Раждане

 

Това е основния начин за предаване на вируса, който е отговорен за 90% от случаите на заразяване на хората, хронични носители на вируса, особено в ендемичните райони, като Югоизточна Азия и Африка.

 

Предполага се, че перинаталното предаване става чрез излагане (експозиция) на кръвта на майката при преминаване на бебето през родовия канал (чрез поглъщане на инфектирана кръв и вагинални секрети), или веднага след раждането, или чрез експозиция в утробата (интраутеринно). Ако в пробите, взети от кръв от пъпната връв по време на раждането, се открива HBsAg, HBeAg, или HBV ДНК, това е индикация за интраутеринна инфекция. Проучвания, при които са изследвани нивата на HBsAg, HBeAg, или на HBV ДНК в кръв от пъпната връв или в серума на новороденото в първите 24 часа след раждането, предполагат, че интраутеринната (трансплацентарната, диаплацентарната) инфекция не е често срещан път на предаване на вируса, като този вид заразяване става само в 5%-10% от случаите на перинатално заразяване. Интраутеринното инфектиране се свързва с високи нива на вирусен товар. Процентът на интраутеринно предаване може да бъде по-висок по време на остра HBV инфекция в третия триместър на бременността, или ако има история на тежко физическо натоварване преди термина. В изследване публикувано в списание Journal of Virology през 2007, Bhat и Anderson показаха, че HBV има способността да премине през трофобластния (trophoblastic) слой на ранната плацента по време на първия триместър, което е възможен механизъм за интраутеринна инфекция. Смята се, че интраутеринното заразяване може да стане и вследствие инфектиране и увреждане на плацентата. При новородените с интраутеринна инфекция, профилактичното лечение не е ефективно, и е вероятно те да развият хронична инфекция. Възможно е, при тези бебета да има някакво ниво на имунен толеранс към вирусните антигени, което да води до намален отговор на профилактичното лечение.

 

Около 50% от бебетата, родени от майки прекарали остър вирусен B хепатит по време на бременността, са заразени. Честотата на инфекция на плода нараства до 70-80%, ако майката е инфектирана в последното тримесечие на бременността, и до 90% ако острия хепатит B възникне в последните 8 дена преди раждането. Въпреки острия хепатит, няма риск от аборт или малформации на плода.

 

Предаването на вируса по време на амниоцентеза се случва много рядко. Начинът на раждане не влияе върху предаването на вируса, като цезаровото сечение не профилактира риска от перинаталното предаване на вируса.

 

Рискът от перинатално предаване на вируса се свързва с хепатит B “e” антиген статуса на майката и вирусния товар (HBV ДНК). Честотата на предаване на вируса от HBeAg-позитивни майки на техните деца, е висок, 70%-90%, в сравнение с HBeAg-негативните, anti-HBe-позитивни майки, при които риска е 5%-20%. Според други източници, в случай че майката е HBeAg-положителна заразяване става в 85% от случаите, а ако майката е HBeAg-отрицателна, заразяване става в 31% от случаите. По същия начин, високия вирусен товар > 5 000 000 copies/ml се свързва с по-висока честота на перинатално предаване. Ако майката е HBsAg-позитивна, но настъпи сероконверсия от HBsAg в anti-HBs в първото или второто тримесечие на бременността, заразяването на плода е рядко. В едно проучване при нито едно новородено от HBeAg-негативна майка, не се установява HBV ДНК, въпреки данните за репликация (> 10 000 copies/ml) при майката и установяването на HBcAg в 1/3 от плацентите. Майките, които са неактивни носители на хепатит B предават заразата на новороденото в 3%-5%, но половината от тези деца развиват цироза.

 

Ако бебето се зарази по перинатален път, вероятността HBV инфекцията да хронифицира, е около 90%, което се дължи на недобре развитата имунна система. Докладвани са случаи на фулминантен (светкавичен) хепатит B като резултат от перинатално предаване на вируса, въпреки, че са много по-малко от случаите на развиване на хронично заболяване вследствие на перинатално заразяване. В доклад на Friedt и колеги от 1991 година се предполага, че селекцията на HBeAg-негативния вид (strain) е отговорен за рядкото развиване на фулминантен хепатит в ембриона.

 

Цезаровото сечение няма влияние върху случаите на неуспех при имунопрофилактиката на бебето, в случай, че то не развие антитела срещу вируса.

 

 

Поради големия риск за перинатално предаване на вируса, всички новородени днес се имунизират за хепатит B. Ваксинирането на всички новородени е препоръка на Световната здравна организация (СЗО) и е революционна стъпка към изкореняването на HBV инфекцията.

 

Използват се различни стратегии за имунизация на новороденото, които да предотвратят вертикалното предаване (майка-към-дете) на вируса:

-         прилагане само на хепатит B имуноглобулин (HBIG) – пасивна постекспозиционна профилактика

-         прилагане само на HBV ваксина – активна постекспозиционна профилактика

-         комбинация от HBIG и HBV ваксина – пасивно-активна постекспозиционна профилактика

 

Хепатит B имуноглобулинът [hepatitis B immune globulin - HBIG (други имена, с които може да бъде срещнат са: човешки имуноглобулин против хепатит B, хиперимунен гамаглобулин B)] се приготвя от плазма на подбрани донори с високи концентрации на anti-HBs от от минимум 1:100 000, ако се използва радиоимунно изследване (radioimmunoassay - RIA). Плазмата се скринира за да се елиминират донорите, които са позитивни за HBsAg, за антитела за ХИВ и вируса на хепатит C (HCV), и за HCV РНК. В допълнение, с подходящи производствени техники за HBIG се инактивират вирусите (например HBV, HCV, и HIV) от финалния продукт. Не съществуват доказателства, че HBV, HCV, или HIV някога са били предадени чрез който и да е HBIG, който се продава на пазара в САЩ. Хепатит B имуноглобулинът, който се продава на пазара в САЩ не съдържа тимерозал.

 

Главната индикация за прилагането на HBIG е единична експозиция на HBV. Tакава възниква, когато кръв, съдържаща HBsAg бъде инокулирана, погълната, или напръскана върху лигавицата и конюктивата (външната лигавица на окото). Оптималната доза не е установена, но дозите в интервала 250-600 IU са използвани ефективно. HBIG трябва да бъде приложен възможно най-рано след експозицията като за предпочитане е това да стане в първите 48 часа, обикновено при възрастните се прилагат 3 mL (съдържащ 200 IU от anti-HBs на mL). Той не трябва да бъде даван ако са минали 7 или повече дни от експозицията. Като цяло, е препоръчително две дози от HBIG да бъдат дадени в разстояние от 30 дни една от друга.

 

HBIG осигурява пасивно придобити антитела anti-HBs и временна защита (около 3-6 месеца), когато се приема в стандартни дози. Той се използва обикновено като допълнение на хепатит B ваксината за постекспозиционна профилактика за предотвратяване на HBV инфекция. Той се прилага самостоятелно като начин за защита при HBV експозиция при неотговорили лица на хепатит B ваксинацията.

 

Резултатите вследствие на използването на HBIG за профилактика на бебета, родени от HBsAg-позитивни майки, индикира окуражаващо предпазване от възникване на инфекцията при новородени, ако имуноглобулина е даден незабавно, и по-точно, в първите 12 часа след раждането. След прилагането на HBIG рискът от развитие на хронична инфекция при новородените от HBsAg-позитивни майки се намалява до 70%. В днешни дни пасивната имунизация на такива новородени се извършва само в комбинация с активна имунизация, при което се постига защита от заразяване, приближаваща 90%.

 

Според Консултатитивния Комитет по Имунизационни Практики към CDC, препоръчителната доза HBIG за новородените е 0.5 mL, което се равнява приблизително на 100 IU. Трябва да се има предвид, че това съотношение (mL към IU) е различно при различните видове HBIG и трябва да се изчислява за конкретния медикамент. Според други източници, дозата от HBIG препоръчителна за новородените е 1-2 mL (200 IU от anti-HBs на mL).

 

Хепатит B имуноглобулинът трябва да бъде поставян интрамускулно, като за новородените препоръката е същата като за поставянето на ваксината. Инжекцията трябва да се постави в предно-страничната част на бедрото.

HBIG трябва да бъде съхранява при температура 2°–8° C и не трябва да замръзва.

 

 

Активната профилактика само с хепатит B ваксина често се използва в определени отдалечени области (като Аляска и Тихоокеанските острови), където правенето на HBsAg тестове на майката е трудно, тъй като няма достъп до лаборатория. В рандомизирани клинични изпитвания, прилагането на хепатит B ваксина по график от 3 или 4 дози без прилагането на HBIG, като първата доза е в първите 12 часа след раждането, са показали 70%-95% вероятност за предотвратяване на появата на HBV инфекция сред бебетата, родени от жени, които са позитивни както за HBsAg, така и за HBeAg. Популационно-базирани проучвания в области с висока ендемичност на HBV инфекцията са показали, че активната постекспозиционна ваксинация е високо ефективна в предотвратяването на инфекцията, когато първата доза се приложи скоро след раждането, втората на възраст 1-2 месеца, и третата на възраст 6-8 месеца.

 

В България, от 1992 година имунизацията срещу хепатит B е задължителна за всички новородени в три приема (първите 24 часа, на 1, и на 6 месеца).

 

 

Първите ваксини срещу хепатит B, са били плазмени, като такава ваксина е била регистрирана в САЩ за първи път през 1981 година. Тези ваксини се приготвяли от плазмата на хронични асимптомни носители на HBsAg, съответно обработени и инактивирани по начин, гарантиращ унищожаването на всички инфекциозни агенти. Ваксината била безопасна и ефективна, но не била добре приета, най-вероятно поради необоснованите страхове от това, че чрез нея може да стане заразяване с жив HBV, както и с други вируси, разпространявани по кръвен път, като ХИВ. Тази ваксина е изтеглена от пазара в САЩ през 1992 година.

 

Следващото поколение HBV ваксини са т.нар. рекомбинантни ваксини, като такава ваксина е регистрирана за първи път в САЩ през юли 1986 година. Втора, подобна на нея ваксина е била лицензирана през август 1989 година. За производството на тези ваксини се използва рекомбинантна ДНК методика, като се прави експресия на HBsAg в термофилни дрожди (правят се от гъбичката Saccharomyces cerevisiae, от нея се прави хлебна или бирена мая в зависимост от това в какво производство се използва), а крайния продукт представлява пречистен (пречистването става чрез биохимични и биофизични техники за отделяне на HBsAg от дрождите) участък от S антиген, адсорбиран върху алуминиев хидроксид. Рекомбинантната ваксина съдържа повече от 95% HBsAg протеин (5 to 40 mcg/mL), като до 5% може да са протеини, получени от хлебната мая. Не е възможно чрез използването на рекомбинантна ваксина да стане инфектиране с HBV.

 

Ваксината за хепатит B е достъпна на пазара в повече от 170 държави в целия свят (по данни на СЗО от 2007 година). В България хепатит B ваксините започват да се използват през 1988 година, като още от самото начало се използват само рекомбинантни ДНК ваксини.

 

Ваксината за хепатит B се произвежда от два производителя в САЩ, Merck (Recombivax HB) и GlaxoSmithKline Pharmaceuticals (Engerix-B). И двете ваксини са достъпни и като формула за възрастни, и като педиатрична формула. И двете формули на Recombivax HB са одобрени за използване във всяка възрастова група и може да се използват при деца (0.5 mL) и възрастни (0.5 mL). Все пак, педиатричния Engerix-B е одобрен за използване само при деца и младежи, по-млади от 20-годишна възраст. Формулата за възрастни на Engerix-B не е одобрена за използване при бебета и деца, но може да бъде използвана както при тийнеджъри (от 11-та до 19-годишна възраст), така и при възрастни. Engerix-B съдържа алуминиев хидроксид като допълнителна помощна съставка. Тя не съдържа консервантът тимерозал (thimerosal, друго използвано наименование е thiomersal), но съдържа следи от тимерозал като остатък от производствения процес (<1.0 mcg mercury/mL). Recombivax HB съдържа алуминиев хидроксифосфат сулфат като допълнителна помощна съставка. Нито една от формулите на Recombivax HB не съдържа тимерозал или каквито и да е други консерванти.

 

 

След три дози на хепатит B  ваксината, поставени мускулно, повече от 90% от възрастните и повече от 95% от бебетата, децата, и тийнеджърите (от рождението до 19-годишна възраст) развиват адекватен отговор чрез производство на антитела. Има спад в имуногенността в зависимост на възрастта на пациента в момента на поставянето на ваксината. След 40-годишна възраст, приблизително 90% от получилите ваксина отговарят на серията от три дози, а на 60-годишна възраст, само 75% развиват защитни титри на антитела.

 

* Anti-HBs титър за антитела от 10 mIU/mL или по-висок

 

Делтовидния мускул (горната част на рамото) е препоръчителното място за хепатит B ваксинацията при възрастни и деца, докато предно-страничната част на бедрото се препоръчва за новродени и бебета до 12-месечна възраст. Имуногенността на ваксината при възрастните е по-малка, когато инжекциите се поставят в големия седалищен мускул, именно поради тази причина в никакъв случай инжекцията не трябва да се поставя там. Поставянето на ваксина на място, различно от интрамускулно в предно-страничната част на бедрото или в делтовидния мускул не би трябвало да се приема за валидна и трябва да бъде повторена, освен ако серологичното тестване не индикира, че е постигнат адекватен отговор. В никакъв случай ваксината не трябва да се поставя подкожно, или в областта на гърба.

 

Ваксината трябва да бъде поставена в горната част на рамото или предно-страничната част на бедрото, но не и в седалищния мускул. Има повече от 100 доклада за неочаквано ниски нива на сероконверсия на антитела след поставяне на инжекцията в седалищния мускул. В един център в САЩ в 54% от случаите е било докладвано ниско ниво на произведени антитела при поставяне на инжекцията на здрави възрастни медицински работници. Много изследвания след това са показали, че нивото на произведени антитела е бил значително по-висок в центровете, където ваксината е поставяна в делтовидния мускул, отколкото в центровете, които са използвали седалищния мускул за поставяне на ваксината. Въз основа на тестовете за антитела, направени след ваксинацията, Консултатитивния комитет по имунизационни практики към Центровете по контрол и превенция на заболяванията (Advisory Committee on Immunization Practices of the Centres for Disease Control) в САЩ, препоръчва да се използва ръката като място за поставяне на инжекцията при възрастни, като същата препоръка е отправена от Министерството на здравето на Англия.

 

Освен мястото на поставяне на инжекцията, има няколко други фактори, които се свързват със слаб или никакъв отговор към сегашните лицензирани ваксини. Действително, всички проучвания върху отговора към плазмените ваксини за хепатит B, и върху рекомбинантните ваксини, са показали, че между 5% и 10% или повече от здравите имунокомпетентни лица, не успяват да индуцират отговор (производство на антитела – anti-HBs) към повърхностния антиген наличен във ваксината (HBsAg), като те се наричат неотговорили (нон-респондери), или пък те отговарят много слабо (хипо-респондери). Точното разпределение между двете групи (неотговорилите и хипо-респондерите) зависи частично и от дефиницията за „липса на отговор”, която обикновено е < 10 mIU/mL (10 IU/L) или според международния стандарт за антитела е < 100 mIU/mL (100 IU/L). Все пак, този процент е много нисък (0%-2%) при новородените и бебетата, родени от майки без HBV инфекция.

 

 

Постекспозиционна профилактика с хепатит B ваксина и HBIG, приложени в първите 12-24 часа след раждането, последвани от завършване на трите дози от имунизационния (ваксинационния) курс (серия), се постига 85%-95% ефективност в предотвратяването на възникването на остра и хронична HBV инфекция при бебета, родени от жени, които са както HBsAg-позитивни, така и HBeAg-позитивни. Въпреки, че клиничните изпитвания са измервали ефикасността на пасивно-активната профилактика с хепатит B ваксина и HBIG, приложени само в първите 24 часа след раждането, проучвания върху пасивната имунопрофилактика са показали, че HBIG осигурява защита, когато се приложи не по-късно от 72 часа след експозицията. Голямата част от клиничните изпитвания са оценявали ефикасността на пасивно-активната профилактика, когато се постави втора доза на ваксината на възраст 1 месец. Прилагането на HBIG плюс ваксина при раждането, на 1-ия месец, и на 6-ия месец, или при раждането, на 2-ия месец, и на 6-ия месец дава сравнима ефикасност в превенцията на остра и хронична инфекция сред бебетата, родени от жени, които са както HBsAg-позитивни, така и HBeAg-позитивни. Бебета, родени от HBsAg-позитивни/HBeAg-негативни майки, които получат пасивно-активна профилактика с HBIG и хепатит B ваксина би трябвало да имат същото високо ниво на защита, както бебетата, родени от HBsAg-позитивни/HBeAg-позитивни майки.

 

Ако не е възможно да бъде приложен HBIG в първите 12 часа след раждането, тогава HBIG може да се постави по-късно, но не по-късно от 7 дена след раждането. Ако бебето не може да получи HBIG, е важно да получи втората доза на ваксината на 1-месечна или 2-месечна възраст.

 

В мета-анализ на научни проучвания, включващ 705 деца, които са били родени между 1982 и 1989 година от холандски HBsAg-позитивни майки, ефикасността на пасивно-активната профилактика е била 100% при децата, родени от HBeAg-негативни майки, и 92% при децата, родени от HBeAg-позитивни майки. Единственият фактор, свързан с неуспеха на профилактиката, са били нивата на HBV ДНК на майката. При това изследване е установено, че защитата с имунопрофилактиката е 100%, когато вирусния товар е < 10 000 000 IU/mL, и 68%, когато вирусния товар на майката е > 10 000 000 IU/mL.

 

Активната плюс пасивната имунизация е най-ефективната профилактика за предпазване от перинатално предаване на вируса на хепатит B. В случай, че не е приложена такава имунизация, само 5% от децата не се заразяват с HBV, като при прилагане само на HBIG процента скача на 72%, а при прилагане на HBIG в комбинация с ваксина, процента е 95%.

 

Вирусният товар на майката влияе върху вероятността за предаване на вируса на бебето:

-         Ако HBV ДНК e < 11 000 000 IU/mL, тогава вируса не се предава в 100% от случаите.

-         Ако HBV ДНК e > 11 000 000 IU/mL, тогава вируса се предава в 32% от случаите.

 

Най-големия рисков фактор за предаване на вируса е вирусния товар на майката. При изследване, проведено върху 138 HBsAg-позитивни, HBV ДНК-позитивни бременни жени, на чиито деца е направена пасивна плюс активна имунизация в първите 12 часа след раждането, е установена следната честота на предаване на вируса:

-         От 61 HBeAg-позитивни жени, в 4 (6.6%) случая е възникнало предаване на вируса.

-         От 77 HBeAg-негативни жени не е имало нито един случай (0%) на предаване на вируса.

-         Като критична граница на вирусен товар е определено нивото от 100 000 000 копия/mL (20 000 000 IU/mL), като при майките с вирусен товар над тази граница, процента е скочил на 8.5%.

 

Според Консултатитивния Комитет по Имунизационни Практики към CDC, препоръчителната доза HBIG за новородените е 0.5 mL, което се равнява приблизително на 100 IU. Трябва да се има предвид, че това съотношение (mL към IU) е различно при различните видове HBIG и трябва да се изчислява за конкретния медикамент. Според други източници, дозата от HBIG препоръчителна за новородените е 1-2 mL (200 IU от anti-HBs на mL). Хепатит B имуноглобулинът трябва да бъде поставян интрамускулно, като за новородените препоръката е същата като за поставянето на ваксината - инжекцията трябва да се постави в предно-страничната част на бедрото. Когато се поставя ваксина в комбинация с HBIG те трябва да се поставят на различни места, най-добрия вариант е за ваксината да бъде използвано едното бедро, а за хепатит B имуноглобулина другото бедро.

 

Даването на HBIG след раждането не влияе върху прилагането на другите ваксини, предвидени за 2-месечна възраст. Следващите дози от хепатит B ваксината не влияят върху рутинния педиатричен ваксинационен график.

 

Неуспешната пасивно-активна профилактика (която се докладва, че е < 10% в САЩ) може да е свързана с интраутеринна инфекция или неуспешно завършване на ваксинационната серия. Високият вирусен товар е рисков фактор за перинатално предаване на вируса, независимо от това дали е приложена подходящата профилактика.

 

 

В момента в аптечната мрежа в България има само една марка хепатит B имуноглобулин - Хепатект. За повече и актуална информация, прочетете секцията "България" по-долу.

Ако майката иска да си го осигури от друга държава или има проблем с намирането му в България, тя може да използва информацията от секциите "Испания" и "Гърция", публикувана по-долу, или да се опита да го намери и закупи от някоя от страните в Западна Европа.

 

 

Има пациентки, които са се снабдявали с HBIG от Испания. Закупеният оттам продукт е: Gamma Anti-Hepatitis B Grifols, 600UI, 3 mL, и е на цена 90 евро.

 

В Гърция може да се закупи следния HBIG: IMMUNO HBS/KEDRION, ITALY, в дозировка 180 IU/mL на цена 284 евро. За да може да се поръча, трябва да се даде допълнителна информация за продукта на фармацевта в дадената аптека. Лекарството е вписано в каталога на разрешените за търгуване лекарствени средства с код 9048001 (това е код на ЕОФ - Гръцката Държавна служба за Контрол на Лекарствените средства). Бар-кодът на лекарството, с което е вписано в каталога е: 2809048001011. По последни данни обаче бременни майки не са успели да открият този продукт в аптечната мрежа в Серес, най-вероятно той се използва само за болнична употреба.

 

Дозата за деца е 0.5 mL (според Консултатитивния комитет по имунизационни практики към CDC), което при този препарат са равнява приблизително на около 90 IU. Трябва да се има предвид, че това съотношение е различно при различните видове HBIG.

 

Според някои български лекари, в случай, че на новороденото се поставя и хепатит B имуноглобулин, би трябвало да се отложи поставянето на БЦЖ ваксината (ваксината против туберкулоза). Причината за това според тях е, че HBIG елиминира действието на БЦЖ ваксината. В листовката на БЦЖ ваксината има информация, която би могла да даде основание за такава препоръка:

„Интервалът между противотуберкулозната имунизация и другите профилактични имунизации трябва да бъде не по-малък от 1 месец, с изключение на хепатит B ваксината, с която ваксината БЦЖ може да се прилага едновременно”.

В английската листовка на БЦЖ ваксината (производител Sanofi Pasteur) има много по-детайлна информация в тази насока:

„Едновременно използване с други ваксини

Повечето неактивирани и „живи” ваксини може да бъдат прилагани едновременно на различни места с различни спринцовки. Не са правени научни изследвания относно едновременното прилагане на БЦЖ ваксината (лиофилизирана) заедно с хепатит B имуноглобулин. Проучване, което е изследвало едновременното прилагане на БЦЖ ваксина и хепатит B ваксина при раждането, е показало, че едновременното им прилагане не е повлияло нито върху имуногенността, нито върху безопасността и на двете ваксини. Една „жива” ваксина може да повлияе върху ефективността на друга такава. БЦЖ ваксината не трябва да бъде давана в първите 4 седмици след прилагането на която и да е „жива” ваксина, тъй като е установено, че тези ваксини могат да потиснат туберкулиновия отговор”.

Тази информация ясно показва, че хепатит B имуноглобулина не би трябвало да повлияе по никакъв начин върху ефективността на БЦЖ ваксината.

 

 

·        Всички бременни жени трябва да бъдат тествани рутинно за наличие на HBsAg.

·        Бебетата, родени от майки, които са HBsAg-позитивни трябва да получат хепатит B ваксина и хепатит B имуноглобулин (HBIG) не по-късно от 12 часа след раждането.

·        Бебета, родени от майки, чийто HBsAg статус е неизяснен трябва да получат хепатит B ваксина не по-късно от 12 часа след раждането. Майката трябва да даде кръвна проба колкото е възможно по-скоро, за да се определи нейния HBsAg статус. Ако тя е HBsAg-позитивна, бебето трябва да получи HBIG възможно най-скоро, но не по-късно от 1-седмична възраст.

·        Бебетата, родени на и около термина, които са медицински стабилни и тежат повече от 2 000 грама, които са родени от HBsAg-негативни майки, трябва да получат една доза от хепатит B ваксината преди да бъдат изписани от болницата.

·        Недоносените бебета, които тежат по-малко от 2 000 грама, които са родени от HBsAg-негативни майки, трябва да получат първата доза от ваксината 1 месец след раждането или при изписването им от болницата.

·        Всички бебета трябва да завършат хепатит B ваксинационните серии според препоръчителния имунизационен график.

·        Бебета, родени от HBsAg-позитивни майки трябва да бъдат тествани за HBsAg и антитела срещу HBsAg след завършването на хепатит B ваксинационните серии на възраст между 9 и 18 месеца.

·        Бременните жени, които са HBsAg-позитивни трябва да получат подходящи медицински препоръки или да бъдат насочени към подходящи лекари-специалисти. Те трябва да получат информация за хепатит B, която се засяга следната информация:

-        Начините за предаване на вируса

-        Притеснения, свързани с перинаталното заразяване (например, бебета, родени от HBsAg-позитивни майки могат да бъдат кърмени)

-        Превенция на предаването на HBV, включително важността от постекспозиционната профилактика за новородените бебета, както и ваксинация за всички лица, с които майката е имала домашен, сексуален контакт, или с които е споделяла общи игли.

-        Медицински преглед и възможно лечение за хроничен хепатит B

·        Когато тестването за HBsAg не е възможно (например в отдалечени райони без достъп до лаборатория), всички бебета трябва да получат хепатит B ваксинационна серия не по-късно от 12 часа след раждането и трябва да завършат хепатит B ваксинационната серия по препоръчания график за бебета, родени от HBsAg-позитивни майки.

·        Всички бебета, родени от HBsAg-позитивни жени, трябва да получат хепатит B ваксина и HBIG (0.5 mL) до 12 часа след раждането, като двете инжекции се поставят на различни места. Ваксинационният курс трябва да бъде завършен според препоръчания график за бебета, родени от HBsAg-позитивни майки. Финалната доза от ваксинационната серия не трябва да бъде правена преди 6-месечната възраст на бебето.

·        За недоносените бебета с тегло < 2 000 грама, първата доза от ваксината не трябва да бъде броена като част от ваксинационната серия, поради потенциално намалената имуногенност на ваксината при тези бебета. На тях трябва да бъдат дадени 3 допълнителни дози от ваксината (общо дозите са 4) като първата от тези допълнителни дози трябва да бъде направена на възраст 1 месец.

·        Постваксионационното тестване за anti-HBs и HBsAg трябва да бъде направено след завършването на вакцинационната серия, на възраст 9-18 месеца. Тестването не трябва да бъде правено преди 9-месечна възраст, за да се избегне откриването на anti-HBs от хепатит B имуноглобулина, който е бил даден след раждането и за да се увеличи шанса за откриване на късна HBV инфекция. Тестването за anti-HBc не се препоръчва, тъй като пасивно придобитите от майката anti-HBc може да бъдат открити в бебета, родени от HBV-позитивни майки до 2-годишна възраст.

-        HBsAg-негативните бебета с нива на anti-HBs > 10 mIU/mL са защитени и не се нуждаят от по-нататъшни медицински грижи

-        HBsAg-негативните бебета с нива на anti-HBs < 10 mIU/mL трябва да бъдат реваксинирани с втора серия от 3 дози и повторно тествани 1-2 месеца след последната доза от ваксината

-        Бебета, които са HBsAg-позитивни трябва да получат подходящо проследяване

·        Бебетата на HBsAg-позитивни майки могат да бъдат кърмени като се започне веднага след раждането

·        Въпреки, че не е индикирано на листовката на производителите, комбинираните ваксини, съдържащи HBsAg (двукомпонентните ваксини, например комбинирана ваксина за хепатит A и B) могат да бъдат използвани за бебета, по-големи от 6-седмична възраст, родени от HBsAg-позитивни майки, за да се довърши ваксинационната серия след като първата доза е направена веднага след раждането и е била с еднокомпонентна хепатит B ваксина и HBIG. За първата доза на ваксината винаги се използва еднокомпонентна ваксина за хепатит B.