Вирусът на хепатит C може да оцелее в спринцовки до 2 месеца при благоприятни условия

 

Някои от пътищата, по които се предават HIV и HCV са едни и същи, но предаването на HCV обикновено възниква първо при хората, изложени на двата вируса, като инжекционните наркомани, които споделят общи игли и спринцовки.

Elijah Paintsil и негови колеги от Колежа по медицина Йейл (Yale School of Medicine) са проектирали проучване за да тестват хипотезата, че широкото разпространение на HCV сред инжекционните наркомани може да е поради факта, че вируса остава жизнеспособен за дълги периоди в заразени спринцовки.

 

Предаването на HCV възниква 10 пъти по-често, отколкото предаването на ХИВ от инцидентно убождане с игла, отбелязват изследователите. Mерките за намаляване на нанесените щети, като програмите за обмен на игли (needle exchange programs), които драматично са намалили броя на новите HIV инфекции, са имали по-малък ефект по отношение на предаването на HCV.

 

Проучването е оценило 2 типа спринцовки:

      Спринцовка за инсулин с малък обем (low-volume insulin syringe) с постоянно прикачена игла, съдържаща 2 микролитра кръв.

      Спринцовка за туберкулин с голям обем (higher-volume tuberculin syringe) с подвижна (отстраняема) игла, съдържаща 32 микролитра кръв.

 

Изследователите разработили нов микрокултурен анализ (есе) за измерване на вирусната жизнеспособност в спринцовките, чрез използването на HCV генотип 2, който може да живее и да се репликира в клетъчни култури в лабораторни условия. Учените първо заредили спринцовките със заразена с HCV кръв, след това избутали буталото на спринцовката, за да я изкарат навън през иглата. Този процес симулира т. нар. “зареждане” (booting), когато човек избутва кръвта нагоре в спринцовката, за да я смеси с наркотика преди да го инжектира.

 

Незабавно или след период на съхранение от най-много 2 месеца, изследователите изпразнили спринцовките в клетъчни култури като по този начин осигурили възможност на вируса да се възстанови. Спринцовките били съхранявани при 3 различни температури: 40ºF (4ºC) - температурата на един средностатистически хладилник; 72ºF (22ºC) – стайна температура в умерения климатичен пояс, и 98ºF (37ºC) – еквивалентна на телесната температура или на много топъл климат.

 

 

      Изложените на вируса клетъчни култури показали вариращи нива на HCV инфектираност.

      Вероятността да се открие инфекциозен вирус в спринцовките с малък обем спадал много бързо:

o       Не е останал жизнеспособен вирус след 1 ден в спринцовки, съхранявани при 37ºC;

o       Не е останал жизнеспособен вирус след 3 дни в спринцовки, съхранявани при 22ºC;

o       Не е останал жизнеспособен вирус след 7 дни в спринцовки, съхранявани при 4ºC;

      За спринцовките с голям обем, модела е бил по-малко консистентен, със спадане на тенденцията да се намери жизнеспособен вирус приблизително около 7-ия ден, след това колебаеща се тенденция в разстояние на няколко седмици преди евентуално да спадне до 0 на 63-ия ден.

      При 4ºC жизнеспособен вирус е бил засечен при около 2/3 от спринцовките с малък обем на ден 1, около 25% на ден 3, и около 5% на ден 7.

      При 4ºC жизнеспособен вирус е бил засечен при около 2/3 от спринцовките с малък обем на ден 1, около 25% на ден 3, и около 5% на ден 7.

      При същата температура (4ºC), жизнеспособен вирус е бил засечен в почти всички спринцовки с голям обем на ден 7, около половината на ден 35, и приблизително 5% на ден 63.

      Дори при двете най-високи температури, малка част от спринцовките с голям обем все още съдържали инфекциозен HCV на ден 63.

      Титърът или количеството на жизнеспособния HCV в спринцовките с малък обем показали начален бърз спад, последван от бавен спад, ставайки неоткриваем между 2-ри и 3-ти ден при температура 37ºC, на 3-ия ден при 22ºC, но при 4ºC е останал в ниски нива на 7-ия ден.

      Титърът на вируса в спринцовките с голям обем спаднал през първите 1-2 седмици, след това спаднал още повече и останал на ниски, но стабилни нива при всички температури.

 

Базирайки се на тези открития, изследователите заключават, че оцеляването на жизнеспособен HCV зависи от типа на спринцовката, като спринцовките с отстраняема игла “изглежда, че е много по-вероятно” да предадат вируса.

“Ниските температури запазват жизнеспособността на HCV в спринцовките с нисък обем повече, отколкото в спринцовките с голям обем,” продължават те. “Оцеляването на HCV и HIV в спринцовките с нисък обем показват подобен времеви курс, но изглежда, че HCV оцелява по-дълго от ХИВ в спринцовките с голям обем.”

 

Говорейки на пресконференцията след презентацията, Paintsil каза, че е “вероятно препоръчително” за програмите за обмен на игли да предлагат малките спринцовки за инсулин, но призна, че хората, които си инжектират хормони (например транссексуалните хора, бодибилдерите) предпочитат по-големи спринцовки.

 

Най-важното нещо, подчерта той, е да се дистрибутират достатъчно игли, така че хората да няма нужда да ги споделят, и да могат веднага да изключат използваните игли от циркулиране между други хора.

 

В отговор на въпрос дали предаването на HCV сред използващите инжекционно наркотици варира между топлите и студените климати, или между лятото и зимата, той отговори, че е бил ентусиазиран да проучи тази възможност.

 

Референция
E Paintsil, H He, C Peters, and others. Survival of HCV in Syringes: Implication for HCV Transmission among Injection Drug Users. 17th Conference on Retroviruses & Opportunistic Infections (CROI 2010). San Francisco. February 16-19, 2010. Abstract 168.

 

Източник: Hepatitis C Virus Can Survive in Syringes Up to 2 Months under Favorable Conditions:

 

Може да коментирате новината във форума на ХепАктив.