18/03/2012 - 22:31

Мозъчна мъгла: всичко е в главата ти

Хепатит С
Автор: CD Mazoff, PhD
Дата: 1 януари 2012
 
Като много хора с хепатит С, и аз съм симптоматичен - понякога повече, понякога по-малко, но винаги непредсказуемо такъв, което всъщност е и лошото! За мен най-тежка винаги е била мозъчната мъгла. Тя ме хвана най-напред. Преди да се разболея работех като преподавател и когато хепатитът ме порази, тази част от живота ми направо се “изпари”, тъй като бях толкова “замъглен” че не можех да чета, губех се в обществения транспорт и бях твърде неадекватен, за да шофирам.  
Е, нещата се подобриха - с лечение и почивка. И въпреки че трите ми тура на лечение с интерферон не ме излекуваха, те подобриха значително способността ми да работя. Обаче, мозъкът ми отново се “замъглява” и това ме плаши; ето защо наистина ми помага да намеря някоя окуражителна новина за това какво, по дяволите, е “мозъчната мъгла” и т.н.
На този сайт наистина има някои страхотни статии за когнитивните нарушения, по-специално “Hepatitis C and Brain Fog”  от Lucinda K.  Porter и референциите в HCV Advocate newsletter от м.май 2010 г.; но оттогава бяха намерени нови доказателства, които обясняват допълнително двукратния (двойния) механизъм на мозъчната мъгла при пациенти с хепатит С и без чернодробна енцефалопатия.
"Церебралната микроглиална активация при пациенти с хепатит С: живо доказателство за невровъзпаление [Cerebral microglial activation in patients with hepatitis c: in vivo evidence of neuroinflammation]," от V.  P.  B.  Grover и др.,1 ясно показва, че мозъчната мъгла се причинява от: a) прякото въздействие на вируса върху мозъчните клетки и б) от имунен тип отговор на вирусната активност. 
Микроглиалните клетки “са вид глиални клетки, които са специализирани макрофаги, пръснати в главния и гръбначния мозък и по този начин действат като първа и основна форма на активна имунна защита в централната нервна система (ЦНС).”2 Глиалните клетки сами по себе си са:
Поддържащи клетки в централната нервна система— главния и гръбначния мозък. Глиалните клетки не провеждат електрически импулси (за разлика от невроните, които ги провеждат).  Глиалните клетки ограждат невроните, като им осигуряват подкрепа и изолация между тях самите.  Глиалните клетки са способни на обширна сигнализация в отговор на разнообразни дразнители. Съществува двупосочна комуникация между глиални клетки и неврони, както и между глиални клетки и съдови клетки.”3
А макрофагите са вид бели клетки, които поглъщат “лошите” (за подробно описание как действа имунната система виж филма Osmosis Jones).
Гроувър и др. (Grover et al.) са успели да създадат много сложна изследователска процедура, за да анализират различните видове сканиране на мозъчните изображения от различните части на мозъка на живи индивиди с и без хепатит С. Предишните анализи на мозъците и на мозъчните сканирания са все пост мортем; но използването на живи субекти позволява на изследователите да прилагат тестове за психологичните и двигателни умения на същите тези субекти, чиито мозъци се сканирани, и да корелират (съпоставят) резултатите от сканирането. Образното изследване на мозъка е много съвършено и много точно при определяне на различните видове мозъчни увреждания, причинени от различни състояния. Мозъчните увреждания не са еднакви и някои състояние се свързват със специфични модели на увреждане в различните места на мозъка.  Например, и Паркинсон, и Хънтингтън се появяват в базалните ганглии, но болестта на Паркинсон включва региона SNc (субстанция нигра), а Хънтингтън включва увреждане на стриатума.4
Важно е (особено за мен - имам генотип 1), че Grover и др. проведоха допълнителни тестове върху пациенти с генотип 1, тъй като има пост-мортем доказателства за вирусна репликация на генотип 1 в мозъка.
Резултатите от PET сканиранията (компютърна томография) показват, че “при пациентите с генотип 1 средният ВР на таламуса (задължителен потенциал=показва клетъчната промяна) [the mean thalamic BP (binding potential=shows cellular change)] е значително по-висок отколкото контролните стойности за генотип 1, (P = 0.005), като 50% от тези пациенти имат по-висок ВР и от най-високите контролни стойности.” Това е важно да се знае, тъй като таламусът е частта от мозъка, която “влияе върху предаването на усещания, чувството за пространство и двигателните сигнали към кората на главния мозък, едновременно с регулиране на съзнанието, сънното и будното състояние.” 5
Също така, сравнена с контролните стойности, афективността на базалните ганглии е значително завишена при всички пациенти с НСV, а не само при генотип 1. Базалните ганглии (или подкорови ядра), разположени в предната част на главния мозък, са тясно свързани с мозъчната кора, таламуса и други области на мозъка.  Базалните ганглии са свързани с различни моторни и психични процеси, включително   волеви контрол на движенията, рутинни поведения или “навици” като бруксизъм [стискане и скърцане със зъби], движения на очите, както и когнитивни, емоционални функции.6
Заключения от проучването на Groverи др.
Няколко са заключенията от това проучване, но лично за мен най-уместни са:
  • резултатите in vivo подкрепят хипотезата, че при НСV инфекцията се появява церебрална микроглиална активация и (доколкото е известно на Гроувър) това е първото изследване, което съобщава за такава проява в живи пациенти, при наличието само на леко чернодробно заболяване. 
  • В това изследване Grover и др. “не измерват нивата на цитокините и няма проби за ретроспективен анализ, така че основната причина за церебралното невро-възпаление при тази популация пациенти остава неизяснена, но констатациите им могат да бъдат свързани както с въздействието на периферните циркулиращи цитокини върху мозъка, като се има предвид, че всичките пациенти са имали вирусен хепатит, така и с пряк вирусологичен ефект на НСV вътре в централната нервна система (CNS), или пък комбинация и от двата фактора.”
Grover споменава, че редица проучвания сега подкрепят концепцията за репликация на НСV в мозъка; по-долу следва кратък преглед на други проучвания, които намерих в Pubmed и които също хвърлят светлина върху проблема.
  • Influence of hepatitis C virus on neurocognitive function in patients free from other risk factors: validation from therapeutic outcomes. [Влияние на вируса на хепатит С върху неврокогнитивната функция при пациенти без други рискови фактори: потвърждение от терапевтични резултати]. Pattullo V, McAndrews MP, Damyanovich A, Heathcote EJ.  Liver Int.  2011 Aug;31(7):1028-38.  doi: 10.1111/j.1478-3231.2011.02549.x.  Epub 2011 May 25.  

В това проучване авторите искат да разберат дали изчистването на вируса, предизвикано от лечение, премахва лека неврокогнитивна дисфункция и дали променя церебралната протон магнитна резонансна спектроскопия.

Изводи: вирусът на хепатит C има измерим ефект върху интегритета на ЦНС при пациенти, изследвани за други медицински и/или психиатрични съпътстващи заболявания.  Не се доказва, че изчистването на вируса (вирусен клирънс)премахва тези аномалии.

  • Hepatitis C infection, Cognition, and inflammation in an Egyptian sample. [Хепатит С инфекция, познавателна способност и възпаление в една египетска проба]. Farag NH, Rashed HA, Hassan M, Darweesh A, Shehata M, Hassanein T, Mills PJ.  J Med Virol. 2011 Feb;83(2):261-6. Резултатите от това пилотно проучване показват, че HCV+ пациенти имат по-лош когнитивен потенциал и малко по-висока възпалителна активност в сравнение с контролните случаи. Повишеното възпаление може да бъде свързано с когнитивните увреждания, наблюдавани при тези  HCV+ пациенти.
  • Activation of brain macrophages/microglia cells in hepatitis C infection. [Активиране на мозъчните макрофагни/микроглиални клетки при инфекция с хепатит С]  Wilkinson J, Radkowski M, Eschbacher JM, Laskus T.  Gut. 2010 Oct;59(10):1394-400.  Epub 2010 Jul 30. Намерени са доказателства за активизиране на мозъчните макрофагни/микроглиални клетки при аутопсия на мозъчна тъкан от НСV-позитивни пациенти. Тези резултати могат да обяснят често срещаната неврокогнитивна дисфункция сред пациентите с хроничен хепатит  C.
Доволен съм, че отделих време да вникна по-дълбоко в този проблем и че има скорошни научни изследвания, които потвърждават, че НСV наистина прониква през мозъчната бариера.  Все още има много неосведоменост по отношение на хепатит С, а аз си спомням времето когато бях обвиняван, че си измислям (когато стигнах до неспособност да чувам).  Така че тази информация е още едно средство, което може да използвате когато твърдите, че имате увреждане и ви трябват медицински доказателства или просто ако имате нужда да разберете защо ви е толкова замъглено от време на време. Покажете това и на Вашия лекар! 
Бележки

 

Източник: Brain Fog It Really Is All in Your Head

Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив.

Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C