Експериментална ваксина срещу хепатит С не успява да предотврати инфектирането с вируса

Снимка
syringe

Експериментална двуетапна ваксина не успява да предотврати хронична инфекция с вируса на хепатит C (HCV) в изследване в междинна фаза, според презентация на наскоро провелата се конференция IDWeek 2019 във Вашингтон, окръг Колумбия.

Проф. Андреа Кокс от университета „Джон Хопкинс“ докладва, че участниците в изследването, които са получили първата доза от ваксината, са показали не по-малка вероятност да развият хронична инфекция, отколкото тези, които са получили плацебо, но пък са показали по-силен имунен отговор срещу вируса.

Успешното излекуване на хепатит C намалява честотата на новите инфекции, тъй като излекуваните хора не могат да предават вируса. Но въпреки драматичното нарастване на броя излекувани с навлизането на директнодействащите антивирусни средства, много експерти смятат, че целта на Световната здравна организация да елиминира хепатит С като глобална заплаха, може да бъде постигната единствено с помощта на ваксина.

Но усилията да се разработи ефективна ваксина срещу болестта срещат няколко трудности, в т.ч. голямото разнообразие на вируса, което също така препятства разработването на ваксина срещу ХИВ, както и непълният естествен имунитет.

Около четвърт от хората с остра инфекция на HCV успяват да изчистят вируса спонтанно без лечение, а останалите развиват хронична инфекция. За разлика от хепатит А и В, хората, които изчистват хепатит С естествено или биват излекувани с директнодействащи средства, могат да се инфектират отново. Хората, инфектирани повторно, обаче, обикновено имат по-нисък вирусен товар. Освен това, както обясни Кокс на Международния симпозиум по въпросите на хепатит С при зависимите, през 2016 г. в Осло, силата и обхвата на отговора на Т-клетките нараства и вероятността от спонтанно изчистване се повишава с всяка следваща инфекция.

На конференцията IDWeek, Кокс представи резултатите от клинично изпитване от фаза I/II (NCT01436357), което оценява имунизационна стратегия на последователни фази прайм и бууст (prime-boost) за превенция на HCV.

Този режим на ваксината включва рекомбинантна 3-векторна ваксина „прайм“ с аденовирус от шимпанзе (позната като AdCh3NSmut1), последвана от рекомбинантна модифицирана ваксина Анкара „буустер“ (MVA-NSMut HCV), като и двете са генетично създадени да закодират неструктурни протеини от генотип 1b на HCV.

Изследването включва 455 участници на възраст между 18 и 45 години, които са в риск от инфектиране с HCV чрез инжектиране на наркотици. Почти 80% са мъже и около 60% са от кавказката раса. Регистрирани са в Джон Хопкинс, Балтимор, в Университета на Калифорния в Сан Франциско и Университета на Ню Мексико.

На случаен принцип участниците са разделени на две групи – такива, които получават режима на прайм и буустер от ваксината и такива, които получават плацебо инжекции в началото на изследването и осем седмици по-късно. Учените наблюдават ваксината за нейната безопасност, имуногенност (способността да се стимулира имунен отговор) и способност да предотврати инфекция с хепатит С.

Броят на инфекциите с HCV след шест-месечното проследяване е 13 случая на 100, съобщава Кокс. Тя отбелязва, че това е по-малко от очакваното, вероятно защото участниците и в двете групи получават консултации и достъп до програми за спринцовки, лечение на зависимости и други услуги за намаляване на вредите.

Изследването не установява разлика в групите по отношение на вероятността за развитие на хронична инфекция –14 случая в двете групи.

Ваксината изглежда да стимулира имунния отговор срещу вируса. Сред участниците, които получават активната ваксина, 78% генерират отговор на Т-клетките към поне единия от закодираните антигени на HCV. Също така хората от тази група, които са били инфектирани, са имали по-ниско пиково вирусно натоварване.

Ваксината като комбинация е общо взето безопасна и се понася добре без сериозни странични ефекти, произтичащи от прилагането ѝ, казва Кокс. Повече хора, получили активната ваксина, съобщават за странични ефекти в сравнение с пациентите от плацебо групата (81% на 59%), като тези ефекти предимно се дължат на реакции на мястото на инжектиране.

Кандидатът за ваксина „показва сериозен имунен отговор без проблеми с безопасността, но не предоставя защита от хронична инфекция с вируса на хепатит С,“ е заключението на учените, които добавят, че това изследване показва целесъобразността на сериозните проучвания на ваксини сред хора, употребяващи инжекционни наркотици.

Източник: http://www.infohep.org/page/3546694/