Коинфекция на хепатит В и хепатит С

Инфекциите с вирусите на хепатит В (HBV) и на хепатит С (HCV) са отговорни за огромна част от чернодробните заболявания в световен мащаб. Тъй като двата вируса имат сходни начини за заразяване, коинфекция между тях не е рядко явление, макар че мнозинството от коинфектираните пациенти се сблъскват с вирусите чрез употреба на инжекционни наркотици, неизследвани кръвни продукти или чрез мръсни и нестерилизирани игли или медицинско оборудване.

Точният брой на пациенти с коинфекция HCV и HBV е неизвестен и е възможно да бъде неглижиран до известна степен, тъй като вирусът на хепатит С може да стане доминантен, което от своя страна да понижи количеството на вируса на хепатит В до почти неоткриваеми нива. При пациенти с хроничен хепатит В коинфекцията с HCV се среща при 9 до 30%. Основното притеснение при тази коинфекция е, че наличието ѝ може да доведе до по-сериозни чернодробни увреждания и по-висок риск от рак на черния дроб.

Лечението на пациенти с коинфекция HBV/HCV може да е предизвикателство. Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) препоръчва коинфектираните пациенти в остра HBV фаза да започнат терапия преди или едновременно със стартирането на ДДАС (директно действащи антивирусни средства) за HCV. Пациенти с нисък или неоткриваем вирусен товар за HBV трябва да се изследват регулярно по време на лечението на HCV инфекцията. Излекувалите се от HBV инфекция, било то при спонтанно изчистване на вируса или вследствие на терапия, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за потенциална реактивация на HBV, докато трае курсът на лечение с ДДАС за хепатит С.