Лечение на хепатит C: Интерферон и рибавирин
Интерферон
Има два типа интерферон, произвеждани от тялото по естествен път. Интерферон Тип ІІ участва в регулацията на имунната система. Има само един вид интерферон Тип ІІ – гама интерферон.
Интерферон Тип І, известен като алфа или бета интерферон, се състои от белтъчини, произвеждани от тялото в отговор на вирусна инфекция. Например, при заразяване с грипен вирус организмът произвежда различни интерферони, за да предпази останалите клетки от вируса. Симптомите на грипа – мускулни болки, висока температура и главоболие – са резултат от естественият интерферон, произвеждан от организма.
По-точно интерферонът действа чрез свързване на клетъчните рецептори и задействане на производството на междуклетъчни медиатори[1]’5’ олиго-аденилат синтеаза, протеинокиназа, клетъчно-мембранни и клетъчно-ядрени белтъчини. Интерферонът действа и по други начини, увеличавайки защитната реакция на тялото срещу вируса и вече заразените клетки., включително 2
Антивирусно действие
Интерферонът предотвратява навлизането на вируса в клетката, по този начин ограничавайки броя на заразените клетки. Интерферонът също така спира размножаването на вирусите, пречейки на разпространяването на вирусната ДНК в самата клетка и пречейки на синтеза на ново ДНК[2].
Имуномодулиращ ефект
Интерферонът стимулира синтеза на цитокинети (медиатори), които активират макрофагите[3], естествените защитни клетки и цитотоксичните Т-лимфоцити. Те от своя страна убиват вируса и заразените клетки.
Противотуморен ефект
Интерферонът намалява производството както на нормални, така и на злокачествени (ракови) клетки и намалява изразеността на раковото заболяване. Интерферонът също така увеличава директният цитотоксичен ефект на Т-лимфоцитите спрямо туморните клетки. Това спомага за унищожаването на тумора.
Увеличен клетъчно-мембранен израз на МНС[4]
Интерферонът увеличава изразеността на МНС антигените върху мембраната на заразените клетки. Това улеснява Т-лимфоцитите в откриването и унищожаването на поразените от вируса клетки.
Понякога организмът не произвежда достатъчно собствен интерферон за ефективно справяне с вирусни инфекции от рода на хепатит С.
Стандартен интерферон
Стандартните интерферони (наричани още обикновени) се прилагат чрез подкожна инжекция три пъти седмично. Времето за полуживот на обикновеният интерферон (времето, необходимо на организма да усвои и отдели половината от постъпилото количество) е между два и пет часа. Поради това обикновеният интерфеон не може постоянно да подтиска НСV. Стандартният интерферон представлява предварително приготвен разтвор.
Най-често използваните за лечение на НСV стандартни интерферони, одобрени от FDA[5] са Роферон-А (Roferon-A) на Рош (Roche), Интрон-А (Intron-A) на Шеринг (Schering-Plough) и Инферген (Infergen) на Трий Ривърс (Three Rivers).
Пегилиран интерферон
Пегилираният интерферон е дългодействаща интерферонова форма, която се инжектира по-рядко – веднъж седмично. Пегилацията е процес, при който полиетилен-гликол (ПЕГ) се прикрепя към белтъчна молекула. Това създава защитна обвивка около интерферона, която го предпазва и забавя отделянето му от организма. Това води до по-дълго присъствие на интерферона в организма и от там – до по-добро подтискане на НСV. За момента има два одобрени от FDA пегилирани интерферона – Пегинтрон (PegIntron) на Шеринг-Плау (Schering-Plough) и Пегасис (Pegasys) на Рош (Roche).
Рибавирин
Рибавиринът [търговско наименование Ребетол (Rebetol), произвеждан от Шеринг-Плау (Schering-Plough); Копегус (Copegus), произвеждан от Рош (Roche); Рибасфер (Ribasphere), произвеждан от Трий Ривърс (Three Rivers)] е нуклеозиден аналог (наричан още нуклеозиден обратен инхибитор на транскриптазата[6]5’-монофосфат дехидгогеназата – клетъчно-ядрен „строителен елемент”, участващ в създаването на ДНК и РНК. По този начин се забавя размножаването на вируса. Така полученият инхибитор възпрепятства бързо възпроизвеждащи се клетки и такива, с висока скорост на обработка на белтъчините. Като резултат страничните ефекти на рибавирина могат да се проявят под формата на гадене и намален имунен отговор.). Рибавиринът се приема през устата два пъти дневно. Точният му начин на действие все още не е установен. Предполага се, че при навлизането си в клетката рибавиринът се свързва с фосфор, превръщайки се в инхибитор на инозин-
Лечението само с рибавирин (монотерапия) има малък ефект върху количеството на НСV, но предизвиква намаление на кръвните нива на АЛАТ[7]. Това подсказва, че рибавиринът действа по-скоро като имуномодулатор, отколкото като директен антивирусен агент. При лечението на хепатит С монотерапията с рибавирин няма ефект, и употребата му е одобрена единствено в комбинация с интерферон.
Съвременни стандарти за лечение
Стандартното лечение на хепатит С е комбинация от пегилиран интерферон и рибавирин. Стандартното времетраене на лечението е 48 седмици за генотип 1, и 24 седмици за генотип 2 и 3. Рибавиринът се приема два пъти дневно с храна. За генотип 1 дозировката е между 800 и 1400 милиграма дневно в зависимост от теглото, докато при генотип 2 и 3 се прилага във фиксирана дневна доза от 800 милиграма.
Пегинтрон (пегинтерферон алфа 2b) и рибавирин
Пегинтронът е липофилизиран[8] прах, който трябва да се разтвори непосредствено преди употреба. Дозата е според теглото. Трайният вирусологичен отговор при монотерапията с Пегинтрон, е 14% за генотип 1, и 47% за типове 2 и 3. При комбинацията с рибавирин вирусологичният отговор се повишава съответно до 41% и 75% (за генотип 2 до 6).
Пегасис (пегинтерферон алфа 2а) и рибавирин
Пегасисът е под формата на готов за употреба разтвор. Стандартната доза е 180 микрограма за всички пациенти. Вирусологичният отговор на монотерапията с Пегасис, е 28% за генотип 1 и 56% за тип 2 и 3. Монотерапията с Пегасис е препоръчителна за пациенти с компенсирана цироза. Вирусологичният отговор на комбинирано лечение с Пегасис и рибавирин, е 44-51% за генотип 1, и 70-82% за тип 2 до 6. Комбинирата терапия е показана за лечение на хепатит С при пациенти със СПИН (коинфекция със ХИВ), както и за лечение на пациенти с хепатит В (коинфекция с HBV).
Източник: HCV Treatment: Interferon and Ribavirin
[1] Медиаторите са вещества, използвани от различните системи на организма за обмяна на информация. Например чрез увеличеното отделяне на адреналин мозъкът сигнализира на останалите органи, че има опасност (бел.пр.)
[2] От тук и наименованието – от английската дума interfere, означаваща преча, намесвам се
[3] Кръвни елементи, поглъщащи и разграждащи чужди тела, попаднали в кръвообръщението
[4] Major Histocompatibility Complex (голям хисто-съвместим комплекс) – част от генома на бозайниците, отговарящ за белязването на чужди микроорганизми, „насочвайки” имунната система към тях.
[5] FDA – Food and Drug Administration (Агенция по лекарствени и хранители продукти на САЩ)
[6] Ензим, участващ във формирането на РНК
[7] Аламин Трансаминаза, чернодробен ензим
[8] Липофилизация – процес, при който дадено вещество се превръща в мастноразтворимо