ХЕПАТИТ А: Какво трябва да знаете за него?
Хепатит А е заболяване на черния дроб, което се причинява от вируса на хепатит А (НАV). Това е най-често срещаният вид вирусен хепатит в Съединените щати. Средно около 42,000 нови вирусни инфекции от хепатит А се появяват всяка година в САЩ и се счита, че една трета от всички американци са заразени с НАV, повечето от тях още в детските си години.
Инфекцията с вируса на хепатит А продължава да бъде едно от заболяванията, за които най-често се съобщава в Съединените щати и което може да бъде предотвратено чрез ваксиниране. Разпространението на НАV е спаднало рязко от 180,000 нови инфекции през 1997 година до 35,000 понастоящем. Спадът на нови НАV инфекции е в резултат от въвеждането през 1995 г. на ваксината за НАV и нарасналите превантивни мерки.
В Съединените щати най-висок ръст на НАV инфекция се появява в западната част на страната. През 2001 година 10-те щати с най-широко разпространение на НАV инфекция са Джорджия, Аризона, Род Айлънд, Кънектикът, Канзас, Мериленд, Масачузетс, Тексас, Флорида и Калифорния.
Децата играят важна роля в разпространението на НАV и затова Центровете за контрол и превенция за заболяванията на САЩ препоръчват всички деца да бъдат ваксинирани срещу НАV на 12-месечна възраст. Те се заразяват най-често и, тъй като рядко имат симптоми, са безшумен източник на инфекция за другите. Обикновено на здравните органи се съобщава за много малка част от НАV инфекциите в детска възраст поради липсата на симптоми.
За разлика от хепатити В и С, които се разпространяват чрез контакт със заразена кръв или секреции, хепатит А се разпространява чрез храна и вода, замърсени от изпражненията на лица, заразени с НАV. Вирусът се разпространява от фекална материя, заразена с НАV и приета през устата. Това може да се случи даже ако изпражненията не се виждат и всичко изглежда чисто (например чаша с вода).
Предава се също и при непосредствен, личен контакт като например смяна на пелени, при някои сексуални контакти (напр. аналингус или анален/орален секс) и рядко при венозна употреба на наркотици.
Този вирус е изключително издръжлив. Оцелява във висококиселинния хранителен тракт на човешкия организъм, а при стайна температура може да живее повече от седмица. Във водата може да оцелее от 3 до 10 месеца и по тази причина се намира в някои черупчести мекотели обитаващи водни басейни, замърсени с канални води.
При работещите в детски градини и старчески домове съществува по-висок риск от заразяване с хепатит А, както и при лицата пътуващи в чужбина в райони, в които питейната вода не отговаря на стандартите.
Инкубационният период на хепатит А може да бъде от 15 до 50 дни, а средната му продължителност е 28 дни. При възрастните индивиди симптомите се появяват внезапно и могат да се проявят с температура, отпадналост, загуба на апетит, гадене и стомашни смущения, потъмняване на урината и жълтеница (пожълтяване на кожата и очите).
Децата под 6 годишна възраст, които съставляват повечето от случаите на заразяване с НАV, обикновено нямат симптоми. Поради липсата на симптоми лицата, които ги гледат, родителите и членовете на домакинството са изложени на риск да прихванат НАV от заразените деца.
Като всички видове хепатитни вируси, НАV инфектира и възпалява черния дроб. Ако по-възрастни хора, лица с компрометирана (изложена на риск) имунна система или такива, които имат друго чернодробно заболяване като хепатит В или С бъдат заразени с НАV, те рискуват по-голямо чернодробно увреждане поради допълнителния вирус, заразил черния им дроб.
Хепатит А отзвучава напълно от само себе си. Обикновено симптомите продължават няколко седмици, а умората може да се влачи с месеци. При около 10-15 процента от хората има релапс след период от 6-9 месеца. Няма хроничен стадий или стадий на носител. В редки случаи човек може да развие фулминантен (чернодробна недостатъчност) хепатит А, който се характеризира с тежки симптоми и може да бъде смъртоносен; фулминантният хепатит А е по-вероятен за лица, които вече имат хепатит В, хепатит С или друго чернодробно заболяване.Ето защо е важно всички с повишен риск от усложнения да бъдат ваксинирани срещу хепатит А, ако преди това не са били заразявани.
Тъй като хепатит А обикновено преминава от само себе си, няма стандартно лечение за НАV. Ако, обаче, човек е бил изложен на НАV, то инжектирането на НАV имуноглобулин (антитела) в рамките на 14 дни от експозицията може да предотврати развитието на болестта или да намали тежестта на симптомите. През акутния (остър) стадий такива обикновени мерки като здравословно хранене, поемане на много течности и подходяща почивка могат да помогнат на човек да се чувства по-добре.
Ваксината за НАV се счита за безопасна и ефикасна. Ваксината е от две дози и се поставя с инжекция, като втората доза се дава 6 до 12 месеца след първата. След ваксинацията не се препоръчва тестване за антитела, тъй като 97-100% от хората, ваксинирани с двете дози ваксина за НАV, развиват защитни антитела в рамките на 1 месец от получаването на първата доза и 100% имат защитни нива след втората доза. Експертите считат, че НАV ваксината осигурява защита срещу хепатит А за срок от поне 20 години. Някои специалисти смятат, че хората с компрометирана имунна система (като например лица с ХИВ или взимащи имуносупресанти) могат да имат нужда от повече дози НАV ваксина.
Няма сериозни неблагоприятни реакции, приписвани на НАV ваксината. Нормални странични ефекти могат да бъдат болезненост/чувствителност на мястото на ваксиниране, главоболие и физическо неразположение.
Ваксината се препоръчва на всички, изложени на риск от НАV, включително мъже, имащи полови контакти с други мъже, работещи в детски градини и някои лица, пътуващи в чужбина.
Обичайната задължителна за някои щати ваксинация на деца в училищна възраст значително е намалила разпространението на епидемии сред децата. Даже и да не ликвидират окончателно заболяването, имунизационните програми дават възможност рязко да се намалят бъдещите епидемии. Съществува и комбинирана НАV/НВV ваксина (Twinrix), одобрена от FDA, с ускорен график на дозиране (3 инжекции в рамките на 30 дни и една бустерна инжекция (реваксинация) след една година)). Лица, които преди това са били заразени с хепатит А имат имунитет и нямат нужда от ваксиниране.
Източник: Hepatitis A: What You Need to Know