Най-важното за хепатит D
Въведение
Хепатит D (HDV), още известен като хепатит делта, е чернодробна инфекция, причинена от вируса на хепатит D, която е най-сериозната форма на вирусен хепатит, позната досега. Само заразените с хепатит B (HBV), обаче могат да се инфектират и с HDV, тъй като репликацията му зависи от HBV.
В световен мащаб повече от 240 милиона души живеят с хепатит B, от които около 15-20 милиона са носители и на HDV. Хепатит D инфекцията води до по-сериозни чернодробни заболявания, отколкото само хепатит В. Тя ускорява развитието на фиброза (увреждане на черния дроб) и повишава риска от рак, ранна декомпенсирана цироза или чернодробна недостатъчност.
Видове инфекция
Вариантите за заразяване с хепатит D са или като коинфекция (заразяване едновременно с HDV и HBV), или като суперинфекция (първоначално заразяване с хепатит В, последвано от такова с HDV). В общия случай коинфекцията се изчиства спонтанно след около 6 месеца, но не е изключено да се превърне в животозастрашаваща или фатална чернодробна недостатъчност.
Суперинфекцията е най-често срещаната форма на хепатит D и води до по-сериозни чернодробни заболявания, отколкото само хроничен хепатит В. До 90% от пациентите със суперинфекция ще развият хроничен хепатит D, като около 70% от тях ще развият и цироза, в сравнение с 15 до 30% от пациентите, инфектирани само с вируса на хепатит В (HBV).
Предаване и превенция
Вирусът на хепатит делта се предава по същия начин като вируса на хепатит В – при контакт със заразена кръв или телесни течности (напр. сперма или вагинален секрет).
Няма ваксина само за HDV, но можете да се предпазите от него като се ваксинирате срещу HBV. Има прост и леснодостъпен кръвен тест за HDV. За пациентите с хроничен хепатит В е важно да се изследват и за хепатит D, за да може да им се осигури най-подходящата терапия.
Вирусът на хепатит D (HDV) е едноверижен кръгов РНК-вирус, който е най-малкият познат досега вирус. Необичайното при него е, че му е нужна помощта на вируса на хепатит В, за да успее да зарази чернодробните клетки и да продължи да се репликира. Неправилната структура на HDV се нуждае от повърхностните протеини на вируса на HBV, за да успее да се изгради. Това означава, че новите вирусни единици на хепатит D могат да се произведат само, ако чернодробната клетка е заразена и с двата вируса.
Коинфекция HDV+HBV е по-разпространена в Китай, Русия, Близкия Изток, Монголия, Румъния, Грузия, Турция, Пакистан, Африка и по поречието на река Амазонка. Данните сочат, че по света има около 15-20 милиона инфектирани с HDV.
Генотипове на HDV
Има поне осем различни вида (генотипа) на вируса на хепатит D, които са свързани с определена степен на влошаване на заболяването. В общи линии, по-сериозните увреждания са при генотип 1 и 3, а по-леките – при генотип 2. Макар че обикновено доминира един генотип, е възможно да се появят и няколко при хора с по-висок риск от системно излагане на вируса.
- Генотип 1 – най-разпространеният генотип. Среща се в цял свят, особено в Европа, Близкия Изток, Северна Америка и Северна Африка
- Генотип 2 – среща се в Япония, Тайван и Русия
- Генотип 3 – среща се единствено в Амазония (водосборния басейн на р. Амазонка) в Южна Америка
- Генотип 4 – среща се в Япония и Тайван
- Генотип 5 – среща се предимно в Африка
Диагностика
Изследването за вируса на хепатит D (HDV) може да определи дали пациентът има коинфекция или хронична суперинфекция, тъй като това са две различни състояния, респективно и с различни поседствия.
В рамките на 4 седмици след контакт с HDV един кръвен тест може да покаже наличието на хепатит D антитела (нарича се още anti-HDV тест). Това трябва да бъде потвърдено и с положителен резултат за хепатит В, тъй като HDV е възможен само при HBV инфекция.
| резултати | неинфектиран | HDV коинфекция | HDV суперинфекция |
|---|---|---|---|
| Хепатит D антитела (HDV Ab) | - | + | + |
| Хепатит B повърхностен антиген (HbsAg) | +/- | + | + |
| Хепатит В ядрени антитела, тип IgM (HBc IgM Ab) | - | + | - |
Anti-HDV кръвен тест трябва да бъде последван от количествен тест, за да се потвърди наличието на вирус. За съжаление, заради ограничен достъп до него и цялостната му рядка употреба, такъв тест все още не е достатъчно разпространен. Добрата новина е, че напоследък има все по-голям шанс да се предлага подобен тип тестване в бъдеще, което да бъде в помощ на диагностиката и съответното лечение за пациенти с хепатит D.
Ако резултатът Ви за HDV е положителен, е препоръчително да се изследвате и за хепатит С и ХИВ, тъй като трите вируса имат сходен път на предаване.
Лечение
Понaстоящем няма одобрено лечение за остра или хронична инфекция с хепатит D. Пегилираният интерферон алфа е единственото лекарствено средство, което е показало някаква ефикасност срещу HDV. Действието му стимулира имунната система, за да може да се премахне вируса. При малък процент от хората (<30%) се наблюдава ремисия при ежеседмични инжекции в периода от 48 седмици и повече. Пероралните нуклеозидни аналози, одобрени за употреба при хепатит В, се използват и за хепатит D, ако интерферонната терапия не е възможна и има висок вирусен товар на HBV. За съжаление, тези средства не са се доказали като особено ефикасни до момента, но има възгледи за нови лекарства, които да покажат по-успешен резултат.
