Влияние на чернодробната стеатоза върху естествената история на хроничната НСV инфекция

Чернодробна стеатоза (мастен черен дроб)

Стеатоза = мастни изменения

./
Чернодробната стеатоза ( мастен черен дроб ) е призната характеристика на Хроничния Хепатит С (CHC).[15,19,20]

 

В този ретроспективен анализ на една кохорта от 112 нелекувани пациенти, разпространението на стеатозата е 46% при индексна чернодробна биопсия, което е сравнимо с 50%-то разпространение, за което се съобщава в един голям мета-анализ.[21]

Установено е при унивариантен анализ, че няколко фактора са в корелация (съпоставими) със стеатозата при първа биопсия, включващи мъжки пол, завишени γGT и фиброза, но при мултивариантен анализ само заразяването с НСV генотип 3 се определя като свързан самостоятелно. Това наблюдение е в съответствие с предишни доклади, които разглеждат връзката между чернодробната стеатоза и генотипа на НСV.   [19,22–24]

Механизмите, отговорни за стеатозата, вероятно зависят от НСV генотипа; а метаболитните особености, като например затлъстяване, захарен диабет и повишен индекс на телесната маса, изглежда са причина за увеличените нива на чернодробна стеатоза при генотип 1. 

В тези случаи се смята, че инсулиновата резистентност играе важна роля, водеща до адипоцитна липолиза и увеличаване на циркулиращите свободни мастни киселини, което, заедно с инхибирането на чернодробна липидна оксидация и експорта, води до отлагането на триглицериди в черния дроб.[8,9,25,26]

За разлика от горния случай, стеатозата при пациентите с генотип 3 изглежда се появява като пряко въздействие на вирусната инфекция.[19,22] Нещо повече, успешното унищожаване на вируса чрез използване на комбинирана терапия от пегинтерферон и рибавирин води до намаляване степента на стеатоза при пациентите, заразени с генотип 3, но не и при тези, заразени с други генотипи.[24,27]

Връзката между чернодробната стеатоза и прогресирането на чернодробната фиброза е източник на противоречия, тъй като някои изследвания загатват, че стеатозата е фактор за напредъка на фиброзата,[16,19,27] докато други не намират такава корелация (взаимна връзка).[28,29] Много изследвания са критикувани, че използват напречен анализ за изучаване на връзката между стеатоза и фиброза без продължителността на стеатозата, нито пък продължителността на инфекцията да са добре документирани.

 

Ето защо, ние направихме надлъжно изследване на 112 пациенти, претърпели две чернодробни биопсии със среден интервал между двете от 4.17 години. Влошаване на фиброзата има при 21% от пациентите, а при унивариантния анализ бяха установени няколко фактора, които са във взаимовръзка с нарастването на фиброзата.

Обаче, като се използва мултивариантен линеарен регресионен анализ само наличието на стеатоза при първата биопсия е независимо свързана с прогресирането на фиброзата както до значителната фиброза (Ishak F ≥ 3), така и до цироза (Ishak F5–6). Този резултат потвърждава доклади от други групи[16,19,27] и един скорошен мета-анализ[21], че стеатозата е свързана с прогресирането на фиброзата. Интервалите на увереност за прогресиране на стеатозата и фиброзата са изключително широки.

Проблемът може да бъде допълнен и от малкия брой на пациентите в групата със стеатоза и в групата с фиброза по Ishak. Групите със стеатоза са свити (деформирани) до двоична променлива величина, за да се даде възможност да се направи елементарен анализ, който да определи дали тя е свързана с прогресирането на фиброзата. Друго обяснение на различията в стадия на фиброзата между отделните чернодробни биопсии може да бъде грешка с пробата, тъй като наистина проблемите с грешки при вземането на проба за чернодробна биопсия при хроничен хепатит С са добре документирани.[32]

.
Въпреки че установихме, че НСV генотип 3 е свързан със стеатозата, ние не доказваме наличие на връзка между този и всички други специфични генотипи и прогресирането на фиброзата.

Това, обаче, не е неочаквано, тъй като други изследвания представят противоречиви доказателства, някои от които предполагат връзка между генотип 3 и прогресиране на фиброзата [20,31,33], докато други признават ролята само на генотип 1.[21,27]

Механизмът, чрез който стеатозата може да доведе до влошаване на фиброзата, не е ясен.  Факторите, които участват, включват влияние на оксидативния стрес, инсулинова резистентност и повишена чувствителност към апоптоза, водеща до влошаване на фиброзата[34], тъй като е свързана с активирането на чернодробните стелатни клетки.[35] Доказателства в полза на последния механизъм идват от наблюдението, че каспазната активност, която регулира апоптозата,[36] е във взаимовръзка със стеатозната активност и нараства при хроничен хепатит С.  

Нашето изследване може да бъде критикувано поради липса на данни за количествените нива на НСV РНК и индекса на телесната маса на пациента. Тези параметри, обаче, са изследвани надълго и широко преди това и много органи приемат, че съществува връзка между нивото на генотип 3 НСV РНК и стеатозата,[19,22] и по-голямото въздействие на метаболитните фактори за развитието на стеатоза при пациенти с НСV генотип 1.[37–40] При липсата на данни за индекса на телесната маса и информация относно инсулиновата резистентност, в това изследване не беше възможно да се получат допълнителни познания за приноса им към стеатозата.

При втората биопсия броят на пациентите с лека стеатоза нараства, докато броят на пациентите с умерена до тежка стеатоза намалява. .

Това не е неочаквано, тъй като и по-рано е наблюдавано, че стеатозата намалява с влошаването на фиброзата при хроничен хепатит С[33] и при неалкохолна стеатоза (NAFLD).[41]

И на последно място, авторите искат да преценят дали едновременната консумация на алкохол ще засили (изостри) чернодробната стеатоза и прогресията на фиброзата. Връзката между инфекцията с хроничен хепатит С и алкохола, водеща до по-тежко заболяване, е достатъчно добре описана.[3]

 

В това изследване, обаче, употребата на алкохол не показва да е свързана със прогресия на стеатозата или фиброзата. Това вероятно се дължи на малкия брой пациенти, документирани като лица с висока консумация на алкохол, а и защото връзката между хроничния хепатит С и стеатозата прави трудно да се определи дали наблюдаваната стеатоза е свързана с употребата на алкохол, вирусни или метаболитни фактори.

Друг проблем е свързан с метода, използван за оценка на алкохолната консумация. Пациентите често подценяват количеството на алкохола, който консумират, поради което са нужни по-сериозни методи, за да се установи точното количество консумиран алкохол.[42]

,
В резюме, това проучване на 112 пациенти, претърпели две чернодробни биопсии с интервал между тях от средо 4.17 години, показва, че наличието на стеатоза при първата биопсия е независимо свързано с прогресия на фиброзата при втората биопсия.  

Този резултат показва, че независимо от изходния (първоначалния) стадий на фиброзата, ако е налице стеатоза трябва да се обмисли евентуално антивирусно лечение на пациентите.

Освен това се приема, че някои метаболитни фактори допринасят за развитието на стеатоза, което предполага, че контролирането им може да намали вероятността от прогресиране на фиброзата.  

Кликнете по-долу за цялото изследване, изложеното по-горе е само: Дискусия

 

T. J. S. Cross; A. Quaglia; S. Hughes; D. Joshi; P. M. Harrison

Posted: 10/08/2009; J Viral Hepat. 2009;16(7):492-499. © 2009

 

Източник: Impact of Hepatic Steatosis on Natural History of Chronic HCV Infection:

 

Може да коментирате новината във Форума на ХепАктив.