Подадохме жалба срещу новите изисквания за лечение на хепатит С

Снимка
Jalba_VAS_18.11.2019

Във връзка с новите изисквания на НЗОК за лечение на хепатит С, днес, 18.11.2019 г. адв. Елмира Исмаил, упълномощена от Сдружение ХепАктив, подаде жалба пред Върховния Административен Съд (ВАС) относно редица констатирани нередности.

Новото в изискванията, влезли в сила от 01.10.2019 г., е отпадането на чернодробната биопсия като единствен метод за установяване на чернодробната тежест на заболяването, и включването на неинвазивни методи - една дългоочаквана от пациентите промяна. Тези методи се прилагат от години в останалите държави по света и са се доказали като безопасни, надеждни и значително по-бързи и евтини.

Към настоящия момент в изискванията е посочено, че лице, страдащо от хроничен хепатит С  и подлежащо на лечение, трябва да приложи документ за оценка на чернодробното състояние, извършена чрез някой от следните методи:

а. чернодробна биопсия с хистологично стадиране (инвазивна процедура)

в. комбинация от 2 бр. ултразвукова еластография (неинвазивна процедура)

с. комбинация от 1 бр. ултразвукова еластография с конкретни кръвни маркери (индекси APRI или FIB-4)

Това нововъведение обаче, е обвързано с редица условности:

1. Ако пациентът премине чернодробна биопсия, то тогава резултатът му за вирусен товар и генотип, изработен независимо от коя лаборатория, се признава.

2. Ако чернодробното увреждане бива оценено чрез неинвазивен метод, то тогава резултатът за вирусен товар и генотип трябва да бъде изработен задължително от лаборатория, акредитирана по стандарт ISO  15 189. Към момента, само 2 от общо 13 лаборатории, намиращи се в специализираните клиники за лечение на хепатити, отговарят на това условие (и двете са на територията на гр. София).

Въпрос: Защо в случай на чернодробна биопсия се признават резултатите от всички лаборатории, а в случай на неинвазивна оценка - не? Така не се ли дава преимущество на една болница пред друга и не се ли счита за принуждаване за извършване на биопсия?

3. Еластографията се ограничава само до три възможни метода (транзиентна еластография, pSWE, 2D-SWE), като болниците, разполагащи с еластограф, който работи с метод, различен от посочените в Изискванията на НЗОК, практически не могат да го използват.

Въпрос: Това изискване не е посочено в нито едно международно ръководство за лечение на хепатит С; кой и въз основа на какви технически данни е взел това решение?


Внимателно проучихме международните ръководства на EASL (European Association for the Study of the Liver), както и на AASLD (American Association for the Study of Liver Diseases ), и там никъде не съществуват подобни ограничения относно акредитация на лаборатория, вид еластограф и др.

Конкретно в ръководството на EASL е написано следното:

"In chronic hepatitis C, non-invasive methods should be used instead of liver biopsy to assess liver disease severity prior to therapy"

"In low- and middle-income countries, as well as in settings where treatment expands outside of specialty clinics, aspartate aminotransferase to platelet ratio index (APRI) and fibrosis-4 (FIB-4) are generally available, simple and cheap, and the information they provide is reliable."

С други думи, неивазивните методи са с предимство пред чернодробната биопсия, като за държави с нисък или среден доход, каквато е България, еластографията не е необходима, а фиброзата може да оценена чрез комбинация от кръвни маркери, възлизащи на обща стойност около 15 лв., които се поемат от НЗОК.

Бихме желали да припомним на здравните институции, че през 2016 г. Световната Здравна Организация призова за спешни мерки за справяне с епидемията на вирусния хепатит до 2030 г., като това включва и улесняване на достъпа до лечение.

Репортажа по темата може да видите тук: https://www.bnt.bg/bg/a/zdravnata-kasa-otmeni-zadlzhitelno-izsledvane-za-lechenie-sreshchu-khepatit-s

Пълния текст на жалбата може да видите тук: https://www.hepactive.org/sites/default/files/2019-11/jalba_vas_18.11.2019_hepactive_2.pdf