Тестове за HCV вирусно натоварване

Резултатите от тестовете за вирусно натоварване могат да бъдат използвани по различни начини. Вие можете да бъдете изследвани за вирусното ви натоварване:

• Преди да започнете лечение – Тестът за вирусното натоварване може да помогне да се определи дали някой има хепатит C, както и да се предвиди дали лечението ше проработи. Хората, които имат ниско вирусно натоварване преди започване на лечението имат по-голям шанс да се излекуват.
• По време на лечението – Спадането на вирусното натоварване по време на лечението обикновено означава, че то работи. Фразата „пълен вирусологичен отговор” означава, че вирусното натоварване не може да бъде открито повече. След 12-седмично лечение, ранния вирусологичен отговор (early virological response) – „2-log спад (от 1 000 000 до 10 000)” или „неоткриваем” вирусен товар, означава че лекарствата работят. Ако при някой не се случат нито едно от тези неща, той или тя най-вероятно няма да успее да се излекува от HCV. Повечето хора трябва да спрат лечението в този момент.
• След лечението – Тестовете за вирусно натоварване могат да бъдат използвани след завършване на лечението, за да се разбере дали вируса „се връща”, или отново става откриваем в кръвта. Това се нарича „вирусен пробив.” Това се случва, когато вирусното натоварване стане толкова ниско, че тестовете не успяват да го открият, и след лечението, той се връща. Изследването може да помогне на лекаря да се увери, че това не се е случило. Ако теста за вирусно натоварване даде отрицателен резултат 6 месеца след края на лечението, тогава се използва термина „траен вирусологичен отговор” (SVR). Някои експерти наричат това състояние „излекуване.”

След правенето на един от тези тестове, HCV вирусното натоварване обикновено се определя като „ниско” или „високо”. Резултатите от тестовете за вирусно натоварване бяха измервани в „брой копия” на вируса, но сега се записват и се измерват в „Международни Единици на милилитър (International Units per milliliter).”

Някои скорошни научни изследвания предполагат, че границата между високото и ниското вирусно натоварване може би е сложена прекалено високо. Тези проучвания показват, че хората с вирусно натоварване, по-малко от 400 000 IU/mL отговарят по-добре на съвременните медикаменти за лечение, в сравнение с хората, които имат вирусно натоварване, по-голямо от 400 000 IU/mL. В допълнение, тези проучвания не са открили зависимост между вирусното натоварване > 400 000 IU/mL и намаляването на шансовете за добър отговор на лечение със съвременни медикаменти. С други думи, хората които имат вирусно натоварване от 1 000 000 IU/mL отговарят по същия начин, както хората с вирусно натоварване 400 000 IU/mL. Нужни са обаче още изследвания, за да потвърдят тези заключения.

Ако теста не открива вируса, тогава се казва че вирусното натоварване е „неоткриваемо”. Важно е да се запомни, че ако един тест не може да открие никакъв вирус, то друг тест може да открие „ниски” нива. Кръвта на човек с много ниско вирусно натоварване все още има малко количество от HCV. Това може да се случи, дори ако тестовете не могат да измерят това малко количество. Важно е дори и в този момент да се продължи лечението, за да може да се постигне пълно изчистване на вируса.

Резултатите от теста могат да се променят в зависимост от това как е взета и съхранена кръвната проба. Резултатите също могат да са различни и в различните лаборатории. Ето защо е важно лекарите да препоръчват на пациентите да правят изследванията си винаги в една и съща лаборатория. Това дава гаранция, че резултатите от тях ще могат да бъдат сравнявани един с друг с течение на времето.

Промените във вирусното натоварване понякога се записват в „логове (logs)”. “Логаритмичен спад (log drop)” е 10-кратната промяна във вирусното натоварване. (Махнете една нула в края на стартовото число, което всъщност ще отрази еднократен логаритмичен спад „log drop”).

Пример:

• Стартово вирусно натоварване: 1 000 000
• Еднократен логаритмичен спад (one-log drop): 100 000
• Двукратен логаритмичен спад (two-log drop): 10 000 

Качествени тестове за вирусно натоварване (Qualitative viralload tests) – Този вид тестове казват дали в кръвта има някакво наличие на HCV RNA, но не казват какво е това количество. Ако се открие HCV, резултата от изследването е положителен, ако не се открие HCV, резултата е отрицателен.

Количествени тестове за вирусно натоварване (Quantitative viralload tests) – Тези тестове измерват колко от вируса се открива във вашата кръв. Тези тестове често се използват, за да предскаже как ще работи самото лечение. Ако лечението вече е започнало, те също може да се използват, за да се разбере дали лечението работи.

Има 3 типа технологии, които се използват, за да се направи тест за вирусно натоварване:

• PCR(Polymerase chain reaction) – ПСР тестовете измерват HCV RNA в кръвта, за да кажат дали има активна инфекция. Те могат да измерват малки количества от вируса [5-10 IU/mL].
• bDNA (Branched-chain DNA) – bDNA теста може да измери само средни до високи нива на вирусно натоварване над 50 IU/mL. Това означава, че ако човек има вирусно натоварване под 50 IU/mL, този тест няма да може да открие вируса.
• TMA (Transcription-mediated amplification) – TMA теста също е тест, който измерва количеството на HCV РНК в кръвна проба. Този тест е много чувствителен и може да измери много малки количества от вируса (5-10 IU/mL).

Няма точно определен начин, по който да се конвертира количеството на HCV RNA от „копия на милилитър” до „Международни единици (IU)”. Резултатите от лабораторията обикновено ще са записани и по двата начина. Таблица 1 показва сравнение между двата метода в зависмост от използваните китове, есета (assay) в различните лаборатории. 

Разбирането на вирусното натоварване и как то се използва при лечението на хепатит C ще ви помогне да разберете как преминава и дали работи вашето лечение. То също ще ви помогне да говорите свободно с вашия лекар за вашите резултати от лабораторните изследвания.

Източник: HCV Viral Load Tests

Може да коментирате темата тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2020.0.