Положителни резултати от изпитването от Фаза 3 на препарата Bulevirtide
Photo by Arthur Mazi on Unsplash
За хората, които живеят с хроничен хепатит D, най-скорошните резултати от изследвания потвърждават ползата от инжектиране на този първи в класа си инхибитор на навлизане.
Синтетичният липопептид bulevirtide е обещаващ за хора с хронична инфекция с хепатит D, според скорошна статия в New England Journal of Medicine. Статията дискутира резултатите от изпитване от Фаза 3 на препарата bulevirtide, които потвърждават установеното в изпитванията от Фази 1 и 2, а именно, че терапията е безопасна и ефикасна за пациенти с хепатит D. Вирусът на хепатит D (HDV) се среща само при хора, които вече са инфектирани с хепатит B (HBV); като ко-инфекцията може да предначертае по-тежко развитие на заболяването, както и по-голям шанс за отрицателни резултати, отколкото моно-инфекцията с HBV.
Екип от учени в германския медицински колеж на Хановер регистрират 150 възрастни пациенти с хроничен хепатит D в 3 кохорти при съотношение 1:1:1. Едната кохорта получава подкожни инжекции от 2 mg bulevirtide на ден в продължение на 144 седмици; другата кохорта получава подкожни инжекции от 10 mg bulevirtide на ден в продължение на 144 седмици; а контролната група не получава лечение в продължение на 48 седмици, след което получава подкожни инжекции от 10 mg bulevirtide на ден в продължение на 96 седмици.
Главната крайна цел е комбинация от неоткриваеми нива на РНК на хепатит D или ниво, занижено с поне 2 log10 IU/ml, заедно с нормализация на нивата на аланин аминотрансфераза (ALT), след 48 седмици. Високите нива на ALT може да означават чернодробно заболяване.
Почти половината (48%) от изследваните лица в групата с доза 10 mg и 45% от лицата в групата с доза 2 mg, постигат този комбиниран отговор до 48 седмици, в сравнение с 2% от лицата в контролната група. Втората крайна цел на изследването е неоткриваеми нива на РНК на хепатит D след 48 седмици, като тази цел е постигната от 20% от лицата в групата с доза 10 mg, 12% от лицата в групата с доза 2 mg и от нито едно лице от контролната група.
Нивата на ALT се снижават до нормални до 48-ма седмица при 56% от изследваните лица в групата с доза 10 mg, 51% от лицата в групата с доза 2 mg и 12% от контролната група. Авторите на изследването отбелязват, че при пациентите, получили комбиниран отговор до 48 седмици, нивата на ALT до голяма степен са се нормализирали до 24-та седмица, докато нивото на РНК на хепатитния вирус е продължило да се понижава до края на 48-те седмици.
„Това е наистина важно наблюдение,“ казва Heider Wedemeyer, доктор по медицина, директор на катедрата по гастроентерология, хепатология, инфекциозни заболявания и ендокринология в медицинския колеж на Хановер, пред изданието Contagion. „Препаратът Bulevirtide блокира навлизането на вируса в клетките и не се намесва във вече инфектирани клетки. Спадът в РНК на HDV следователно отразява загубата на инфектирани клетки. Това показва, че наскоро инфектираните клетки, а не толкова отдавна заразените такива, са главно отговорни за повишените нива на ALT.“
Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) не е одобрила препарата bulevirtide, макар че той е одобрен от Европейската агенция по лекарствата (EMA) във варианта инжекционна доза 2 mg. Британската агенция по обществено здраве (NICE) също го е одобрила. Д-р Wedemeyer отбелязва, че по времето, когато EMA е одобрила bulevirtide, данните за безопасност на дозата от 2 mg са били много по-детайлни от тези за дозата от 10 mg. Известно е, че по-високата доза по-често води до повишени нива на жлъчните соли, макар учените да не са сигурни по какъв начин това влияе на пациентите. „Тъй като повечето пациенти демонстрират добър отговор с доза от 2 mg, това остава предпочитаната доза на този етап,“ казва д-р Wedemeyer. „Бъдещите проучвания ще трябва да изследват дали лицата с отговор на дозата от 2 mg под оптималния биха имали полза от по-високи дози на BLV.“
Освен промените в нивата на ALT и РНК на HDV, при участниците в изследването в кохортите с 2 mg и 10 mg дози на bulevirtide се забелязва и намалена твърдост на черния дроб в 48-ма седмица, като нивата на подобрение са подобни и в двете групи. При 55% от изследваните лица, за които в началото има налични чернодробни биопсии, на 48-ма седмица се наблюдават хистологични подобрения в кохортите с 2 mg и 10 mg дози. За разлика от тях, с течение на изследването, все по-голям процент от контролната група показва по-сериозна фиброза.
Макар че в кохортите с дози от 2 mg и 10 mg не се наблюдават сериозни странични ефекти, свързани с bulevirtide, тези групи комбинирано имат по-скоро леки до средни реакции, отколкото контролната група. Те включват главоболие, сърбеж, умора, слабост, болки в горната част на корема, реакции на мястото на инжектиране и болки в ставите. Никой от симптомите не е довел до спиране на приема на bulevirtide от страна на изследваните лица.
Ограниченията на изследването включват факта, че не е сляпо изследване по етични съображения, макар авторите да изтъкват, че обективните лабораторни измервания потвърждават всички констатации; че не включва всички генотипове на HBV и HDV; както и, че повечето пациенти са бели, като другите раси не са достатъчно представени.