Най-важното за хепатит Е

Снимка
Хепатит Е
 
Превод със съкращения от сайта на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията

 

Въведение

Вирусът на хепатит Е (HEV) e най-честата причина за остър вирусен хепатит в световен мащаб. Вирусът може да зарази както животни, така и хора. Четири генотипа на HEV са ендемични в различни региони на света, като заразяват само хора (HEV-1 и HEV-2) или както хора, така и животински видове (HEV-3 и HEV-4). В развитите страни вирусът е зооноза, предавана главно на хората чрез консумация на замърсено, неправилно сготвено свинско или дивечово месо или други месни продукти, но също и чрез миди или заразени зеленчуци (HEV-3 и HEV-4), докато в развиващите се страни преобладава фекално-оралния път (HEV-1). През последните 10 години все повече се съобщава за случаи на човешки хепатит Е в Европа, където генотип 3 (HEV-3) е често срещан и най-вече отговорен за инфекции с вируса на човешки хепатит Е. Основният резервоар на HEV в Европа са свинете и дивите свине. По-голямата част от инфекциите са асимптоматични или леки. В остри случаи заболяването е самоограничаващ се хепатит, засягащ предимно възрастни мъже над 60-годишна възраст; в редки случаи инфекцията може да доведе до тежък, фулминантен хепатит с остра чернодробна недостатъчност. Имуносупресирани хора, напр. реципиентите на трансплантирани органи, са изложени на риск от развитие на хронична инфекция с хепатит Е. Напоследък са описани и екстрахепатални прояви при пациенти с остра и хронична HEV-3 инфекция, причиняваща неврологични симптоми (напр. синдром на Guillain-Barré, Parsonage-Turner, невралгична амиотрофия, двустранен брахиален неврит, периферна невропатия и енцефалит) и др.

Хепатит Е се причинява от вируса на хепатит Е (HEV), РНК вирус от семейство Hepeviridae. Семейство Hepeviridae, род Orthohepevirus, включва 4 вида, Orthohepevirus A–D. Ортохепевирус А съдържа 7 генотипа (HEV-1–7). Генотипове 1 и 2 заразяват само хора, докато генотипове 3 и 4 са зоонози и могат да заразят хора и други бозайници; генотипове 5 и 6 заразяват само животни. В Европа инфекциите са свързани предимно с HEV-3; но спорадично могат да бъдат открити и инфекции с други генотипове, които са или локално придобити (HEV-4), или свързани с пътуване. Професионално експонирани лица, работещи в кланици, горски работници, ловци, фермери или ветеринарни лекари, показват по-висока серопозитивност от общата популация.

 

Клинични характеристики и последствия

HEV инфекцията при хора е предимно асимптоматична инфекция. Повечето случаи не развиват никакви симптоми, но сероконвертират. Инкубационният период се оценява на между две и шест седмици. В остри случаи инфекцията причинява самоограничаващ се хепатит първоначално с умора, астения, гадене, треска и жълтеница. Други признаци могат да бъдат повишени нива на чернодробните ензими, коремна болка и хепатоспленомегалия. Повечето хора с остра инфекция се възстановяват напълно в рамките на една до пет седмици. В някои случаи острата инфекция може да доведе до фулминантен хепатит с остра чернодробна недостатъчност. Пациентите с предшестващо хронично чернодробно заболяване са изложени на риск от тежка прогресия на заболяването с чернодробна недостатъчност. HEV-1 и HEV-2, ендемични в африканските и азиатските страни, могат да причинят тежко заболяване и фулминантен хепатит, особено при бременни жени, с до 21% смъртност. В Европа, където HEV-3 е ендемичен, инфекцията не е свързана с тежко заболяване при бременни жени и поради това те не се считат за рискова група.

 

Хронични инфекции

При някои пациенти може да се наблюдава персистираща репликация на HEV, а персистирането на вируса за повече от три месеца се счита за хронично. Имунокомпрометираните пациенти и тези със съпътстващи хронични заболявания са изложени на риск от развитие на хронична HEV инфекция с продължителна виремия (>6 месеца). Тези пациенти показват ограничени симптоми на хепатит или неспецифични клинични симптоми и могат да развият чернодробна цироза с фатален изход. Пациенти с трансплантирани органи, предшестващо чернодробно заболяване или с хематологично злокачествено заболяване са изложени на повишен риск от развитие на хронично заболяване. Въпреки това, състоянията, свързани с имунодефицит, може като цяло да не са рисков фактор за HEV инфекция и прогресиране на хронично заболяване.

 

Диагностика

Хепатит Е остра инфекция се потвърждава с положително откриване на анти-HEV IgM в серума и/или HEV РНК в проби от серум или изпражнения. Определянето на HEV генома обикновено се извършва чрез  PCR или RT-PCR анализи в реално време, които са в състояние да открият HEV генотипове 1 до 7. Базирани на антитела методи (Western blot или ензимен имуноанализ) се прилагат за откриване на анти-HEV IgM или IgG антитела.

IgM anti-HEV се използват като маркер за диагностика на остра инфекция, а наличието на anti-HEV IgG показва предишна инфекция.

 

Управление на болестта и лечение

Острата инфекция с хепатит Е се счита за самоограничаващо се заболяване и не се препоръчва специфично лечение. Въпреки това, рискови групи като бременни жени, хора с предшестващо чернодробно заболяване или имуносупресирани пациенти може да изискват антивирусно лечение. В някои случаи намаляването на имуносупресивното лечение подпомага изчистването на вируса. Антивирусната терапия с рибавирин и в някои случаи пегилиран интерферон алфа е показана като лечение на хронични инфекции.

През декември 2011 г. първата HEV рекомбинантна ваксина (Hecolin®) беше регистрирана в Китай за превенция на HEV инфекция. Досега не е лицензирана и одобрена в друга държава. Въпреки че рандомизираните контролирани проучвания показват висока ефективност и много малък брой сериозни нежелани реакции след ваксинация срещу хепатит Е, СЗО не препоръчва рутинна употреба при деца под 16 години, бременни жени, хора с хронично чернодробно заболяване, хора чакащи за трансплантация и пътници. Настоящата позиция на СЗО по отношение на програмите за рутинно ваксиниране не трябва да изключва използването на ваксината в специфични ситуации, като огнища, при които рискът от хепатит Е или неговите усложнения или смъртност е особено висок.

 

Лична защита и профилактика

Като цяло консумацията на сурово или недостатъчно топлинно свинско месо и миди трябва да се избягва във всички части на света. Важно е да се уверите, че преработената храна, съдържаща свинско месо, е добре сготвена. Когато пътувате до страни с лоши санитарни условия, препоръчително е да преварявате цялата питейна вода, включително водата, използвана за миене на зъбите. Носенето на работни ръкавици и ботуши може да намали HEV инфекцията при тези работници с професионална експозиция на HEV-инфектирани животни. Предаването на HEV-3 от човек на човек е много рядко. Добрата хигиенна практика свежда до минимум кръстосаното замърсяване и трябва да се прилага особено при работа с храни. Описани са случаи на предаване на HEV, свързани с кръвопреливане или трансплантация, и се препоръчва извършването на оценка на риска за всеки продукт със специално внимание на рисковите групи.

 

Източник: https://www.ecdc.europa.eu/en/hepatitis-e/facts

Уточнение: Преводите се извършват от немедицинско лице, като е възможно да бъдат допуснати неволни неточности. За повече информация се обърнете към оригиналния източник или към медицински специалист, който би могъл да ви помогне в интерпретацията.