HCV обзор – април 2011

Автор: Lucinda K. Porter, RN
Дата: 1 април 2011
 
Статия: Монотерапия със силибинин предотвратява заразяване на присадката (трансплантанта) след ортотопична чернодробна трансплантация при един пациент с хроничен хепатит С - Sandra Beinhardt, Susanne Rasoul-Rockenschaub, Thomas Matthias Scherzer, Peter Ferenci
Източник:  Journal of Hepatology март 2011; т. 54, бр. 3, стр. 591-592
 
Силибинин (silibinin) е една от активните съставки на белия трън, една билка, за която се смята че притежава свойства, които помагат на черния дроб. Един от изследователите в това проучване - Peter Ferenci демонстрира антивирусните свойства на силибинина в предишни проучвания, в които е бил използван интравенозно (IV) при пациенти, заразени с вируса на хепатит C (HCV). В това проучване, IV силибинин е даван на един пациент след чернодробна трансплантация. Обикновено HCV е активен независимо от чернодробната трансплантация, така че учените търсят начини да потиснат или елиминират HCV, за да се защити трансплантирания орган.
 
След непрекъснати инфузии на силибинин, пациентът е имал неоткриваем HCV на 22-я ден след трансплантацията. Силибининът е спрян на 25-я ден, а пациентът остава НСV-отрицателен при контролния преглед на 5-я месец.
 
Заключение: При един пациент, след трансплантация, силибининът демонстрира забележителен потенциал като избор на лечение на хроничната НСV инфекция.
 
Редакционен коментар: Проучване само с един пациент не предоставя достатъчно доказателства за промяна на стандартната терапия, но все пак представлява интересна констатация. Чудесно би било да се видят солидни научни изследвания на употребата на деривати на белия трън. Настоящият казус поражда възможност за алтернативи при лица, които не могат или не искат да предприемат комбинирано лечение от пегинтерферон с рибавирин.
 
Статия: Използване на наблюдение за хепатоцелуларен карцином при пациенти с цироза в Съединените щати - Jessica Davila, Robert Morgan, Peter Richardson, Xianglin Du, Katherine McGlynn, Hashem El-Serag
Източник: Hepatology юли 2010; т. 52, бр. I, стр. 132-141
 
Хората с алкохолно чернодробно заболяване, хепатит В или късен стадий на хепатит С са изложени на риск от рак на черния дроб, по-специално хепатоцелуларен карцином (HCC). Процентите на HCC са се удвоили през последните две десетилетия и се очаква да се утроят през следващите две. НСС в краен стадий е с лоша прогноза, но често е лечим, ако бъде открит рано. Разработени са указания за клинична практика, които помагат да бъдат идентифицирани лицата с риск от НСС.
 
В това проучване, базиращо се на популация от пациенти - членове на Medicare на възраст 65 и повече години, участват 1873 пациенти с HCC; всички те са имали поставена диагноза за цироза през периода 1994-2002. Изследователите научават, че адекватно изследване за HCC (ултразвуково и AFP изследване) има при 17% от изложените на риск. На 38% от рисковите пациенти е направено непълно изследване (само ултразвук или AFP тест). Пациентите с по-високи доходи или живеещи в градски райони е по-вероятно да бъдат адекватно изследвани за HCC. При пациентите, получили медицинско обслужване от гастроентеролог или хепатолог, вероятността да са изследвани за НСС е 4.5 пъти по-голяма в сравнение с прегледаните от лекари от доболничната помощ. Други пациенти, при които тези изследвания са по-вероятни, са по-младите хора, азиатците, жените или диагностицираните през последните години, както и пациентите на лекари, свързани с медицинските училища.
 
Заключение: В Съединените щати скринингът за рак на черния дроб се извършва незадоволително.
 
Редакционен коментар: Ако имате рискови фактори за HCC, като хепатит B, алкохолна чернодробна болест, цироза и дори фиброза стадий 3, трябва да се изследвате на всеки 6 месеца за рак на черния дроб. Тези елементарни тестове се покриват от здравната осигуровка (застраховка).
 
Статия: Рандомизирано проучване и анализ на качеството на живота показват по-голямата ефикасност на пегилирания интерферон алфа-2aв сравнение с пегилиран интерферон и рибавирин при хроничен хепатит Cгенотип 4A - Sanaa M. Kamal, Amany Ahmed, Sara Mahmoud, Leila Nabegh, Iman El Gohary, Isi Obadan, Tamer Hafez, Dahlia Ghoraba, Ahmed A. Aziz, Mona Metaoei
Източник: Liver International март 2011 т. 31, бр. 3, стр. 401–411
 
Това е едно рандомизирано, перспективно клинично проучване с паралелни групи, при което се приема, че лечението на пациенти с НСV генотип 4 не е оптимално. Пациентите са рандомизирани в една от двете групи: седмично 180 µg  пегилиран интерферон a-2a (PEG-IFN a-2a), или седмично 1.5 µg/кг пегилиран интерферон a-2b (PEG-IFN a-2b).  Двете групи получават дневна доза рибавирин (1000–1200 mg) в продължение на 48 седмици с 24 седмици пост-терапевтично проследяване. Измерени са безопасността, ефикасността и качеството на живот; участват 219 души.
 
Като цяло резултатите са 60% траен вирусологичен отговор (SVR). Пациентите в групата с PEG-IFN a-2a имат значително по-висок SVR, възлизащ на 70.6% срещу 54.6% при пациентите в групата с PEG-IFN a-2b. По време на лечението на НСV качеството на живот е било ниско, но се подобрява значително след успешно лечение.
 
Заключение: В това проучване, PEG-IFN a-2a с рибавирин има значително по-добър SVR в сравнение с PEG-IFN a-2b с рибавирин. 
 
Редакционен коментар: Налице са редица проучвания, които сравняват PEG-IFN a-2a и PEG-IFN a-2b. Резултатите са противоречиви, без явен “победител.” Въпреки че това проучване изглежда по-добре замислено от повечето други, то е малко; едно по-голямо проучване е следващата логична стъпка. 
 
Статия: Терапевтичните парадигми (образци), базиращи се на геном IL28B, за пациентите с хронична НСV инфекция: бъдещето на персонализираните HCVтерапии -  Paul Clark, Alex Thompson, John McHutchison
Източник: American Journal of Gastroenterology. януари 2011, стр. 38-45
 
Едно от най-вълнуващите събития в научните изследвания на хепатит С е откритието, че генетични вариации могат да предскажат колко добре биха отговорили пациентите на лечението. Пациентите с генотип 1, които имат особено генетично кодиране в ген IL28B (C/C генотип) е два пъти по-вероятно да отговорят на HCV лечението. IL28B C/C генотип се свързва със спонтанно изчистване на HCV. Също така, генотип IL28B варира при различните етнически групи, което предлага едно възможно обяснение за разликите в процентите на отговор на лечението между представителите на бялата раса, афро-американците и азиатците. 
 
Заключение: Наличието на генетични вариации на IL28B може да изиграе огромна роля за определяне схемата на лечение при пациенти с НСV. Тези познания може да позволят на лекарите да приспособяват лечението според специфичните генетични вариации, като по този начин се увеличават шансовете на пациентите да постигнат  SVR.
 
Редакционен коментар: Само преди двадесет и няколко години НСV нямаше даже определено име. Малко след това научихме, че някои генотипове са по-устойчиви на лечение. Сега знанията ни са още по-прецизни и след всяко откритие изглежда следват и решения.  Ролята на IL28B за предсказване на терапевтичния отговор при терапия, съдържаща HCV протеазен инхибитор, предстои да бъде напълно изяснена.  Надяваме се, че в близко бъдеще ще има повече информация по този въпрос.
 
 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C