28/04/2010 - 10:16

Храненето и хепатит C

Автор: Liz Highleyman
Дата: ноември 2009
 
В миналото, когато се знаеше много малко за хепатит C и неговото лечение, стриктния хранителен режим се смяташе за важна част от управлението на болестта, особено за хората с напреднала чернодробна фиброза или цироза. 
В днешни дни, експертите хепатолози все повече признават важността на метаболитните аспекти на хроничния хепатит C, и обръщат повече внимание на управлението на затлъстяването и кръвната захар, както и на различните аномалии, свързани със затлъстяването.
 
Черният дроб като преработвател на храната
 
Черният дроб играе важна роля в смилането и преработката на храната, включително изхвърлянето на токсините, регулирането на захарта и метаболизма на мазнините, преобразувайки храната в използваеми форми на енергия, и съхранявайки хранителни вещества за използването им след време. Поради тази причина, не е изненадващо, че това, което ядем може да окаже големи ефекти върху черния дроб, и обратното.
Нивата на кръвната захар (глюкоза) нарастват след хранене. Черният дроб конвертира (преобразува) част от тази глюкоза в гликоген (glycogen), който се съхранява за по-късна употреба. Обратното, когато на организма е нужна енергия, черния дроб преобразува съхранения гликоген отново в глюкоза, който процес се нарича глюконеогенеза (gluconeogenesis).
Чернодробните ензими, наречени аминотрансферази (АЛАТ и АСАТ) преработват аминокиселините от смляната храна, които след това се използват като изграждащи компоненти на мастните киселини, холестерола, хормоните, невротрансмитерите, и имунните и кръвосъсирващите фактори. Когато тялото не получава достатъчно захар, черния дроб може да преобразува мастни киселини в кетони (ketones), които осигуряват един алтернативен източник на енергия. Допълнително, черния дроб съхранява хранителни вещества, включително витамин А, витамин D, и желязо.
 
Когато чернодробната функция се обърка
 
С увеличаването на увреждането на черния дроб, причинено от HCV инфекцията, или от системната злоупотреба с алкохол, или поради други причини, той губи способността си да извършва критично важни метаболитни функции. Хората с цироза са с понижена възможност да преработват белтъчини (протеини) и да елиминират токсични продукти, като амоняка. Повишените нива на амоняк могат да доведат до нарушена мозъчна функция (състояние познато като чернодробна енцефалопатия), което може да прогресира до чернодробна кома.
Поради тази причина, пациентите с цироза, обикновено се съветват да намалят количеството на белтъчините, които приемат  - съвет, който е наследство от дните, когато имаше много малко възможни терапии за енцефалопатията. Но клиничните проучвания не подкрепят този подход, и в днешни дни се предпочитат други терапии (като например лактулоза (lactulose), неомицин (neomycin)).
 
В броя от м. юли 2004 година на списание Journal of Hepatology, Juan Cordoba и колеги от Барселона докладваха резултатите от проучването върху протеина, получаван чрез храненето (dietary protein) при 30 пациенти с цироза, които са били хоспитализирани поради епизодични прояви на чернодробна енцефалопатия. Участниците произволно са били избрани да получават нормалното количество белтъчини (1.2 гр/кг/ден) или да бъдат на ниско-белтъчна диета за 14 дни. Отделно те били лекувани и със стандартните мерки за понижаване на нивата на амоняк в кръвта им.
 
Проявите на енцефалопатия не се различавали значително между двете групи. Двете групи пациенти са имали подобни нива на белтъчен синтез, но групата на ниско-протеинова диета имали повишени способности за разграждане на белтъчините. “Хранителните режими с нормално съдържание на белтъчини, които от метаболитна гледна точка са по-адекватни, могат да бъдат назначавани без притеснение на пациентите с цироза, при които има епизодични появи на чернодробна енцефалопатия”, заключили учените. “Ограниченията върху съдържанието на белтъчини в хранителния режим, изглежда нямат какъвто и да е полезен ефект за пациентите с цироза по време на появата на енцефалопатия.”
По-леката форма на когнитивно увреждане, или т. нар. “мозъчна мъгла”, обикновено се съобщава от хора с хепатит C, които нямат напреднало чернодробно увреждане. Смята се, че тя не е свързана с токсични метаболитни продукти, и поради тази причина ограниченията в приема на белтъчини не се препоръча за тази група пациенти.
 
Цирозата също пречи на способността на черния дроб да синтезира кръвни протеини, като албумин (който спомага за регулирането на баланса на течности в тялото). Намалените нива на албумин, заедно с порталната хипертония (получена поради влошения приток на кръв през силно цикатризиралия черен дроб), може да доведе до асцит (натрупване на течност в коремната област). Натрият (солта), влошава това състояние, както и едема (оток, подуване на краката и ръцете), поради което пациентите често биват съветвани да ограничат приема на натрий от храната (dietary sodium).
В допълнение, увредения процес на синтезиране и на приток на жлъчен сок, може да доведе до намалена способност за смилане (digest) на мазнините и абсорбирането на определени витамини, а променения метаболизъм и съхранение може да доведат до недостиг на различни хранителни вещества.
 
Мастния черен дроб и метаболитния синдром
 
Стеатозата (натрупването на масти (мастна тъкан) в черния дроб) все повече се възприема като проява на метаболитен синдром. Той представлява съчетание от множество различни състояния, включително високо кръвно налягане, инсулинова резистентност, повишено количество кръвни липиди, възпаление засягащо целия организъм (systemic inflammation), напълняване в коремната област, които се асоциират с повишен риск от сърдечно-съдово заболяване.
Увеличава се броя на доказателствата за това, че инсулиновата резистентност (намалената способност на клетките да отговорят на инсулина, от който те се нуждаят, за да абсорбират и да използват глюкозата), диабета, и затлъстяването, се асоциират с ускорена стеатоза и прогресия на фиброзата, както и с по-лош отговор на лечението с интерферон.
Нещо повече, научно изследване, представено на EASL (European Association for the Study of the Liver) конференцията през април 2009 година, посочва, че инсулиновата резистентност, високия индекс на телесна маса, и повишения холестерол, са били най-силните предиктори за смъртността, свързана с чернодробно заболяване при хората с хепатит C.
Ефектът на вируса на хепатит C върху кръвните липиди е по-малко изяснен, но значително количество изследвания показват, че изглежда, че той реално намалява нивата на мазнините в кръвта, което може да скрие един наличен риск от сърдечно-съдово заболяване при дадения пациент.
 
В броят от м. октомври 2009 година на списание Hepatology, K. Corey и колеги откриват, че хората с HCV имат значително по-нисък общ, както и LDL холестерол (т. нар. “лош” холестерол), в сравнение с незаразените хора от контролната група. В ретроспективен анализ, лекуваните пациенти с хепатит C, които са постигнали траен вирусологичен отговор (sustained virological response - SVR), са имали големи увеличения на общия и LDL холестерола, в сравнение с началните (входните) измерени нива, в сравнение с пациентите, които не са успели да изчистят вируса. След лечението, 1/3 от пациентите, които са изчистили HCV, са имали повишени нива на общия холестерол даващи основания за стартиране на терапия за понижаване на нивата на липидите.
 
“Значително количество от успешно лекуваните пациенти са получили промяна в нивата на LDL и на общия холестерол до нива, които се асоциират/свързват с повишен риск от сърдечно-съдово заболяване,” заключили изследователите. “Ние предлагаме нивата на кръвните липиди да бъдат измервани при проследяването на пациентите, преминали успешна антивирусна терапия, тъй като изчистването на вируса може да разкрие някои пациенти с предишно неоценен коронарен риск (риск от сърдечно-съдово заболяване).”
 
Какво наричаме здравословна диета?
 
Здравословната диета за хората с хепатит C много се доближава до типа диета, препоръчвана на общата популация за оптимално здраве и намаляване на риска от сърдечно-съдово заболяване. Такава диета е бедна на мазнини, натрий (сол), и преработена (фабрична) захар, и богата на плодове, зеленчуци, и сложни въглехидрати (както тези, които се намират в нишестените храни (богати на скорбяла) и пълнозърнестите храни). Новото Ръководство за Хранителната Пирамида (Food Guide Pyramid) е добра основа за една здравословна диета.
 
Хората с хронични заболявания са с повишен риск от неправилно хранене (malnutrition) и е важно да консумират адекватно количество калории и белтъчини, за да спомогнат за нормалното функциониране и възстановяване на тялото, както и за да избегнат напълняването. Както беше отбелязано, проучванията като цяло не поддържат силното ограничаване на приема на белтъчини, въпреки че някои клинични лекари все още препоръчват ниско-белтъчните диети на своите пациенти с чернодробна енцефалопатия. Въпреки, че има малко добре проведени проучвания върху темата, много експерти предпочитат белтъчини от неживотински източници – или от пилешко месо или риба вместо от червено месо (които съдържат по-малко амоняк и по-лесно се преработват от черния дроб).
 
Повечето хора могат да получат адекватно количество хранителни вещества като спазват една добре балансирана диета, но други могат да имат полза и от приемането на хранителни добавки. Все пак, определени витамини и минерали (включително витамин А, витамин D, ниацин (витамин B3, или никотинова киселина), и желязо) могат да бъдат токсични за черния дроб във високи дози, така че консултирайте се с Вашия лекар, преди да започнете да взимате хранителни добавки, или да стартирате необичайни диети.
 
В допълнение към храната, важно е да се пие достатъчно вода или други течности. Стандартната препоръка е да се пият 8 чаши вода на ден, въпреки че тя варира в зависимост от теглото на дадения човек. Институтът по Медицина (Institute of Medicine) съветва един мъж със средно тегло да приема около 13 чаши (приема се, че една чаша е 250 мл), а една жена със средно тегло трябва приема около 9 чаши течности всеки ден. Някои експерти препоръчват избягването на кофеина, който има дехидратиращ ефект, макар че някои изследвания предполагат, че кафето и чая се асоциират с намаляването на фиброзата. Отделно, общоизвестно е, че хората с чернодробно заболяване трябва да избягват приема на алкохол.
Скорошни проучвания  
Като цяло, сегашните препоръки относно хранителния режим за хората с хепатит C се базират на препоръки от типа “здрав разум”, както и на общи препоръки за популацията по принцип, но някои изследвания са се опитали да открият конкретно каква е връзката между хранителния режим (диетата) и чернодробното заболяване.
В броят от м. юли 2009 година на списание Hepatology, G.  Ioannou и колеги докладват, че в изследване върху 9 000 първоначално нециротични (без наличие на цироза) участници (без ограничение само до пациентите с HCV инфекция), проследени за период от средно 13 години, хората които са имали хранителен режим, богат на белтъчини, са били с повишен риск за хоспитализация, или смърт, вследствие на цироза или чернодробен рак, докато тези, които са казали, че са били на диета, богата на въглехидрати, са били с по-нисък риск. Общият прием на мазнини не е бил значително свързан с цироза или рак на черния дроб, но приема на холестерол в храните значително е повишил този риск. Същевременно кръвният холестерол не е бил определен като рисков фактор за развитие на цироза или рак на черния дроб.
 
В друго скорошно проучване, публикувано на 2 септември 2009 година в онлайн изданието на Journal of Viral Hepatitis, E.  Sathiaraj и колеги са открили, че много пациенти с остър хепатит в Индия, са консумирали значително по-малко калории и белтъчини след като са заболели, което те са приписали на техните схващания и разбирания, както и на традиционни хранителни практики. Нещо повече, хората, които са били на ниско-калорийна диета, са се нуждаели от значително по-дълга хоспитализация, в сравнение с тези, които са били на високо-калорийна диета (средно 6 дни, срещу 8 дни, респективно).
 
По отношение на лечението, C.  Loguercio и негови колеги от Италия, докладвали в изданието от декември 2008 година на списанието American Journal of Gastroenterology, своите открития от проведено изследване върху повече от 1 000 пациенти с хроничен хепатит C (432 от тях са били лекувани с интерферон-базирана терапия) и повече от 2 000 неинфектирани човека, включени в контролна група, като приблизително половината са били с наднормено тегло. Учените открили, че консумацията на въглехидрати, липиди, полиненаситени мастни киселини, и алкохол, са били независими рискови фактори за чернодробно увреждане. В допълнение към системната злоупотреба с алкохол, нивата на ненаситените мастни киселини, желязото, цинка, витамин А, и ниацина, са се различавали значително между пациентите, отговорили на лечението, и нереспондерите (тези, които не са отговорили на лечението). Стеатозата също е била предиктор за по-лош отговор на лечението.
 
Заключение
 
Докато ограниченията в режима на хранене вече не се приемат за основен компонент при управлението на чернодробното увреждане, все повече се приема, че инсулиновата резистентност и затлъстяването имат принос към прогресията на чернодробното заболяване и по-лошия отговор на лечението на хепатит C.
Това доведе до нарастване на ролята на здравословната диета (заедно с увеличаването на физическата активност), оптималното тегло, и вероятно използването на инсулин-сенсибилизиращи (insulin-sensitizing) лекарства, като росиглитазон (rosiglitazone) (въпреки, че изследванията, направени към днешна дата не дават еднозначни резултати), като част от програма за промяна в начина на живот, с цел намаляване на прогресията на фиброзата, оптимизиране на отговора на лечението, и подобряване на цялостното здравословно състояние.
 
За допълнителна информация за храненето и хепатит C:
Избрани Референции
  • Cordoba, J.  et al.  Normal protein diet for episodic hepatic encephalopathy: results of a randomized study.  Journal of Hepatitis 41(1): 38-43.  July 2004.
  • Corey, K.  et al.  Hepatitis C virus infection and its clearance alter circulating lipids: implications for long-term follow-up.  Hepatology.  50(4): 1030-1037.  October 2009. 
  • Ioannou, G.  et al.  Association between dietary nutrient composition and the incidence of cirrhosis or liver cancer in the United States population.  Hepatology 50(1): 175-184.  July 2009.
  • Loguercio, C.  et al.  The impact of diet on liver fibrosis and on response to interferon therapy in patients with HCV-related chronic hepatitis.  American Journal of Gastroenterology.  103(12): 3159-3166.  December 2008.
  • Sathiaraj, E.  et al.  Dietary alterations due to perceptions in acute viral hepatitis lead to sub-optimal calorie intake and increased length of hospitalization.  Journal of Viral Hepatitis.  September 2, 2009 (epub ahead of print).
Източник: Diet and Hepatitis C:
 
Може да коментирате статията във форума на ХепАктив.
 Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C