НСV обзор – септември 2010

Автор: Lucinda K. Porter, RN, Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 1 септември 2010
 
Този месец рубриката “HCV Snapshots” включва проучвания върху съкращаване продължителността на лечението на НСV при хора с НСV генотипи 2 и 3, честотата и клирънса (изчистване) на НСV сред кръводарителите, лечението на NASH с витамин Е и с едно лекарство за диабет тип 2, както и използването на нивата на млечната киселина за дозиране на рибавирина при лица, които са в процес на лечение за хепатит С и са коинфектирани с ХИВ и хепатит С.  
 
Статия: “Идентифициране на пациентите с НСV генотип 2/3, които могат да получат 16-седмичен съкратен курс на лечение с PeginterferonAlfa-2a (40KD) плюс рибавирин” (Identifying Hepatitis C Virus Genotype 2/3 Patients Who Can Receive a 16-Week Abbreviated Course of Peginterferon Alfa-2a (40KD) plus Ribavirin) от Moises Diago , Mitchell L. Shiffman, Jean-Pierre Bronowicki, Stefan Zeuzem , Maribel Rodriguez-Torres , Stephen C. Pappas , Andreas Tietz , David R. Nelson
Източник: Hepatologyюни 2010; т. 51 бр. 6  
Стандартната продължителност на лечението на хроничната инфекция с вируса на хепатит С (НСV) се определя от генотипа. Пациентите с генотип 1 обикновено са лекувани в продължение на 48 седмици, въпреки че при някои може да има и по-дълъг курс на лечение; пациентите с генотип 2 и 3 обикновено са лекувани в продължение на 24 седмици.
 
В това изследване на 1309 пациенти с генотип 2/3 са направени тестове на вирусния товар на 4-та седмица след започване на peginterferon alfa-2a и ribavirin. Тези от тях, които са имали бърз вирусологичен отговор (RVR), т.е. неоткриваем вирус на 4-та седмица, са били събрани в една от две групи. Общо 863 лица са имали RVR, и им е било назначено: или A) 24 седмици лечение (405 души), или B) 16 седмици лечение (458 души).
 
Целта е била да се сравни трайният вирусологичен отговор(SVR) между двете групи. SVR има тогава, когато 6 месеца след края на лечението за НСV не се открива вирусен товар. За пациентите с неоткриваем НСV се смята, че имат SVR.
 
Като цяло резултатите показват, че при лицата, лекувани в продължение на 24 седмици, вероятността от постигане на SVR е по-голяма (91% срещу 82%; P = 0.0006). Това е особено вярно за тези с генотип 2 (92% срещу 81%; P = 0.0010), и по-малко за тези с генотип 3 (90% срещу 84%; P = 0.1308).
 
Особено интересна е информацията, събрана за някои от подгрупите.  Лицата с вирусен товар от 400,000 IU/мл или по-малък имат сходни проценти SVR както в 24- седмичната, така и в 16-седмичната групи (95% и 91%; P = 0.2012). Като цяло тези, които е по-вероятно да имат SVR след 24 седмици лечение са хора без напреднала фиброза при чернодробна биопсия (P = 0.0032), с по-нисък вирусен товар (P = 0.0017) и с по-ниско телесно тегло (P < 0.0001).
 
Краен резултат: за пациентите с генотип 2/3, 24-седмичният стандарт за грижи е по-добър отколкото 16-седмичен. Въпреки това може би си струва 16-седмичното лечение да се има предвид в бъдеще за пациенти с нисък изходен вирусен товар, които са постигнали RVR. 
Статия: “Разпространение и клирънс (изчистване) на вируса на хепатит С сред кръводарителите в Съединените щати, 2006-2007: връзки с раждането, многобройни бременности, както и с индекса на телесна маса” (Hepatitis C Virus Prevalence and Clearance among US Blood Donors, 2006–2007: Associations with Birth Cohort, Multiple Pregnancies, and Body Mass Index), от Edward L. Murphy, Junyong Fang, Yongling Tu, Ritchard Cable, Christopher D. Hillyer,Ronald Sacher, Darrell Triulzi, Jerome L. Gottschall, Michael P. Busch
Източник: The Journal of Infectious Diseases, 15 август, 2010; т. 202, бр. 4 
Хепатит С (HCV) е най-често предаваната по кръвен път болест в Съединените щати. Всеки един, получил едно или повече кръвопреливания преди 1992 година, е с риск от НСV. От тогава наличието на НСV в запасите от кръв в САЩ вече е изключително ниско, въпреки че липсват скорошни данни.   
 
Честотата на антителата на НСV (анти-HCV) сред кръводарителите в САЩ е била 0,36% през 1992–1993. Използвайки това като отправна точка за сравнение, настоящето проучване разглежда профила на кръводарителите от 6 американски центрове през 2006-2007 г. Изследователите са измерили антитялото на НСV (анти-HCV) и вирусния товар (HCV RNA).
 
От 959,281 кръводарители, анти-HCV е открит в 695 човека (0.072%). От тях, 516 (74%) са имали положителен вирусен товар. В сравнение с периода 1992–1993 година, честотата през 2006–2007 е по-ниска. Освен това, учените установили, че анти-НСV е свързан с индекса на телесна маса (BMI) >30. Освен това, жените с многократни бремености е по-вероятно да се окажат положителни за анти-HCV.  Отрицателен  HCV вирусен товар се свързва с черната раса и завършване на гимназията.
 
Краен резултат:  Като цяло, разпространението на HCV сред кръводарителите в САЩ намалява. Налице е по-широко разпространение на антитела на НСV сред затлъстелите и жените с многобройни раждания. Изследователите предполагат, че може да съществуват генетични фактори, които обясняват различията в клирънса на вирусния товар при чернокожите кръводарители.    
Статия: Пиоглитазон, витамин Е или плацебо за неалкохолен стеатохепатит (Pioglitazone, Vitamin E, or Placebo for Nonalcoholic Steatohepatitis) от Arun J. Sanyal, Naga Chalasani, Kris V. Kowdley, Arthur McCullough, Anna Mae Diehl, Nathan M. Bass, Brent A. Neuschwander-Tetri, Joel E. Lavine, James Tonascia, Aynur Unalp, Mark Van Natta, Jeanne Clark, Elizabeth M. Brunt, David E. Kleiner, Jay H. Hoofnagle, Patricia R. Robuck
Източник: New England Journal of Medicine 6 май, 2010; т. 362 бр. 18 
Неалкохолният стеатохепатит (NASH) е често срещано чернодробно заболяване, което се причинява от натрупването на мазнини в чернодробните клетки. То може да прогресира до цироза. На пациентите с NASH се препоръчва да намалят теглото си и да променят режима си на хранене, но иначе не съществува установено лечение за него.
 
В това проучване 247 възрастни без диабет, но с NASH са били рандомизирани в три групи. Всеки ден в продължение на 96 седмици лица във всяка група са получавали или A) пиоглитазон - лекарство за диабет, тип 2 (30 mg), или B) витамин E (800 IU), или C) плацебо. Целта е била да се разгледа състоянието на чернодробната тъкан преди и след периода на изследване.  
Резултатите показват значително подобрение в групата, приемаща витамин Е, в сравнение с приемащите плацебо (43% срещу 19%; P=0.001). Групата, приемаща пиоглитазон, сравнена с плацебо групата няма значително подобрение (34% срещу 19%; P=0.04).
 
Краен резултат: Витамин E може да бъде полезен при лечението на мастен черен дроб. 
Статия:Митохондралната токсичност е свързана с вирусния отговор при пациентите с коинфекция от ХИВ и хепатит С, лекувани с рибавирин и високо активна антиретровирусна терапия (Mitochondrial Toxicity Is Associated with Virological Response in Patients with HIV and Hepatitis C Virus Coinfection Treated with Ribavirin and Highly Active Antiretroviral Therapy) от Thomas Reiberger, Lana Kosi, Judith Maresch, Florian Breitenecker, Berit Anna Payer, Fritz Wrba, Armin Rieger, Alfred Gangl, and Markus Peck-Radosavljevic
Източник: The Journal of Infectious Diseases юли 2010; т. 202, бр. 1
Reuters Health Information от Will Boggs, MD, 24 юни, 2010 
Пациентите, коинфектирани с ХИВ и хепатит С, са изправени пред множество медицински проблеми, особено когато става въпрос за лечение на НСV заедно с използването на антиретровирусни медикаменти.  Проучването разглежда една от потенциалните нежелани странични реакции, митохондралната токсичност (МТ), увреждането на митохондриите на клетката - енергийната централа на клетката. При увреждане на митохондриите, нивата на млечната киселина се повишават. МТ е сериозно, потенциално смъртоносно състояние, а признаците му са мускулна слабост, гадене, повръщане, силна умора, бързо, дълбоко дишане, спазми, мускулни болки и скованост или изтръпване. Употребата на рибавирин заедно с високо активна антиретровирусна терапия (HAART) може да доведе до МТ.     
 
Проучването проследява 64 лица, всичките коинфектирани с ХИВ/HCV, които са били лекувани с лекарствата за HCV (пегинтерферон и рибавирин) и преценява за MT. Тези, които са били на терапия HAART (48 лица) имат по-високи нива на млечна киселина отколкото тези, които не са получавали HAART (16 лица); колкото по-висока е дозата на рибавирина, толкова по-високи са нивата на млечната киселина.
 
Интересното е, че пациентите, преживели МТ по време на лечението за НСV, са имали значително по-добър процент на отговор на 4-та седмица в сравнение с пациентите без МТ (51% срещу 21%; p = 0.015). Също така пациентите, преживели МТ, е по-вероятно да имат SVR отколкото тези, които не са имали MT (73% срещу 44%; p = 0.031).
 
Краен резултат: Един от изследователите в проучването, д-р Peck-Radosavljevic, отбелязва потенциалът на това проучване като възможен инструмент за персонализиране на дозите рибавирин. “Адаптирането на дозата рибавирин според плазмените нива вече се е доказало като ефективно средство за получаване на оптимален отговор, но е технически трудно и не е широко достъпно,” казва д-р Peck-Radosavljevic. “Вместо това, дозата рибавирин може да бъде титрувана според лактатните нива, които се получават много по-лесно. Не се страхувайте да лекувате коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти на HAART терапия с пълната доза PEG-IFN/ribavirin , така както бихте лекували всеки един пациент, моноинфектиран с НСV.”
 
Източник: HCV Snapshots
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C