Коинфектираните пациенти с ХИВ/HCV постигат високи нива на излекуване на хепатит C

Над 90% от ХИВ-позитивните хора, лекувани с директно действащи антивирусни средства за хепатит C - включително и такива с цироза на черния дроб – са постигнали траен вирусологичен отговор, а малцина са прекратили лечението поради странични ефекти. Данните от реалния свят потвърждават резултатите от клиничните проучвания, според испански доклад, представен на състоялата се в Бостън конференция 2016 AASLD Liver Meeting.

 

При коинфектираните пациенти с ХИВ и хепатит С чернодробното заболяване прогресира по-бързо, освен това не дават добър отговор при интерферон базирани лечение, в сравнение с ХИВ-негативните пациенти.

 

Новите безинтерферонови директно-действащи антивирусни средства (DAAs), направиха лечението на хепатит С по-просто, по-добре поносимо и много по-ефективно. Клиничните проучвания показват, че DAAs са еднакво ефективни както за ХИВ-позитивните, така и за ХИВ-негативните хора с хепатит С - толкова ефективни, че коинфектираните пациенти вече не се считат за "особена популация" - при тях единствено трябва да се вземат предвид лекарствените взаимодействия с антиретровирусните лекарства, които се използват за лечение на ХИВ. Понякога резултатите в клиничната практика в реалния живот не съвпадат с тези на официалните проучвания, в които участниците са внимателно подбрани и получават по-интензивно наблюдение и подкрепа.

 

Juan Gonzalez-García и колегите му от болница Ла Пас са оценили крайните резултати от DAAs лечението на всички ХИВ/HCV пациенти, регистрирани в базата данни Madrid Core. Анализът обхваща 2030 възрастни с коинфекция, които са започнали лечение в периода между ноември 2014 г. и май 2016 и които са били проследени достатъчно дълго, за да се определи траен вирусологичен отговор до 12 седмици след края на лечението (SVR12). Близо 80% от пациентите в регистъра са мъже, а средната възраст е 50 години. Повечето (95%) са били на комбинирана антиретровирусна терапия със среден брой на CD4 клетки 570 / mm3. Най-често срещаният HCV генотип е 1а (40%), последван от генотип 4 (22%), генотип 1в (16%) и генотип 3 (15%).

Повече от половината (55%) не са имали цироза, 37% са били с компенсирана цироза, 7% с декомпенсирана чернодробна болест; 7% са преживели тежки екстрахепатални прояви на HCV инфекцията. В допълнение, 15 души са с анамнеза за хепатоцелуларен карцином, 17 са били подложени на трансплантация на черен дроб и седем са били в списъка на чакащите за трансплантация.

Над 60% са били лекувани за хепатит С за първи път. Почти една трета са имали включен рибавирин към DAAs. Най-честата схема на DAA е софосбувир / ледипасвир (Harvoni), използван при 63% от пациентите, следван от софосбувир (Sovaldi) плюс даклатасвир (Daklinza) 15%, и "3D" режима (Viekirax + Exviera) 15%. Малко пациенти са били лекувани с "2D" режима (само Viekirax) или софосбувир плюс симепревир (Olysio) или soфосбувир плюс рибавирин.
Общият процент на SVR12 е 92,0%, като съотношението спрямо генотипа е: 92,2% за генотип 1а, 93,5% за 1б, 91,9% за генотип 3 и 90,4% за генотип 4. При пациентите без цироза успеваемостта е 93,7% , при компенсираната цироза е 91,5%, но спада до 80,8% за тези с декомпенсирана чернодробна болест. Хората с цироза с генотип 1а (77,5%) или генотип 3 (77.3%) са имали най-нисък траен вирусологичен отговор.

Петима души (0.2%) са получили HCV вирусен пробив по време на лечението и 89 (4,4%) са получили релапс след края му.

 

В отговор на въпрос, д-р Gonzalez-García казва, че екипът му не е разполагал с точните генотипове на пациентите с вирусологичен неуспех, за да определят дали са претърпели рецидив или повторно заразяване.

Лечението се понася добре и почти всички включени пациенти са завършили терапия. Четиринадесет души (0.7%) са прекратили лечението поради нежелани събития и 36 (1,8%) са направили това по други причини. Деветнадесет души (0,9%) са починали по време на лечението или проследяването, 17 от които са с цироза.

В многовариантен анализ единствените значими предиктори на неуспех на лечението са декомпенсирана цироза и използването на някои схеми на DAAs (софосбувир плюс симепревир, софосбувир плюс рибавирин или симепревир плюс даклатасвир).