Спиране на приема на антивирусни препарати може би е шанс за излекуване на хепатит В

Снимка
 national-cancer-institute-ftqhpb6r4wq-unsplash.jpg
Photo by National Cancer Institute on Unsplash

 

Спирането на дългосрочния прием на нуклеозидни/нуклеотидни антивирусни препарати срещу хепатит В може да е възможност за някои хора да се излекуват – това показват няколко презентации от състоялия се Дигитален международен конгрес на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб. Това може да се случва, защото внезапното засилване на вирусната репликация и възпаление, които понякога се наблюдават след спирането на лекарствата, води до траен имунен контрол над вируса.

Нуклеозидните/нуклеотидни аналози като tenofovir disoproxil fumarate (TDF; Viread), tenofovir alafenamide (TAF; Vemlidy) и entecavir (Baraclude) поддържат репликацията на вируса на хепатит В потисната по време на терапията, но рядко водят до пълно излекуване. Много малко хора стигат до елиминиране на антигена на хепатит В (HBsAg) или до сероконверсия на антителата на хепатит В единствено с употребата на антивирусни препарати, а освен това насоките препоръчват лечение за неопределен период от време.

Проф. Florian van Boemmel от Университетската болница в Лайпциг, Германия, заедно с колектив, оценяват ефекта на спирането на приема на нуклеозид/нуклеотид в изпитването Stop-NUC.

Изследването включва 158 души с хронична инфекция HBV, негативни на „е“-антиген, при които вирусният товар е потиснат до ниво под 1000 UI/ml в продължение на поне 4 години по време на приема на TDF, entecavir, lamivudine (Epivir) или telbivudine (Sebivo). Малко над 60% са мъже, около 80% са от бялата раса, а средната възраст е 52 години.

В началото на изследването участниците имат нормални нива на чернодробните ензими АЛАТ и никой от тях не проявява прогресирала до напреднала фиброза или цироза. Хората с рак на черния дроб, тези с коинфекции с ХИВ, хепатит С или D, както и хората, които употребяват системно алкохол, са изключени от изследването.

Участниците са включени на произволен принцип в група, която спира лечението или група, която го продължава. Проследяването продължава 96 седмици.

По време на проследяването при всички пациенти, които са преустановили приема на антивирусни препарати, се проявява внезапно повишаване на вирусния товар и ДНК на вируса на хепатит В надвишава 20 IU/ml. В някои случаи това е временно и пациентите впоследствие потискат вируса без лекарства. След 96 седмици при 18% от участниците, които са спрели антивирусните препарати, се наблюдава потискане на вируса.

Ново повишаване на вирусната репликация е свързано с повишаващи се нива на АЛАТ, което е индикатор за възпаление. Внезапните повишения в нивата на АЛАТ се наблюдават при около една трета от хората, които са спрели приема на антивирусни препарати, но в повечето случаи АЛАТ се нормализира дори при отсъствието на терапия. След 96 седмици нивата на АЛАТ са в нормални граници при 77% от хората, които са спрели приема на антивирусни лекарства. Изследователите установяват, че 41% от тези, които спират лечението, се намират в „устойчива ремисия“, която се определя чрез наличието на следните условия – ДНК на HBV под 2000 IU/ml и нормални нива на АЛАТ.

Van Boemmel съобщава, че нито един от преустановилите лечението не е имал сериозни странични ефекти, свързани със спрения прием на нуклеозиди/нуклеотиди.

При осем души (10%), които са спрели лечение, но при нито един от онези, които са продължили терапията си, е постигато елиминиране на HBsAg до 96-та седмица. Това се случва по-често с онези участници, които почват с по-ниско стартово ниво на HBsAg (под 1000 IU/ml): елиминиране на HBsAg се наблюдава при 28% от тези лица.

Елиминирането на HBsAg се случва през целия период на наблюдение, като при някои хора има бърз спад след спиране на терапията, а при други намаляването е бавно и стабилно, казва van Boemmel. Авторите на изследването съобщават в резюмето към статията си (но не и в презентацията), че шестима души (8%) са постигнали сероконверсия, което е наистина „висока летва“ за преодоляване.

Единадесет души (14%) са подновили терапията си, поради сериозно или постоянно повишаване на чернодробните ензими, висок вирусен товар или по решение на техния наблюдаващ лекар. Две трети, обаче, което е 68% от пациентите, не са имали показания за лечение според настоящите препоръки на EASL.

В заключение учените заявяват: „Това първо мащабно рандомизирано изследване показва потенциала на преустановяването на дългосрочното лечение [с нуклеозид/нуклеотид] за постигане на траен контрол и функционално излекуване при пациенти с хроничен хепатит В с HBeAg.

Друго изследване на Dr Samuel Hall и колектив от болницата St Vincent в Мелбърн, Австралия, също разглежда промените в нивата на HBsAg след прекратяване на нуклеозидна/нуклеотидна терапия у предимно азиатска, но иначе доста подобна, популация.

Изпитването NA-STOP включва хора, които са потиснали вируса в продължение на най-малко 18 месеца. Повечето са приемали TDF или entecavir. Това изследване продължава също 96 седмици; Hall представя междинни резултати за 107 души, проследени до 48-ма седмица.

И в това изпитване при всички, които преустановяват лечението, има реактивиране на вируса. Освен това при 42% от участниците нивата на АЛАТ се повишават повече от два пъти над горната граница на нормалната стойност, а при 21% има пикове до над 10 пъти над тази граница. Както реактивирането на вируса, така и повишаването на нивата на АЛАТ се наблюдават по-рано при хора, които преустановяват приема на TDF, в сравнение с тези, които спират да приемат entecavir.

Пет души (5%) достигат до елиминиране на HBsAg. И тук, това е по-вероятно да се случи при хора с по-ниски стартови стойности на HBsAg.

Д-р Hall описва два модела. Едните са „добри внезапни повишения“ (наблюдавани у петима пациенти), при които има ранно рязко, но кратко покачване на ДНК на вируса и на АЛАТ със сериозно намаляване на нивата на HBsAg. Другите са „лоши внезапни повишения“ (наблюдавани у 21 пациенти), които включват по-малки, но по-упорити увеличения на вирусния товар, постоянни или повтарящи се завишения на АЛАТ и лек спад на нивата на HBsAg.

Дванайсет души (11%) са възобновили лечението, поради увеличение на вирусния товар и АЛАТ. Но мнозинството от участниците не са отговаряли на традиционния критерий за започване на терапия 48 седмици след преустановяването ѝ, като при 41% се наблюдава ДНК на вируса на ниво под 2000 IU/ml, а 72% имат близко до нормалното ниво на АЛАТ.

Учените заключават, че „Получените към момента данни са в подкрепа на преустановяването на лечението при избрани пациенти, които са на дългосрочна терапия [с нуклеозидни / нуклеотидни аналози].

Van Boemmel отбелязва, че има нужда от проследяване в продължение на повече от две години, за да се оцени ефекта от спирането на антивирусните препарати, тъй като някои хора достигат елиминиране на HBsAg в по-късен етап на изследването Stop-NUC. При продължаващо проследяване още хора в изследването NA-Stop може да достигнат до такова елиминиране.

Van Boemmel предупреждава, че внезапните повишения на нивото на АЛАТ се наблюдават дори през втората година след прекратяване на приема на антивирусни препарати и затова е необходимо да има дългосрочно проследяване.

 

Източник: https://www.worldhepatitisalliance.org/latest-news/infohep/3549060/stopping-antivirals-may-offer-chance-hepatitis-b-cure

Уточнение: Преводите се извършват от немедицинско лице, като е възможно да бъдат допуснати неволни неточности. За повече информация, се обърнете към оригиналния източник, или към медицински специалист, който би могъл да ви помогне в интерпретацията.