Най-важното за хепатит A
Хепатит А се причинява от хепатитен вирус А (HAV), който е един от трите най-чести причинители на вирусни хепатити. Вирусът е изключително устойчив на външни условия. Хепатит А, е една от най-древните болести, познати на човечеството. Тя е самоуправляваща се и самоограничаваща се болест. Заболяването води до скоротечен хепатит и смърт в само една малка част от пациентите. Въпреки това, тя е важна причина за заболеваемост и социално-икономически загуби, в много части на света. Разпространението на хепатит А през последните десетилетия бележи голям спад основно поради повишаване стандарта на живот.

Как се разпространява HAV?
HAV се предава чрез фекално-устен път. Източник на заразата е само болният човек. Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Именно затова е налице и предаването на вируса от човек на човек.
Заразяването става при попадане в устата на частици (най-често храна или вода), замърсени със заразени изпражнения. Най-често това може да се случи при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенни условия (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния (храна, вода и предмети, докоснати и заразени от болния). При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене инфекцията бързо се разпространява измежду всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на хепатит А епидемия. При лица, които развият клинично явен хепатит А, секрецията на вируса в изпражненията при високи титри започва една до три седмици преди началото на заболяването и може да продължи няколко седмици при по-ниски титри след изчезване на симптомите. Въпреки, че нивото на вируса не корелира с тежестта на чернодробното заболяване, изпражненията са силно заразни през целия период.
Къде се среща HAV?
- деца, прекарващи голяма част от времето си в детски градини, ясли и забавачници и персоналът на тези детски заведения
- пътуващи до страни с лоши санитарно-хигиенни условия
- затвори, институции за хора с умствени проблеми
- хора, живеещи в съобщества (общежития, казарми и т.н.) само ако в тях не се спазват добри хигиенни норми
- мъже, които правят секс с мъже (аналният сексуален контакт представлява възможен път за пренасяне на инфекцията)
- контактни на болни от хепатит А и др.

Симптоми при инфекция с HAV?
- умерено повишена температура
- болка в гърлото, хрема
- потъмняване на урината
- отпадналост и лесна уморяемост
- болки по мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане
- загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане, диария, болезненост в горната част на корема
- кожен обрив - обикновено е краткотраен и е съставен от дребни пъпчици върху червени петнаи сърбеж по кожата
- тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие
- След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи и жълтеница - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва.

Диагноза
- изследването на урината показва повишен билирубин, на който се дължи тъмното и оцветяване
- повишените чернодробни ензими свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това
- серологични изследвания - те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват антитела срещу вирусите на хепатит А, В и С.

Как протича болестта?
- Инкубационен период или предклиничен, вариращ от 10 до 50 дни, през който пациентът остава асимптоматичен въпреки активната репликация на вируса. В тази фаза, инфекциозността е голяма.
- Фаза преди жълтеницата (prodromal), варираща от няколко дни за повече от седмица - се характеризира с появата на симптоми като загуба на апетит, умора, коремна болка, гадене и повръщане, висока температура, диария, тъмна урина и бледи изпражнения.
- Фаза на жълтеницата (icteric phase), през която се развива жълтеница и общия билирубин достига нива над 20 - 40 мг/l. Пациентите често търсят медицинска помощ на този етап от заболяването. Жълтеничавата фаза обикновено започва в рамките на 10 дни от първоначалните симптоми. Грипоподобното състояние обикновено се подобрява след първите няколко дни от жълтеница. Виремията приключва малко след жълтеницата, но изпражненията остават инфекциозни още 1 - 2 седмици. Мълниеностното протичане при хепатит А, е необичайно явление. Смъртността е ниска (0,2% от случаите). Понякога обширна некроза на черния дроб се появява по време на първите 6 - 8 седмици на заболяването. В този случай, високата температура, маркираните коремни болки, повръщането, жълтеницата и развитието на чернодробна енцефалопатия, свързани с кома и гърчове, са признаци на скоротечен хепатит, водещ до смърт в 70 - 90% от пациентите. В тези случаи смъртността е силно свързана с увеличаване на възрастта, а преживяемостта е много рядка при над 50 годишна възраст. Сред пациентите с хроничен хепатит В или С или други чернодробни заболявания, които са инфектирани с HAV, смъртността се увеличава значително.
- Период на възстановяване – този период протича бавно, но пациента се възстановява напълно. Хронифициране на HAV инфекцията в продължение на повече от 12 месеца не са наблюдавани.
Параметър | Деца (<5 години) | Възрастни |
Скрита инфекция | 80-95% | 10-25% |
Със или без жълтеница | 5-20% | 75-90% |
Пълно възстановяване | 99+% | 98+% |
Хронични заболявания | никой | никой |
Смъртност: <14 години | 0.1% | 0.1% |
15-39 години | 0.3% | 0.3% |
> 40 години | 2.1% | 2.1% |
Лечение
- спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
- приемане на добре балансирана храна, спазване на диета за период от около 6 месеца с намаление на трудно разграцдащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите.
- избягване консумацията на алкохол, лекарства, които са вредни за черния дроб
- прием на обилно количество течности
- вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (левулоза)
- прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите
Предпазване
- Активна профилактика: тя се осъществява с ваксина (синтетична, рекомбинантна, не съдържаща живи вируси, но стимулираща изработването в организма на защитни антитела срещу вируса на хепатит А). В България са налично ваксините Аваксим и Хаврикс (съществува и вариант за деца), които могат да бъдат закупени от аптечната мрежа и поставени от лекар. През 2007 г. ACIP (Advisory Committee for Immunization Practices) издава препоръки за използване на хепатит А вирусна ваксина за постекспозиционна профилактика при здрави лица на възраст от 12 месеца до 40 години. При лица над 40-годишна възраст поради липса на достатъчно данни все още се предпочита прилагане на имуноглобулин, но вероятно в идните години показанията за прилагане на противохепатитна ваксина и в тази възрастова група ще бъдат разширени. Ваксината се поставя възможно най-скоро след контакта. При късно поставяне на ваксината и евентуално развитие на остър вирусен хепатит тип А, поставената ваксина не влошава хода на заболяването, като има оскъдни данни за благоприятното повлияване (по-леко протичане).
- Пасивна профилактика: в България имуноглобулин (IG) се прилага за профилактика след контакт с вирусен хепатит тип А до 5-тия ден след контакта. Имуноглобулин се поставя при деца под 12-мес. възраст, при имунокомпрометирани, при лица с хронични чернодробни заболявания, както и при всички, при които поставянето на ваксина е противопоказно.
Източници:
- Hepatitis A virus. In: Webster RG and Granoff A, eds. Encyclopedia of Virology, London, Academic Press Ltd, 1994:546-554.
- Type A viral hepatitis: epidemiology, diagnosis, and prevention. Clinical Chemistry, 1997, 43(8(B)):1494-1499.
- Loutan L et al. Inactivated virosome hepatitis A vaccine. Lancet, 1994, 343:322-324.
- Stapleton JT. Host immune response to hepatitis A virus. Journal of Infectious Diseases, 1995, 171(Suppl 1):S9-S14.
- Хепатит А вирусна инфекция, доц. д-р П. Теохаров, доц. д-р Мира Кожухарова, доц. д-р Татяна Червенякова, списание Мединфо – брой 10/2006 г.
- Hepatitis A, World Health Organization (2000)