепатит С между юни 2001 г. и април 2007 г., стратифицирани в зависимост от това дали броят на CD4 клетките им е бил над или под 250 (под 350 е понастоящем прагът за започване на антиретровирусна терапия за ХИВ, а под 200 се квалифицира като СПИН диагноза).
 
Вероятността за постигане на SVR при пациентите с брой на CD4 под 250 клетки изглежда по-малка отколкото при лицата с по-високи резултати (26% спрямо 39%, съответно), но разликата не е статистически значима (Р=0.09). В едно гнездово контролирано проучване със съвпадащи пациенти, разликата в процентите на траен отговор е била по-малка (съответно 26% към 32%) и далеч от статистическата значимост (Р=0.5). При пациентите с брой на CD4 под 250 клетки има тенденция за по-голяма вероятност от тежка (остра) хематологична токсичност (съответно 41% на 29%) и се нуждаят от намаляване дозата на интерферона или рибавирина, но отново тези разлики не са значими (Р=0.1). “Ефикасността на пегилирания интерферон плюс рибавирин при пациентите, коинфектирани с ХИВ/НСV и с напреднала имуносупресия, е реална (съществена) и не се различава особено от тази, наблюдавана при общата коинфектирана популация”, заключават изследователите.
 
 Източник: HCV Journal Review: Year 2009, Issue 11:

Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2397.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C