HCV Journal – 2009, брой 12

Автор: Liz Highleyman
Дата: 22 декември 2009
 
Коинфекция НВV/НСV
 
Много хора са заразени едновременно с хепатит В и С поради частичното съвпадане на пътищата за предаването (трансмисията) им. В едно изследване, публикувано в Liver International, м.ноември 2009 г., J.W. Yu и колеги правят оценка на вирусологичните характеристики на 50 китайски пациенти, коинфектирани с НВV и НСV, както и на ефикасността на пегилирания интерферон алфа-2я (Pegasys) плюс рибавирин. При повечето коинфектирани пациенти (92%) доминиращ вирус е бил НСV; средното ниво на НВV ДНК е било по-ниско от това, което обикновено се среща при моноинфектирани с НВV пациенти и вероятността да бъдат позитивни за НВV “е” антиген при тях е била значително по-малка (12% спрямо 45%). Няколко по-раншни изследвания показват, че НВV и НСV взаимно потискат репликацията си.
 
При НВV/НСV коинфектираните пациенти с НСV генотип 1 процентът на ранен отговор е бил значително по-висок отколкото при моноинфектираните с НСV лица (50% спрямо 21%) и затова са приключили с процент на SVR (траен вирусологичен отговор) подобен на този при моноинфектираните с НСV пациенти (40% спрямо 44%). При пациентите с НСV генотип 2 процентите на отговор са сходни във всички времеви точки.Докато при коинфектираните пациенти НВV обикновено е бил супресиран (потиснат), то след излекуване на НСV са били изложени на риск от нарастване на НВV нивата. При постигналите SVR вероятността от реактивиране на НВV е била четири пъти по-голяма отколкото при неотговорилите (33% спрямо 9%).
 
Кой получава лечение на НСV?
 
Според две неотдавнашни статии, публикувани в списания, някои лица, които най-много се нуждаят за лечение на хроничен хепатит С, не го получават. Както се съобщава в декемврийския брой на Hepatology, M. Volk и колеги са изследвали въздействието на лечението на хепатит С върху общественото здравеопазване в САЩ. Ползвайки електронен национален одит на аптеките те установили, че между 2002 и 2007 година приблизително 663,000 пациенти са получили нова рецепта за пегилиран интерферон. С течение на времето процентът на лекуващите е спаднал, като през последните години се издават все по-малко рецепти (спад от 126,000 през 2002 г. на 83,000 през 2007). На базата на математически модел те проектират, че ако тази тенденция продължи, то за периода 2002-2030 чрез антивирусна терапия ще бъдат предотвратени само 14.5% от смъртните случаи, свързани с черния дроб и че по-малко от 1.4 милиона лица с НСV (от общо 3.9 милиона по приблизителна преценка) ще бъдат лекувани към 2030 година.
 
Като използват данни от Въпросника за последващо проследяване на хепатит на Националното изследване за оценка на здравето и храненето (NHANES) те установяват, че основна пречка за лечението е липсата на диагноза, тъй като само 49% от 133-мата респонденти са знаели предварително че са заразени. На 24% от заразените с НСV лица не е било препоръчано лечение от лекарите им, 9% не са последвали препоръката на лекаря си, а 8 % са отказали лечение, така че остават само 12%, които са били лекувани. Според изследователите препятствия пред лечението представляват и липсата на здравна застраховка, ограниченият достъп до медицинско обслужване и ниският процента на изследваните за НСV от лекарите в доболничната помощ. Те стигат до извода, че са “необходими усилия за повишаване процентът на диагностициране и лечение ако искаме да облекчим бъдещата тежест на хепатит С върху общественото здравеопазване.”
 
В едно сродно изследване, публикувано в Journal of Health Care for the Poor and Underserved, ноември 2009, D. Alfandre и колектив оценяват клиничните и социо-демографски характеристики, които се свързват с незапочване на лечение на хепатит С. Това ретроспективно изследване е фокусирано върху една мултиетническа кохорта от терапевтично-наивни пациенти, прегледани в Клиника за първична медицинска помощ при хепатит С в Ню Йорк през периода януари 2003 - май 2007 г.
 
От подходящите за участие в изследването 168 пациенти, 24% са започнали лечение. Според един мултивариантен анализ по-малко вероятно е лицата с НСV генотипи 1 и 4 да започнат терапия отколкото тези с генотипи 2 или 3 (21% срещу 42% съответно). Неженените/неомъжените и лицата със съпътстващи заболявания също е по-малко вероятно да започнат лечение. Вероятността за лечение, обаче, не се влияе от възрастта, пола, расата/етническа принадлежност и език.
 
Кафето забавя ли фиброзата?
 
Продължават да се натрупват изследвания, които показват, че кафето може да има благоприятен ефект върху здравето на черния дроб. Както се съобщава в Hepatology, ноември 2009, N. Freeman от National Cancer Institute (Национален институт по ракови заболявания) и колегите му са изследвали връзката между консумацията на кафе и напредъка на чернодробното заболяване у 766 пациенти с хроничен хепатит С и с мостова фиброза или цироза, участващи в изпитанието HALT-C, които не са постигнали траен отговор на пегилиран интерферон плюс рибавирин.
 
При входа на изследването участниците, консумиращи повече кафе, са били с по-малко тежка стеатоза, по-ниско съотношение AST/ALT, по-нисък алфа-фетопротеин (маркер на чернодробния рак), по-малка инсулинова резистентност и по-високи нива на албумина в сравнение непиещите кафе. След един период на проследяване от почти четири години, при участниците, които консумирали дневно три или повече чаши кафе, рискът от клиничен изход (последствия) като асцит, чернодробна енцефалопатия, бактериален перитонит, кървящи варици, хепатоцелуларен карцином, увеличена фиброза и смъртни случаи, свързани с черния дроб, е с 53% по-нисък отколкото при лицата, които не са пиели кафе. Процентът на последствията е намалял от 11.1 на 100 човекогодини за пациенти, които не пият кафе, до 8.2 на 100 човекогодини при пиещите три и повече чаши кафе на ден. Изследователите не са забелязали подобен ефект при лицата, консумиращи черен или зелен чай. “В голямо проучване на участници с напреднало чернодробно заболяване, свързано с хепатит С, редовната консумация на кафе се оказа свързана с по-ниска прогресия на заболяването,” заключават те.
 
Коинфекция ХИВ/НСV и фиброза
 
 По-предишни проучвания показват, че при ХИВ-позитивните лица с хроничен хепатит С съществува тенденция за по-бързо прогресиране на чернодробното заболяване отколкото при моноинфектираните с НСV пациенти. В едно изследване, описано в Journal of Viral Hepatitis, ноември 2009, L. Martin-Carbonero и колектив разглеждат прогресията на чернодробната фиброза при пациенти с хроничен хепатит С и постоянно нормална ALT. Изследването обхваща 449 ХИВ-негативни пациенти и 133 ХИВ/НСV коинфектирани пациенти, нелекувани никога за хепатит С, с направена оценка на чернодробната фиброза от 2004 г насам в три европейски болници по неинвазивния метод на транзиторна еластография (FibroScan). Повечето от ХИВ пациентите са били на комбинирана антивирусна терапия и са имали висок среден брой на CD4 клетките - 525.
 
Средните серумни нива на вирусния товар на НСV са били сходни в групата на ХИВ-негативните и групата на коинфектираните. Сред ХИВ-негативните участници 84.6% са имали резултати за втвърдяване на черния дроб, които указват за слаба чернодробна фиброза (степен по Metavir F0-F1), 8.7% са били с умерена фиброза (степен F2), 3.3% са имали тежка фиброза (степен F3), а 3.3% са имали цироза (степен F4). При ХИВ-позитивните пациенти съответните проценти са били 70.7%, 18.8%, 6%, и 4.5%. Мултивариантният анализ показва, че лицата в по-напредналата възраст и ХИВ-позитивни са свързани в по-голяма степен с тежката чернодробна фиброза или цироза (степен F3-F4). Изследователите заключават, че тежката чернодробна фиброза или цироза се наблюдава у 6.6% от моноинфектираните с НСV пациенти и 10.5% от НСV/ХИВ коинфектирани пациенти с постоянно нормална ALT. Докато 15% от НСV моноинфектирани пациенти са имали “известна степен на чернодробна фиброза, оправдаваща лечението (т.е. степен F2 или по-висока), при коинфектираните пациенти този процент е удвоен (почти 30%).
 
НСV не ускорява напредването на ХИВ
 
Докато значителен обем от данните показват, че ХИВ ускорява прогресирането на заболяването от хепатит С, доказателствата за влиянието на НСV върху напредъка на заболяване, дължащо се на ХИВ, са противоречиви.
 
Както се съобщава в Clinical Infectious Diseases, 15 ноември 2009 г., T.Y. Chen и колектив са направили мета-анализ за оценка на ефекта на коинфекцията върху прогресирането на ХИВ заболяването и смъртността преди и след появата на високо активната комбинирана антиретровирусна терапия (HAART) през 1996 г. Търсейки в базите от данни на PubMed и EMBASE през април 2008 г. те са идентифицирали 10 подходящи изследвания от периода преди HAART с общо около 14,600 участници и 20 изследвания от времето на HAART с общо около 87,000 участници.
 
Преди появата на HAART при коинфектираните с ХИВ/НСV лица рискът от смъртен случай по някаква причина, е малко по-малък отколкото при моноинфектираните с ХИВ пациенти (коефициент на риск 0.68). След появата на HAART, обаче, коинфектираните пациенти са с 35% по-висока обща смъртност (коефициент на риск 1.35). Рискът от СПИН диагноза не се различава значително при двете групи, а рискът от смърт нараства при по-продължителна ХИВ/НСV коинфекция. Изследователите стигат до извода, че “НСV коинфекцията не е водела до увеличаване на смъртността при пациентите с ХИВ инфекция преди въвеждането на HAART. В противовес на това, в ерата на HAART, НСV коинфекцията, в сравнение със само ХИВ инфекцията, води до нарастване на риска от смъртност , но не и на риска от събития, определяни от СПИН.” И докато преди въвеждането на HAART ХИВ-позитивните лица обикновено не са живели достатъчно дълго, за да развият напреднало чернодробно увреждане, свързано с НСV, понастоящем чернодробната болест е основна причина за смъртта на коинфектираните лица. Те препоръчват “бъдещи изследвания, които да определят дали успешното лечение на НСV инфекцията може да намали този увеличен риск от смъртност при коинфектираните пациенти.”
 

Източник: HCV Journal Review: Year 2009, Issue 12 :

Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2653.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C