Лечение за хепатит В в процес на изследване, променя целта си от потискане към излекуване

Снимка
Хепатит В лечение
Photo by Edge2Edge Media on Unsplash

Изпитвания от Фаза 2 на препарата bepirovirsen показват възможност за функционално излекуване на хронична инфекция с хепатит В, което да продължи и след прекратяване на лечението.

Препаратът bepirovirsen, който представлява изследван агент, базиран на антисенс РНК, показва ефекти, които е вероятно да съответстват на функционално излекуване на инфекция с вируса на хепатит В (HBV) при някои участници в мултинационално изпитване от Фаза 2.

Агентът устойчиво поддържа първичните мерки за ефикасност - намаляване на повърхностния антиген (HBsAg) под долната граница на откриваемост (0,05 IU/ml) и ниво на ДНК на HBV под долната граница на количествено изразяване (20 IU/ml) в продължение на 24 седмици след лечението при приблизително 10% от участниците в изпитването с хронична инфекция с HBV. Това ниво на отговор е по-вероятно с натоварваща доза, по-дългият от двата тествани режима, както и по-ниски нива на HBsAg в началото.

„Макар че това е относително нисък процент на участниците, той показва възможността за разширена ефикасност чрез селекция на пациенти според началните характеристики (ниско начално ниво на HBsAg), чрез комбинация на терапии или и двете,“ посочва Man-Fung Yuen, MD, PhD, DSc, медицински факултет, болница Queen Mary, колеж по клинична медицина, факултет по медицина Li-Ka Shing и Държавна лаборатория по чернодробни изследвания, Университет на Хонг Конг, заедно с колеги.

Изпитването във Фаза 2 оценява различни дози, продължителност и условия като рандомизира 457 участници с хронична инфекция с HBV от поне 6 месеца в 4 терапевтични групи при съотношение 3:3:3:1 при следните характеристики: (1) 300mg bepirovirsen подкожни инжекции в продължение на 24 седмици; (2) 300mg седмично в продължение на 12 седмици, след което 150mg в продължение на 12 седмица; (3) 300mg в продължение на 12 седмици, след което плацебо в продължение на 12 седмици; (4) плацебо в продължение на 12 седмици, след което bepirovirsen 300mg в продължение на 12 седмици.

Групи 1, 2 и 3 получават натоварени дози от 300mg, а група 4 – допълнително плацебо, в дни 4 и 11. Участниците се стратифицират за анализ според това дали също получават стабилни режими на лечение с нуклеозиден или нуклеотиден аналог (NA) (entecavir или tenofovir disoproxil fumarate) на инфекцията с HBV по време на изпитването. Участниците се проследяват до 55 седмици с 24-седмичен период на проследяване след 24-седмичното лечение.

Въпреки изпълнението на първичните резултатни цели, постигнато при от 9 до 10% от всички, учените установяват, че отговорът се благоприятства при 24- вместо 12-седмично лечение (8,4% срещу 1,6%), без значение дали се използва NA (6,2% срещу 5,2%). Все пак се отбелязва, че нито един участник, който е позитивен на е-антиген на хепатит В (HBeAg), но който не получава терапия с NA, не постига първичния резултат.

Излекуването е по-вероятно при натоварваща доза, както и при тези с по-ниски начални нива на HBsAg - при 19% от тези, при които началното ниво на HBsAg е ≤3000IU/ml срещу 7% с по-високи начални нива.

„Тези резултати може да представляват прогрес в проучванията за постигане на функционално излекуване,“ посочват Yuen и колегите му. „Оптимизирането на отговора най-вероятно ще изисква прилагането на комбинирана терапия, която да се цели в множество стъпки от жизнения цикъл на вируса на хепатит В, да стимулира имунната система, или и двете.“

В съпътстваща редакторска статия, Jay Hoofnagle, MD, Катедра за изследване на черния дроб, Отдел по болести на храносмилането и хранене, Национален институт по диабет и хранителни и бъбречни болести, Национални здравни институти, Бетезда, Мериленд, отбелязва необходимостта да се разработят лечебни агенти въпреки наличието на лечението с NA, което ефективно потиска HBV.

„Дори с изчистването на серумната ДНК на HBV и на HBeAg, репликиращият гръбнак на HBV (ковалентно затворена кръгова ДНК [cccDNA]) може да продължи да съществува в хепатоцитите, защитена в микро-хромозома,“ обяснява той.

Д-р Hoofnagle посочва други обещаващи РНК-базирани агенти, в допълнение към този представител на клас „virsen“; в т.ч. „sirans“, които той описва като „по-лесно променливи“ малки интерферентни РНК молекули.

„Необходим е режим, който да доведе до изчистването на ДНК на HBV и на HBsAg и да позволи прекратяване на терапията без риск от релапс,“ казва той като очертава параметрите на функционалното излекуване.

 

Източник: https://www.contagionlive.com/view/investigational-hbv-treatment-moves-goal-from-suppression-to-cure

Уточнение: Преводите се извършват от немедицинско лице, като е възможно да бъдат допуснати неволни неточности. За повече информация се обърнете към оригиналния източник или към медицински специалист, който би могъл да ви помогне в интерпретацията.