Mодели за предсказване на рак на черния дроб при хора, излекувани от хепатит С

Снимка
ricardo-gomez-angel-kmkzv8pso-s-unsplash
Photo by Ricardo Gomez Angel on Unsplash
 

Три нови метода, които използват налични клинични параметри, могат да помогнат да се предскаже кой ще развие хепатоцелуларен карцином (ХЦК) след постигане на устойчив вирусологичен отговор след лечение на хепатит С. Това твърдят проучвания, представени по време на наскоро провелия се  2020 Digital International Liver Congress.

С течението на годините или десетилетията инфекцията с вируса на хроничния хепатит С (HCV) може да доведе до развитие на цироза и рак на черния дроб. Хората, които са излекувани от хепатит С, има по-малка вероятност да развият ХЦК, но и при тях остава някакъв риск, особено за тези, които вече са стигнали до напреднала фиброза или цироза. Ракът на черния дроб често се открива късно, когато е по-трудно да се лекува, затова спешно са необходими по-добри методи за предвиждане при кого има най-голяма вероятност да се развие ХЦК.

Нова прогнозна оценка

Jessica Azzi от изследователската група ANRS-AFEF HEPATHER в Париж представя резултатите от анализ на предиктивните фактори за ХЦК след устойчив вирусологичен отговор на терапия с директнодействащи антивирусни средства (ДДАС). Учените са разработили оценъчна скала за прогнози и сравняват резултатите от нея с тези на вече съществуващите оценъчни системи.

Анализът включва 3929 души с хронична инфекция с HCV в кохортното изследване ANRS CO22 HEPATHER, които са лекувани с ДДАС и са достигнали устойчив вирусологичен отговор. Резултатът им за хепатит В е негативен, нямат ХЦК и не са претърпели чернодробна трансплантация.

От 2829 пациенти с цироза (стадий F4), 191 (6,8%) развиват ХЦК. За разлика от тях, сред останалите 1097 пациенти с умерена до напреднала фиброза (стадии F2-F3), само 15 (1,4%) развиват рак на черния дроб. ХЦК се развива средно около 2 години след достигането на устойчив вирусологичен отговор.

Учените са определили единадесет променливи, свързани с развитието на ХЦК, като сред тях са: мъжки пол, възраст над 64 год., генотип 3 на HCV, удължено протромбиново време (мярка за съсирващата способност на кръвта), алфа-фетопротеиново ниво, резултат FIB-4 (индекс на фиброзата, базиран на лабораторни тестове), повишен холестерол, езофагеални варици, предходно лечение с интерферонова терапия, продължителност на инфекцията с HCV и наднормено тегло. Факторите повишен холестерол, индекс на телесната маса и продължителност на инфекцията са значими само за пациентите с фиброза от стадий F2-F3.

След това учените дават точки на всяка променлива и изчисляват комплексна оценка на риска от ХЦК. Резултати под 6 се считат за нисък риск, резултати между 6 и 11 са среден риск, а 11 и над 11 – висок риск.

След тригодишно проследяване само 2% от хората с нисък риск развиват ХЦК, като този процент стига до 7% при хората със среден риск и 23% при тези с висок риск. При пациентите с висок риск се наблюдава бързо увеличаване на случаите на рак на черния дроб дори още през първата година от проследяването, а при тези с нисък и среден риск това увеличаване е по-плавно.

Оценъчната скала предлага „практически и лесен инструмент, който да се използва в клиничната практика за оценка на риска от ХЦК“, и който може да помогне да се намери високорискова под-група от пациенти, за които скринингът за рак на черния дроб би бил целесъобразен, твърди Azzi и добавя, че има смисъл да се провеждат проучвания в реални условия, за да бъде валидирана тази оценъчна система.

Рискови профили за ХЦК

В едно друго френско проучване, професор Pierre Nahon от Hôpital Jean Verdier в Париж и колектив имат за цел да определят биомаркери и промени на нивата на алфа фето-протеин преди и след устойчивия вирусологичен отговор, които се свързват с висок риск от ХЦК при хора с цироза, и които да се измерват рутинно.

Учените използват данни от ANRS CirVir, проспективна кохорта от хора с компенсирана цироза, които редовно биват наблюдавани за ХЦК. Анализът включва 717 участника, които се проследяват в продължение на средно 5,6 години; 413 от тях (58%) са достигнали до устойчив вирусологичен отговор. На всеки шест месеца се проверяват нивата на АЛАТ, АСАТ, ГГТ, билирубин, АФП, албумин, кръвни телца и протромбиново време.

При прегледа на участниците преди достигането на устойчив вирусологичен отговор (в т.ч. тези, които никога не биват излекувани), учените определят три клъстъра: хора с възпаление и високи нива на АФП (26%), хора с чернодробна недостатъчност (28%) и хора с най-малко лоши лабораторни показатели (46%). Хората с възпаление и високи АФП са най-застрашени от развиване на ХЦК, а групата с чернодробна недостатъчност е плътно зад тях. При хората с добри лабораторни резултати рискът е много по-нисък.

Сред участниците, достигнали устойчив вирусологичен отговор, 26% имат персистиращо увреждане на черния дроб, 23% продължават да имат завишени чернодробни биомаркери и 22% са с най-малко лоши резултати. В тази група, рискът от ХЦК е по-висок при хората с персистиращо увреждане на черния дроб (16%) или завишени биомаркери (14%), а при тези с най-благоприятни стойности е по-нисък (8%). Професор Nahon допуска, че е възможно хората, които са излекувани, но имат персистиращо увреждане на черния дроб, да са били подложени на лечение твърде късно.

Учените правят заключението, че сформираните преди достигането на устойчив вирусологичен отговор клъстери на участници с възпаление и чернодробна недостатъчност представляват два различни рискови профила, които, взети заедно, са повече от половината хора, които развиват рак на черния дроб. Тези профили се запазват дори след достигането на устойчив вирусологичен отговор, като така указват под-групите от пациенти, при които остава рискът от ХЦК.

„Тези анализи, основани на нови статистически методи, ни показват, че наблюдението за ХЦК може да се прецизира и подобри, за да се избере подходящ начин за управление на пациентите, така че да бъдат постигнати оптимални резултати и да се повиши ефикасността,“ казва професор Nahon в прес-съобщение на Европейската Асоциация за изучаване на черния дроб, EASL.

Оценка за предсказване на ХЦК

И накрая, професор Gamal Shiha от Egyptian Liver Research Institute and Hospital заедно с колектив са си поставили за цел да разработят неинвазивен оценъчен модел за индивидуализирано предсказване на риска от ХЦК при хора с напреднала фиброза или цироза. Той отбелязва, че скрининговата стратегия от вида „един размер пасва на всички“ при нарастваща популация от хора, лекувани от хепатит С, може да не е икономически изгодна, особено в страни с нисък и среден доход.

Учените провеждат скрининг за хепатит С на повече от 200 000 души в 73 села в Египет. От тях, 7,8% са с положителен РНК резултат и им е предложено лечение с ДДАС. Учените идентифицират 2372 души без доказателство за съществуващ рак на черния дроб, които достигат устойчив вирусологичен отговор и провеждат поне едногодишно проследяване; почти три четвърти имат цироза, а останалите имат фиброза в стадий F3.

След средно две години проследяване 109 души (4,6%) развиват ХЦК след края на лечението. Всички освен осем от тях вече са имали цироза преди лечението на хепатит С. Като рискови фактори за развитието на ХЦК се извеждат възраст над 54 год., мъжки пол, стадий на фиброзата преди лечението (F4 срещу F3) и нивата на АФП и албумин.

Учените използват тези фактори за разработването на GES оценка като дават точки на всяка релевантна променлива. Участниците са разделени на три групи – с нисък риск (оценка 6,0 или по-ниска; 58%), среден риск (6,0-7,5; 25%) или висок риск (над 7,5; 18%). Оценката демонстрира висока предиктивна точност като случаите на ХЦК при групата с нисък риск са 1,2%, при групата със среден риск са 3,3%, а при групата с висок риск – 7,1%.

След това оценката GES се валидира в две други групи. В една вътрешна кохорта от 422 пациенти с цироза и 265 с фиброза в стадий F3, съответно 70%, 14% и 17% са класифицирани в групи с нисък, среден и висок риск. По време на средно девет-месечен период на наблюдение след края на лечението, 14 души са развили ХЦК: двама (0,2%) от групата с нисък риск, двама (2,1%) от групата със среден риск и 10 (8,7%) от високорисковата група.

Във външна кохорта от 947 пациенти с цироза и 394 с фиброза в стадий F3, съответно 34%, 18% и 48% са класифицирани като ниско-, средно- и високорискови. През около двугодишен период на проследяване след лечението само един човек (0%) от нискорисковата група, шестима души (2,1%) от среднорисковата и 39 (6,1%) от високорисковата група са развили ХЦК.

Тази обикновена GES оценка, използваща готови налични параметри, „може точно да раздели пациентите според риска от ХЦК“, заключават учените. Shiha е на мнение, че ако се определят хората, които не биха имали полза от продължително наблюдение за ХЦК, поради преценения риск да развият заболяването, това ще даде възможност за стратегия за персонализирано проследяване, която да се фокусира върху хората във високорисковата група.

Тези три проучвания отразяват сложността на разбирането на хепатокарциногенезиса и отхвърлят идеята, че излекуването на HCV е равно на елиминирането на риска от рак на черния дроб,“ казва професор Jordi Bruix от Университета в Барселона. „Предложените оценъчни системи потенциално представляват полезен клиничен инструмент, който да помогне за информиране на пациентите за риска от развиване на ХЦК след като HCV е излекуван. Тези данни също така отново потвърждават важността на това да бъдат приложени скринингови програми за ХЦК при пациенти, лекувани с ДДАС, както и нуждата да се засилят проучванията, за да се идентифицират причините за развитие на рак на черния дроб, въпреки излекувания хепатит С.“

 

Източник: http://www.infohep.org/page/3549116/

Уточнение: Преводите се извършват от немедицинско лице, като е възможно да бъдат допуснати неволни неточности. За повече информация се обърнете към оригиналния източник или към медицински специалист, който би могъл да ви помогне в интерпретацията.