При хората, живеещи с ХИВ и със стеатоза на черния дроб има висок риск от развитие на фиброза
Хората, които живеят с ХИВ и имат неалкохолна стеатоза на черния дроб (NAFLD), често имат чернодробна фиброза и са в риск от влошаването ѝ, съобщиха учени по-рано този месец на Конференцията на ретровирусните и опортюнистични инфекции (CROI 2020). Изследването беше представено във виртуална среда след като реалната среща в Бостън беше отменена, поради кризата с коронавируса.
NAFLD и по-сериозната ѝ форма – неалкохолния стеатохепатит (NASH), са отговорни за нарастващия брой напреднали заболявания на черния дроб, заедно с увеличаването на затлъстяването по света. Според изследване, представено на миналогодишния Международен конгрес на черния дроб, разпространението на NAFLD се е увеличило повече от два пъти в периода от 2006 г. до 2016 г. сред хората с ХИВ, които имат застраховка Medicare в САЩ. Друго изследване показва, че почти една трета от ХИВ-позитивните хора в Италия и Канада имат NAFLD.
Натрупването на мазнини в черния дроб задейства възпалението, което с времето може да доведе до фиброза (образуване на наранена тъкан), цироза и рак на черния дроб. В момента не съществуват утвърдени терапии за NAFLD и NASH и контролът на тези заболявания зависи от промените в начина на живот, като например отслабване и физически упражнения.
Д-р Линдзи Форман от Масачузетската болница в Бостън представи данни от проучване на чернодробната фиброза сред ХИВ-позитивни хора с NAFLD при клинично изпитване на тесаморелин (Egrifta). Учените изтъкват, че степента на фиброза е най-значимият предиктор на смъртността при хората с NAFLD, свързана с ХИВ.
Тесаморелин е синтетичен хормон, който стимулира производството на хормон на растежа, който от своя страна спомага разграждането на мазнините. В САЩ това е одобрено средство за лечение на натрупване на мазнини в областта на стомаха (липодистрофия) при хора, които живеят с ХИВ; в Европа медикаментът не е одобрен за употреба.
Изследването включва 61 участници. Около 80% от тях са мъже, две трети са бели. Те са имали ХИВ средно от 16 години, като броят на CD4 в момента на изследването е висок, средно над 700 клетки/мм3. От изследването са изключени хора с хроничен Хепатит В или С, със засилена консумация на алкохол, неовладян диабет или цироза. NALFD е дефинирана като наличие на чернодробно омазняване от 5% и повече.
Участниците са разделени на две групи – група, която получава тесаморелин и група, която получава плацебо, които се прилагат с ежедневни инжекции в продължение на 12 месеца. Всички участници минават през чернодробна биопсия в началото на изследването и отново след 12 месеца. Чрез ядрено-магнитен резонанс се измерват висцералната мазнина (вътрешни мазнини около коремните органи) и подкожна мазнина (мазнините, които се намират под кожата), а мазнините в черния дроб се измерват посредством магнитно-резонансна спектроскопия.
Както беше съобщено и в изданието The Lancet HIV, изследването е показало, че тесаморелинът намалява мазнините в черния дроб и забавя напредването на чернодробната фиброза при хората с ХИВ и NAFLD.
Изследването на Форман, представено през Конгреса на ретровирусни и опортюнистични инфекции, анализира биопсиите, направени първоначално, за да се идентифицират предикторите на наличието и напредването на фиброзата. Налични са биопсиите на 58 души, които са приемали тесаморелин и 24, които са приемали плацебо.
В началото на изследването една трета от участниците имат NASH и 43% вече имат някаква степен на чернодробна фиброза. От тях 36% имат лека фиброза (фаза F1), 40% имат умерена фиброза (фаза F2) и 24% имат напреднала фиброза (фаза F3).
Наличието на фиброза се свързва с наличието на повече висцерална мазнина, но не и с подкожна мазнина или с индекса на телесната маса (BMI). Хората с фиброза имат по-високи резултати за активността на NAFLD – това е съставно измерване, в което влизат стеатозата (натрупването на мазнини), възпалението на чернодробните клетки, както и повишени нива на чернодробните ензими АЛАТ и АСАТ (биомаркери за чернодробно възпаление). Количеството чернодробни мазнини не се различава съществено между хората със и без фиброза.
Ако обърнем внимание на групата, която приема плацебо, и която отразява естественото напредване на чернодробното заболяване без да се прилага лечение с тесаморелин, при 38% се наблюдава напредване на фиброзата в период от 12 месеца, при 13% има регресия, а 50% от хората остават стабилни. Повече от половината от тези, при които фиброзата прогресира, не показват наличие на фиброза в първоначалните изследвания. При хората с по-лоша фиброза в началото на изследването има по-голяма вероятност да се види подобрение.
Единственият значим предиктор на прогресирането на фиброзата е по-високото съдържание на висцерални мазнини, измерено в началото на изследването. От друга страна, омазняването на черния дроб, данните за активността на NAFLD и BMI, измерени в началото на изследването, не се показват като съществено свързани с това. Възрастта, полът, продължителността на живот с ХИВ и броят на CD4 не показват да са свързани нито с наличието на фиброза в началото, нито с прогресирането ѝ.
Учените заключават: „Показахме, че има сериозно наличие и скорост на прогресирането на чернодробна фиброза, установена с биопсия“ при хора с ХИВ и NAFLD.
Скоростта на прогресиране на фиброзата е повече от шест пъти по-висока от по-рано отчетените стойности в общото ХИВ-отрицателно население, отбелязват те.
„Като нов клиничен предиктор на ускорено чернодробно заболяване се установява висцералното затлъстяване, което предполага, че терапии за намаляване на висцералните мазнини могат да бъдат ефективни при NAFLD, свързана с ХИВ.“ казва ръководителят на проекта д-р Стив Гринспун от Медицинския колеж на Харвард и Масачузетската обща болница в прес съобщение от Theratechnologies - компанията, която произвежда тесаморелин.