Храненето и черния дроб

Черният дроб е вашия главен храносмилателен орган, отговарящ за регулацията и за посрещане на метаболичните нужди на тялото. Когато черния дроб получава хранителни съставки /nutrients/ от червата, той ги метаболизира* (храносмила), пакетира, съхранява и ги изпраща до органите, където те се използват като енергиен източник. Главните функции на черния дроб, които са свързани с храненето, са:

• Метаболизиране на въглехидрати, белтъчини и мазнини, за да могат впоследствие да се използват като енергиен източник от тялото
• Усвояване и съхраняване на витамини
• Производство на жлъчна течност, спомагаща храносмилането, както и абсорбирането на мазнини
• Филтриране и унищожаване на токсините (в това число алкохола и лекарствата)

Най-важните източници на хранителни въглехидрати (dietary carbohydrates), са захарите, като сукроза (захароза, или тръстикова захар), фруктоза (царевичен сироп), и лактоза (млечна захар), и нишестени храни, като хляб, паста, зърнени храни, житни растения, плодове, зеленчуци, и картофи. Когато вие ядете въглехидрати, специални ензими в панкреаса и стомаха ги разграждат до прости захари (глюкоза, галактоза, фруктоза, малтоза).

 Тези захари се абсорбират от клетките, намиращи се на повърхността на червата, навлизат в порталната циркулация (за повече информация за порталната циркулация, виж бележката по-долу), и достигат до черния дроб през порталната му вена. През нощта, по време на периода в който не се приема храна, нивата на кръвната захар спадат до относително ниски нива, производството на инсулин се подтиска, вследствие на което нивото на инсулин в кръвта спада. След хранене, кръвната захар нараства (стимулирано е производството на инсулин от панкреаса), вследствие на което нивото на инсулина се покачва. Инсулинът, който се покачва вследствие на храненето, е хормона който стимулира черния дроб да приеме повече глюкоза и да складира глюкозата – главно във формата на гликоген (glycogen). Вследствие на това, черния дроб може да освободи гликоген към мускулите като енергиен източник по време на периодите, когато не се приема храна, или по време на физическа активност.

Бележка: Черният дроб получава кръв от два източника: 2/3 от порталната вена и 1/3 от чернодробната артерия (hepatic artery). Чернодробната артерия, както всички останали артерии, пренася кръв, богата на кислород. Около 15% от кръвта, изпомпвана от сърцето всяка минута, минава през черния дроб чрез тази артерия. Кръвта, която минава през червата и далака, се доставя до черния дроб през порталната вена. Кръвта, която идва от червата и далака съдържа не само хранителни съставки, но и други допълнителни съставки (лекарства, токсини от храната, бактерии, вторични продукти от обновяването на кръвните клетки), които са били абсорбирани. През стените на червата хранителните съставки навлизат в порталната циркулация, където чрез кръвен поток и порталната вена на черния дроб, достигат до него.

Въпреки, че черния дроб може да съхранява големи количества от гликоген, това е първичният източник на енергия, който се използва по време на периодите, в които не се храним (fasting period) или изпитваме липса на калории, и може да бъде изчерпан много бързо. След изчерпването на гликогена, тялото използва други енергийни източници – включително белтъчини и мазнини

Ние получаваме хранителни белтъчини (dietary protein) от млечните и месни продукти. Ензимите, произвеждани от панкреаса и червата, разграждат протеините до съставните им аминокиселини и малки пептиди. Червата бързо абсорбират аминокиселините с помощта на специалната транспортна система, изградена от клетките, намиращи се на повърхността им, и след това транспортират аминокиселините до черния дроб през порталната вена.

Когато те достигнат черния дроб, се използват за енергия или за синтезиране (производство) на нови белтъчини. Новосинтезираните белтъчини се използват за поддържане на специфични функции на тялото:  

По принцип, мазнините се делят на неутрални липиди (триглицериди), киселинни липиди (мастни киселини), и стероли (холестерол, растителни стероли). Триглицеридите (млечните продукти, месото, олиото, маслото, маргарина) са основния вид хранителни мазнини и са главния източник на енергия. Черният дроб е устроен така, че може лесно да регулира и преработва триглицеридите.

Хранителният триглицерид се смила в червата от липаза, ензим отделян от панкреаса по време на храненето. Жлъчният сок (отделян от черния дроб) прави смлените мазнини разградими и спомага за тяхното усвояване. След това, усвоените мазнини се пакетират и транспортират в кръвта, където черния дроб активно ги премахва от циркулиращата кръв. Мазнините, които достигат черния дроб, се обработват по три начина: (1) съхраняват се като мазни капчици в чернодробните клетки (хепатоцитите), (2) метаболизират се като източник на енергия, и (3) препакетирани, се връщат (секретират) обратно в кръвта, и се транспортират до други клетки в тялото.

Черният дроб също участва много активно в обработката на хранителния холестерол (dietary cholesterol) и е главния източник на новосинтезирания холестерол в тялото. Високите или ниските нива на холестерол в кръвта могат да бъдат асоциирани с чернодробно заболяване. По принцип, с напредването на чернодробното заболяване при пациенти с хепатит C, нивото на холестерола в кръвта намалява.

Черният дроб произвежда и отделя течност (жлъчна течност), която навлиза в червата, за да подпомогне храносмилането и усвояването на храната. Жлъчната течност има жълт до златисто-кафяв цвят и съдържа вода, електролити (соли), холестерол, жлъчни соли (детергенти – миещи средства), фосфолипиди и белтъчини.

Жлъчният сок спомага да се активизира отделянето на ензими от панкреаса и е изключително важен при смилането и абсорбирането на мазнини и мастноразтворими витамини.

Черният дроб играе роля в няколко от стъпките на витаминния метаболизъм. Тук ше опишем само няколко от тези стъпки. Витамините са или мастноразтворими (витамин A, D, E, и K), или водноразтворими (витамин C и комплексните B витамини).

С напредването на чернодробното заболяване, пациентите могат да изпитат недостиг на водноразтворими витамини, но това обикновено е в резултат на неадекватно хранене или прием на лошокачествени храни. Запасите на витамин B12 обикновено многократно превишават нуждите на организма. При чернодробни заболявания рядко се стига до недостиг на витамин B12. Когато количеството приемана храна намалее, тогава се стига до недостиг на тиамин (витамин B1) и фолат (витамин B9). Пиенето на витаминни добавки обикновено е всичко, което трябва да направите, за да възстановите нивата на тиамин и фолат до нормалните им стойности.

Мастноразтворимите витамини изискват не само адекватно хранене, но и добро храносмилане и абсорбиране от тялото. Именно заради това, нормалното отделяне на жлъчен сок е много важно. За да се абсорбират мастноразтворимите витамини, е много важно в стомаха да има жлъчен сок, тъй като тези витамини не са разтворими във водна среда. Жлъчната течност играе ролята на детергент, който разгражда и разтваря тези витамини, така че те да могат да бъдат абсорбирани нормално.

Ако производството на жлъчен сок е слабо, то приемането на добавки от витамин A, D, E, и K може да не е достатъчно, за да се върнат нивата на витамините до нормалните им стойности. Използването на детергентоподобни решения с течен витамин E (TPGS) подобрява абсорбирането на витамин E при пациенти с напреднал стадий на болестта. Същото решение може да подобри и абсорбирането на витамини A, D, и K, ако те се вземат едновременно с течния витамин E.