EASL (Европейска асоциация за изучаване на черния дроб): Simeprevir (TMC435) подобрява процентите на отговор при трудните за лечение пациенти с хепатит С

Автор: Liz Highleyman
Дата: 23 април 2012
 
Комбинация от simeprevir (по-известен като TMC435) плюс пегилиран интерферон и рибавирин увеличава броя на излекуваните пациенти с хепатит С генотип 1, които не са отговорили (реагирали) на предходно лечение, според едно проучване, представено на 47-мия международен конгрес на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL 2012) миналата седмица в Барселона.
 
Одобряването през миналата година на първите антивирусни средства с директно действие промени облика на лечението на хроничната инфекция с вируса на хепатит С  (HCV), но в процес на разработка са няколко потенциално по-ефективни и с по-добра поносимост лекарства от следващо поколение. Очаква се те бъдат следващите поред в списъка за одобрение и ще бъдат използвани с пегилиран интерферон/рибавирин до завършване на изпитванията на една изцяло перорална терапия.
 
Simeprevir (симепревир) е мощен HCV NS3/4A протеазен инхибитор, приеман веднъж дневно. Ранните проучвания показват мощно действие срещу HCV генотип 1, по-малка активност срещу генотипове 2, 4, 5 и 6, и благоприятен профил на безопасност.
 
В проучването ASPIRE, Stefan Zeuzem от J.W. Goethe University Hospital и международен екип от колеги правят оценка на simeprevir, добавен към съществуващата стандартна терапия за хроничен хепатит C.
 
Това проучване, фаза 2b, включва 462 терапевтично-опитни (преминали лечение) пациенти, които имат трудния за лечение HCV генотип 1. 40% са с предишен рецидив (неоткриваема HCV РНК в края на предишната терапия, но претърпяват вирусен ребаунд (скок)  по време на 24-седмичното проследяване след края на лечението), 35% са частично отговорили на предходно лечение (намаляване на вирусния товар с поне 2 log на 12-та седмица при предходна терапия, но с откриваема НСV РНК в края на лечението), а 25% са нулеви респондери (по-малко от 2 log намаляване на HCV РНК на 12-та седмица на предшестващо лечение).
 
Около две трети от участниците са мъже, почти всички от бялата раса, а средната възраст е 50 години. Малко над 40% са имали HCV подтип 1a, останалите 1b; повечето са били с висок HCV вирусен товар на входа на проучването (изходно ниво). 17% са имали благоприятния IL28B CC генен модел, който се свързва с добър отговор на интерферон. Близо 20% са имали напреднала чернодробна фиброза (стадий F3) и подобен процент са били с цироза (стадий F4) в началото на лечението. В проучването не са включени пациенти с рак на черния дроб, с чернодробна трансплантация и коинфектирани с ХИВ или хепатит В.
 
Участниците са били разпределени на случаен принцип (рандомизирани) да получават 100 мг или 150 мг веднъж дневно simeprevir в продължение на 12, 24 или 48 седмици, в комбинация с пегилиран интерферон алфа-2a (Pegasys) и 1000-1200 мг/ден адаптиран спрямо теглото рибавирин. Участниците в 12- и 24-седмичните групи са продължили само с пегилиран интерферон/рибавирин до края на 48-та седмица. Контролната група е получавала  пегилиран интерферон/рибавирин плюс плацебо.
 
Резултати
  • На 4-та седмица от лечението, процентите на бърз вирусологичен отговор (RVR) са, както следва:
    • 100 мг simeprevir:
      • 12 седмици: 67%;
      • 24 седмици: 59%;
      • 48 седмици: 53%;
    • 150 мг simeprevir:
      • 12 седмици: 62%;
      • 24 седмици: 68%;
      • 48 седмици: 66%;
    • Пегилиран интерферон/рибавирин/плацебо: 2%.
  • RVR е добър предиктор на траен вирусологичен отговор 24 седмици след приключване на лечението (SVR24).
  • Процентите на траен вирусологичен отговор са както следва:
    • 100 мг simeprevir:
      • 12 седмици: 70%;
      • 24 седмици: 66%;
      • 48 седмици: 61%;
    • 150 мг simeprevir:
      • 12 седмици: 67%;
      • 24 седмици: 72%;
      • 48 седмици: 80%;
    • Пегилиран интерферон/рибавирин/плацебо: 23%.
  • В зависимост от отговора на предходно лечение, процентите на SVR24 са, както следва:
    • Рецидивирали:
      • 100 мг simeprevir: 85%;
      • 150 мг simeprevir: 85%;
      • Пегилиран интерферон/рибавирин/плацебо: 37%.
    • Частично отговорили:
      • 100 мг simeprevir: 57%;
      • 150 мг simeprevir: 75%;
      • Пегилиран интерферон/рибавирин/плацебо: 9%.
    • Нулеви респондери:
      • 100 мг simeprevir: 46%;
      • 150 мг simeprevir: 51%;
      • Пегилиран интерферон/рибавирин/плацебо: 19%.
  • Сред пациентите с рецидив на предишно лечение процентите на излекуване за сходни за лицата с HCV подтип 1a и 1b, но при частично отговорили и нулеви респондери на предишно лечение, пациентите с подтип 1b са се справили по-добре.
  • Като цяло хората с минимална фиброза са отговорили по-добре, отколкото тези с напреднала фиброза или цироза.
  • При малък брой от приемащите simeprevir е приложено правилото за прекратяване на лечението (stopping rule) на ранен етап поради очевидната му безуспешност, в сравнение с почти 75% от пациентите, приемащи само пегилиран интерферон/ рибавирин.
  • Вирусен пробив по време на лечението се проявява при 1% до 24% от реципиентите на simeprevir в различните групи.
  • Вирусен рецидив след завършване на лечението е наблюдаван при 3% до 16% от реципиентите на simeprevir .
  • Като цяло simeprevir се понася добре:
    • Процентът на сериозни нежелани реакции е бил 6% в групата на 100 мг simeprevir, 10% в групата на 150 мг и 6% в контролната група.
    • Процентите на прекратяване на лечението поради нежелани реакции са били съответно 7%, 9% и 5%.
    • Най-честите нежелани реакции във всички групи са били главоболие, умора и грипоподобни симптоми.
    • Лицата, получавали simeprevir, са по-склонни към пруритус (сърбеж) или кожни обриви отколкото тези в контролната група, но тежки обриви са рядкост (0.5%).
    • Промените в нивата на кръвните клетки са сходни за групата на simeprevir и контролната група.
    • Хората, приемащи simeprevir, е по-вероятно да развият повишен билирубин, което Zeuzem свързва с ефекта на лекарството върху 2 транспортера.
"При пациентите с HCV генотип 1, които преди това са имали неуспешно лечение с пегилиран интерферон/рибавирин, схемата един път дневно TMC435, прилаган заедно с пегилиран интерферон/рибавирин е значително по-ефективна отколкото пегилиран интерферон/рибавирин/плацебо," заключават изследователите. "Веднъж дневно TMC435 се понася добре от тази популация."
 
Както се описва в друга презентация на конференцията, направена от Oliver Lenz от Tibotec, вирусен пробив и рецидив след приемането на simeprevir обикновено са свързани със сигнатурни мутации на резистентност при NS3 позиции 80, 122, 155, и/или 168, но разпределението на мутациите варира значително между генотип 1a и 1b.
 
Въз основа на заключението за малко по-добър процент на отговор при групата с по-висока доза simeprevir (особено при частично отговорили или нулеви респондери на предходно лечение) дозата от 150 мг в момента се тества във фаза 3 клинични проучвания.
 
Zeuzem отбелязва, че докато всички групи в това проучване са били лекувани в продължение на общо 48 седмици, данните "ясно показват, че лечение с продължителност от 12 седмици постига оптимални проценти на SVR," което предполага, че simeprevir ще бъде подходящ за направлявана от отговора терапия.
 
В съобщение за пресата, което съвпадна със срещата на EASL, Medivir (която откри simeprevir и го разработва съвместно с Tibotec/Janssen) съобщи за съвместни усилия за тестване на simeprevir в комбинация с обещаващия инхибитор на NS5A репликационен комплекс daclatasvir (BMS-790052) от Bristol-Myers Squibb в проучване, фаза 3, както и проучване на лекарственото взаимодействие с нуклеотидния полимеразен инхибитор BMS-986094 (бивш INX-189).
 
Референции
  1. S Zeuzem, T Berg, E Gane, et al. TMC435 in HCV Genotype 1 Patients Who Have Failed Previous Pegylated Interferon/Ribavirin Treatment: Final SVR24 Results of the ASPIRE Trial. 47th Annual Meeting of the European Association for the Study of the Liver (EASL 2012). Barcelona, April 18-22, 2012. Abstract 2.
  2. O Lenz, B Fevery, L Vijgen, et al. TMC435 in Patients Infected with HCV Genotype 1 Who Have Failed Previous Pegylated Interferon/Ribavirin Treatment: Virologic Analyses of the ASPIRE Trial. 47th Annual Meeting of the European Association for the Study of the Liver (EASL 2012). Barcelona, April 18-22, 2012. Abstract 9.
 
Други източници
Medivir AB. Medivir Announces TMC435 in an Expanded Clinical Collaboration. Press release. April 18, 2012.
 
 
 

Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.

Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C