Национален форум призовава за ускорен скрининг и лечение на хепатит В и С
НЗОК отново не прие покана за участие в междуинститиуционално събитие, посветено на елиминацията на вирусните хепатити у вас
Национален форум, посветен на елиминирането на хепатит B и С в България, се проведе на 16.02.2023 г. по повод две години от приемането на Националната програма за контрол и превенция на вирусните хепатити в България 2021 – 2025 г. Организатор е Световната здравна организация в България, с подкрепата на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, Сдружение „ХепАктив“ и Портал на пациента.
Стана ясно, че у нас 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно. Диагностицираните обаче са едва 10% от инфектираните, като годишно само 1% от тях се лекуват поради ниското ниво на скрининг и бавния процес по започване на лечението. Основен проблем е невъзможността за незабавно лечение на диагностицираните с хепатит С, защото Здравната каса изисква 6 месеца проследяване на инфектираните без тежко увреждане на черния дроб, което е медицински неиздържан критерий. Необосновано медицински е също изискването за чернодробна биопсия при хора с хепатит В, която може да се замени с неинвазивна еластография и биомаркери.
През април 2021 г. беше приета Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. с основна цел намаляване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 г. Бюджетът на програма за периода е над 15 милиона лева, като 4 милиона от тези средства са по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и са заделени за скрининг. Експертният съвет по Програмата е алармирал Министерството на здравеопазването за сериозното изоставане по дейностите, като е изискал яснота какво реално е изхарчено в първите две години. Експертите настояват също да се отпусне пълният бюджет за 2023 г. в размер на 3,6 млн. лв., но нямат отговор от здравното министерство.
В рамките на Националната програма е осигурен скрининг за хепатит B и С на всеки пет години за пациентите от 40 до 60 г. Липсва обаче ясен регламент какъв е пътят на пациента, ако тестът се окаже положителен. Експертният съвет към Националната програма е предложил да се създаде Наредба за надзор и проследяване на болните с вирусни хепатити, тъй като в момента много от новооткритите пациенти не достигат до лечение и техните близки рискуват да се инфектират. Експертите са притеснени, че все още липсва национална информационна кампания за вирусните хепатити. Няма и национален електронен регистър, което е сериозна пречка за адекватното проследяване на пациентите.
Проблем е и лечението на здравнонеосигурените. Те трябваше да започнат лечение от тази година, осигурено е финансиране от МЗ, но не е направена необходимата промяна в Закона за здравето. Само новоизбрано Народно събрание може да приеме промените.
„Превенцията в България е на изключително ниско ниво. Само 40% от възрастните си правят задължителните годишни профилактични изследвания. Хората трябва проактивно да търсят профилактични изследвания, за да разберат, че са инфектирани с хепатит В или С и да се лекуват. От своя страна, Здравната каса трябва да престане с ненужното изискване за 6-месечно проследяване на диагностицираните и да отпуска лечение веднага. Иначе никога няма да елиминираме вирусните хепатити. А най-важното е, че докато чакат, хората получават необратими увреждания и дори умират“, заяви председателят на СЗО за България доц. Михаил Околийски.
„Все още много държави по света не водят национални политики за справяне с чернодробните заболявания, което означава, че недооценяват опасността за общественото здраве и не ги приемат за приоритет. В България проблемът с чернодробните заболявания е голям не само заради вирусните хепатити, но и защото България е на 8-мо място в света по консумация на алкохол, а 26,3% от жените и 28,3% от мъжете страдат от затлъстяване“, обърна внимание Giacomo Donnini, Program Director of Liver Health is Public Health, Global Liver Institute.
Kритериите за лечение за вирусни хепатити у нас на Здравната каса не отговарят на съвременните медицински препоръки за лечение на всички диагностицирани с хепатит С, независимо от стадия на заболяването, акцентира проф. д-р Красимир Антонов, председател Българското дружество по гастроентерология и председател на Експертен съвет към Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. Oт две години от Дружеството по гастроентерология изпращат писма до НЗОК с предложение за преразглеждане на ограничаващите критерии, но без какъвто и да е отговор или резултат.
На това, че и обществото, и част от личните лекари не са наясно с това къде да насочат пациент с позитивен тест за хепатит В или С, обърна внимание Силвана Лесидренска, председател на сдружение „ХепАктив”, член на Експертен съвет към Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021 – 2025 г.
„Проведохме социологическо проучване сред общопрактикуващите лекари, което показа, че 37% от тях не знаят за безинтерфероновите терапии за хепатит С, а 25% смятат, че хепатит В се предава по орално-фекален начин. Необходима е мащабна информационна кампания сред тях и обществото, олекотяване на процедурата за получаване на лечение за хепатит В и С, премахване на биопсията като изискване при хепатит В, премахване на 6 м. срок на безтегловност, в който се реят пациентите с хепатит С, докато получат право да кандидатстват лечение. Но преди всичко липса диалог с НЗОК, която за пореден път, въпреки отправената покана за участие, не присъства на подобна междуинституционална среща. Здравната каса е редно да осъзнае, че може и трябва да бъде държана отговорна за своята целенасочена политика на геноцид, която от години успешно прилага срещу пациентите с хепатит В и С“, каза Силвана Лесидренска.
Специален гост беше и Весела Иванова от Сливен, пациентка с хепатит С, която сподели че "Очаквах за Коледа да ми бъде „подарък“ терапията, но на 13 декември от Касата ми се обадиха, че не одобряват протокола, заради 6 месечното проследяване. Бях толкова отчаяна, разочарована, ядосана. От това чакане съм срината психически. Имам почти 40 години трудов стаж – започнах да работя веднага след завършване на училище. Плащала съм всичките си данъци, социални и здравни осигуровки. И в един момент държавата не изпълнява ангажиментите си към мен, казват ми да чакам да ми отпуснат лечение. Не е справедливо!".
Че не е възможен навременен скрининг и лечение за хепатит С на лишените от свобода, заради изискването на НЗОК за 6-месечно проследяване, обясни Евгени Младенов, инспектор в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МВР. „Едва 12,6% от лишените от свобода остават в затворите в рамките на една година и може да бъдат лекувани. Голям проблем е осигуряването на конвой и въоръжена охрана, докато на тези пациенти се правят задължителните изследвания. Това прави невъзможно лечението по време на сроковете за лишаване от свобода“, обясни Евгени Младенов.
За да се елиминират вирусните хепатити, е нужно системно събиране, анализиране и сравняване на данните за всички диагностицирани и лекувани. Иначе не може да се прави планиране на профилактиката и контрол на заболяванията. Но в България още няма информационна система – регистър с индивидуалните данни на пациентите – пол, възраст, година на диагностицирането, път на инфекцията, лечение. Затова не можем да говорим за епидемиологичен надзор на вирусните хепатити“, обясни доц. Тонка Върлева, консултант по стратегическо планиране към Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
„Освен безплатните изследвания за хепатитни маркери за хората от 40 до 60 години през 5 години при нас, личните лекари, може да се прави и още една профилактика за откриване на вирусните хепатити. Българския лекарски съюз успя да договори в Националния рамков договор и безплатни изследвания за чернодробни ензими – АСАТ и АЛАТ – на всички от 20- до 60-годишна възраст, отново чрез личните лекари. Но нашите пациенти не знаят и не търсят тази профилактика. Затова е нужна национална информационна кампания сред обществото“, заяви д-р Гергана Николова, член на Управителния съвет на Български лекарски съюз.
От името на министъра на здравеопазването Асен Меджидиев поздравителен адрес на конференцията прочете Илия Тасев, Директор Дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“. А д-р Мария Тюфекчиева от Министерството на здравеопазването изчете пред гостите Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити. Стана ясно, че две години след приемането на Програмата още не е променен чл. 82 от Закона за здравето, за да започне да се финансира лечението и на здравнонеосигурените с хепатит В и хепатит С.
