26/02/2009 - 12:03

Най-важното за хепатит Е

Хепатит E не е бил познат като отделна човешка болест до 1980 година. Инфекция с хепатит E вируса (HEV) обяснява епидемиите от вирусен хепатит в развиващите се страни. Въпреки, че човека се счита за естествен приемник за HEV, антитела към HEV са били открити и при някои животински видове. Симптомите включват неразположение, анорексия, коремни болки, болки в ставите.

Как се разпространява HEV?

Хепатит Е се разпространява и чрез заразена вода или храна. Потреблението на фекално замърсена питейна вода е породила епидемии, както и приемането на сурови миди е бил източник на спорадични случаи, в ендемичните области. Налице е възможност за зоонотично разпространение на вируса, тъй като няколко нечовекоподобни примати, прасета, крави, овце, кози и гризачи са податливи на инфекция. Рисковите фактори за HEV инфекция са свързани с лошите санитарно-хигиенни условия в големи райони на света, и отделянето на вируса на хепатит Е в изпражненията. Няма доказателства и за сексуално пренасяне или предаване чрез кръвопреливане. За разлика от хепатит А (който също се разпространява чрез фекално-устен път), предаването на вируса на хепатит Е рядко се случва чрез контакт с член от домакинството или сексуалния партньор, който е бил заразен. Обичайни контакти - в офиси, заводи или училища не водят до разпространението на вируса.

Къде е разпространен хепатит Е?

Най-високите темпове на инфекцията се появяват в райони, където ниските стандарти на хигиена спомагат за предаване на вируса. Епидемия от хепатит Е са докладвани в Централна и Югоизточна Азия, Северна и Западна Африка, както и в Мексико, особено когато е налице фекално замърсяване на питейната вода. Въпреки това, спорадични случаи на хепатит Е също са били докладвани на други мяста и серологични изследвания показват, глобална дистрибуция на щамове на хепатит Е на ниска патогенност. Единични случаи на хепатит Е се откриват и в други части на света, но обикновено заболяването се открива у индивиди, които са пътували в ендемичниге зони.

Кога хепатит Е е опасен за живота?

Като цяло, хепатит Е е вирусна инфекция, която в общия случай се последва от възстановяване. Хронична инфекция не настъпва. Понякога, обаче се развива фулминантен хепатит, като смъртността варира от 0,5% - 4,0%. Смъртността е много висока при бременни жени, които са в 3-то тримесечие (около 25%).

Как протича болестта?

Инкубационният период след излагане на HEV е от 2 до 10 седмици, средно 40 дни. HEV инфекцията е най-често срещана при млади хора на възраст 15-40 години. Въпреки, че инфекцията не се среща често при деца, тя е най-вече асимптоматична или причинява много леко заболяване без жълтеница (anicteric), което ги прави недиагностицирани. Типичните признаци и симптоми на хепатит Е включват жълтеница (жълто цвета на кожата и склери на очите, тъмна урина и бледи изпражнения), анорексия (загуба на апетит), увеличаване размерите на черния дроб (хепатомегалия), коремна болка и болезненост, гадене и повръщане с повишена температура. Болестта може да варира по тежест от субклинична до светкавична.

Диагноза

Тъй като случаите на хепатит Е не са клинично отличими от другите видове на остър вирусен хепатит, диагноза се поставя чрез кръвни тестове, които откриват антитела, повишени нива на специфични антитела срещу хепатит Е в организма, или чрез (RT-PCR). За съжаление, тези тестове не са широко достъпни.

Хепатит Е трябва да се подозира в огнища на хепатит Е възникващи в развиващите се страни, особено ако болестта е по-тежко при бременни жени, или хепатит А е бил изключен. Ако лабораторните тестове не са налични, епидемиологичното доказателство може да помогне в създаването на диагнозата.

Наблюдение и контрол

Надзорните и контролни процедури трябва да включва:

Осигуряване на безопасна питейна вода и санитарно правилно изхвърляне на отпадъците
Проследяване честота на болестта
Определяне източника на инфекция и начина на предаване чрез епидемиологично разследване
Откриване на огнища
Ограничаване на разпространението

Ваксини

Преди няколко години е одобрена единствената в света ваксина срещу хепатит Е (Hecolin), като тя е показна при лица между 16 и 65 г. , но за момента не е налична в България.

Профилактика

Тъй като почти всички HEV инфекции се разпространяват по фекално-орален път, добрата лична хигиена, високия стандарти на качество на общественото водоснабдяване и правилното разположение на санитарни отпадъци, са довели до слабото разпространение на HEV инфекции в развитите страни.

За пътуващите в ендемични райони, спазването на хигиенни правила са задължителни. Те включват избягване на питейна вода и/или лед с неизвестна чистота и яденето на сурови миди, сурови плодове и зеленчуци, които не са белени или приготвени от пътешественика.

Лечение

Хоспитализация е необходима при възникване на скоротечен (фулминантен) хепатит и следва да се обсъди при заразените бременни жени.

Хепатит Е е вирусно заболяване, и като такова, антибиотиците нямат място за лечение на инфекцията. Не е достъпен хиперимунен Е глобулин за профилактика предварително или след излагане на инфекцията. Инфекциите с вируса на хепатит Е обикновено са самостоятелно ограничени и хоспитализация по принцип не е задължителна. Няма налично лечение, което да е в състояние да промени хода на острата инфекция.

Източници:

Viral Hepatitis, 3rd edition, edited by professor Howard Thomas, professor Stanley Lemon, and professor Arie Zuckerman (2005)
Epidemiology and Prevention of Viral Hepatitis A to E: An Overview, Centers for Disease Control and Prevention (2000)
Hepatitis E - World Health Organization (2005)

Хепатит

Хепатит Е