Ново изследване на СЗО: Диагностицирането на хепатит С да стане по-достъпно и по-близко до общностите
Photo by National Cancer Institute on Unsplash
През януари списанието Lancet Gastroenterology and Hepatology публикува ключово ново изследване, ръководено от СЗО в сътрудничество с Университета в Бристол, което показва ползите от използването на бързи клинични диагностични тестове за инфекция с вируса на хепатит С (HCV), в сравнение със стандартните лабораторни тестове.
Хроничната инфекция с вируса на хепатит С (HCV) е основен световен обществен здравословен проблем и причина за чернодробни заболявания, който е най-тежък в страните с нисък и среден доход. През 2016 г. СЗО оповести Глобална здравна секторна стратегия за Вирусния хепатит, която беше подновена през 2022 г, с цел на епидемията от вирусни хепатити В и С да бъде сложен край до 2030 г. С над 10 милиона души, излекувани от хронична инфекция с хепатит С, посредством 12-седмичния кратък курс с директнодействащи антивирусни препарати, беше постигнат определен напредък. И все пак, към 2019 г все още има 58 милиона души с хроничен HCV, което е довело до 399 000 смъртни случаи. Само 20% от инфектираните в световен план са диагностицирани, а 13% са излекувани. За да се затвори тази празнина и да се постигне целта на СЗО за елиминиране на HCV, трябва да се опрости грижата за пациентите, в т.ч. и диагностичните подходи. Стандартният подход за диагностика на хронична инфекция с HCV е първоначален скрининг с тест за антитела, следван от лабораторен тест за молекулярното вирусно натоварване, с който да се потвърди присъствието на активен вирус и необходимостта от лечение. Достъпът до лабораторни тестове обаче е ограничен в много страни с нисък и среден доход. В резултат на това, много от носителите на хроничен HCV така и не биват препратени към грижа и лечение.
Все по-често като алтернативен подход на лабораторната диагностика, се прилага тестване на вирусното натоварване на HCV в рамките на местата за предоставяне на грижа, извън лабораториите и в клиника близо до мястото, където пациентите получават медицински грижи. СЗО вече препоръчва използването на тестове в такива места за предоставяне на грижа за диагностика и наблюдение на други инфекциозни заболявания, в т.ч. туберкулоза, COVID-19 и HIV. Доскоро данните за използването им за подобряване на достъпа до и увеличаване на тестването и лечението на HCV бяха недостатъчни.
Това ново изследване взема резултатите от 45 проучвания (около 50% от тях са от страни с нисък и среден доход) и сравнява вирусното натоварване на хепатит С при мястото на получаване на грижа с централизираните стандартни подходи, базирани в лаборатории. То показва, че използването на тестове за вирусно натоварване в мястото на предоставяне на грижа води до по-кратки периоди от първоначалния скрининг за антитела на хепатит С до началото на лечение (19 дни в сравнение с 67 дни). Общото ниво на започване на лечение е по-високо при тестовете в мястото на предоставяне на грижа в клиники (77%) или в мобилни места (81%) при сравнение със стандартните лабораторни тестове (53%). Най-добрите резултати се наблюдават, когато тестовете в мястото на предоставяне на грижа се предлагат там, където има тестване и лечение, което прави възможно лечението да започне още в деня на диагнозата.
Резултатите от това проучване доведоха до препоръките на СЗО да се възприеме тестване на вирусното натоварване на хепатит С в мястото на предоставяне на грижа като алтернативен подход на лабораторните платформи за тестване на инфекцията с HCV и за ускоряване на началото на лечението. Тази препоръка допълва други скорошни препоръки на СЗО в същото осъвременено ръководство за диагноза и лечение на HCV, което промотира опростяването на предоставянето на услуги и споделяне на задачите за тестване и лечение между медицински работници и лекари неспециалисти.
Трудно е да бъдат достигнати оптималните обществени групи и да се уреди тестването в места за предоставяне на грижи, особено за маргинализираните групи, като например хората, които си инжектират наркотици или бездомните хора, които са с по-голям риск да избегнат проследяване. Тестовете на места на предоставяне на грижи може да се поставят в клиники, затвори, мобилни места или дори в кварталните клиники, като трябва да се предлага възможността за диагностициране и лечение на хепатит С на едно място в един ден.
СЗО насърчава страните да помислят как да включат тестове на местата за предоставяне на грижа в националните си политики за борба с хепатит С. Пандемията от COVID-19 наложи сериозно разрастване на използването на такива диагностични тестове на местата за предоставяне на грижи в много страни с нисък и среден доход, което дава възможност там да се използват и тестовете за вирусно натоварване на хепатит С, с което ще бъдат съкратени разходите. Множество страни, в т.ч. Австралия, Камбоджа, Малайзия и Мианмар са възприели използването на тези тестове на местата за предоставяне на грижи в националните си програми. Сега СЗО започва подобна оценка на тестовете, които се правят на места за предоставяне на грижа, които да се предлагат за хепатит В, за да бъдат включени в планираното осъвременено ръководство от 2023 г.
Уточнение: Преводите се извършват от немедицинско лице, като е възможно да бъдат допуснати неволни неточности. За повече информация се обърнете към оригиналния източник или към медицински специалист, който би могъл да ви помогне в интерпретацията.