Типове интерферон и как работят те

Интерферон алфа (особено пегилираната му форма) е основата на лечението на острата и хроничната хепатит C инфекция, като освен това се използва за лечение на хепатит B. Но още няколко типа интерферон също са в процес на проучване дали могат да бъдат използвани за лечение на вирусен хепатит.

Интерфероните са естествени химически приносители, или цитокини (cytokines), които играят важна роля в имунния отговор на тялото към чужди патогени – особено вируси и ракови клетки. Като част от неспецифичната имунна система, интерфероните действат в ранните фази на вирусната инфекция, преди да започне производството на антитела.

Различните типове интерферон използват различни повърхностни клетъчни рецептори, но действат чрез главни пътища за сигнализиране, от които JAK-STAT пътя е най-добре проучения и разбрания. При наличието на вируси (в частност, на двойно-верижна РНК), интерфероните са част от сложна поредица от сигнали, които включват toll-like рецептори и различни интерферон-сигнализиращи гени.

Тъй като те засягат имунната система като цяло, интерфероните предизвикват множество странични ефекти, включително познатите „грипоподобни” симптоми на физическо неразположение, втрисане, умора, и болки в мускулите, които са индикатор за антивирусен имунен отговор. Парадоскално, интерфероните могат да увеличат податливостта към определени инфекции (например, като причинят изчерпване на белите кръвни клетки, които се борят с бактериите), както и да доведат до автоимунни състояния, при които имунната система атакува собствените тъкани на тялото.

Интерфероните са открити за първи път през 50-те години на миналия век и са проучвани като начин за лечение на различни вирусни заболявания и увреждания. Въпреки, че техния пълен спектър от активност не е напълно разбран и установен, знае се, че те работят чрез няколко механизма:

• Антивирусна активност: Когато една инфектирана клетка умре и освободи вируси, интерфероните „алармират” околните клетки и ги предизвикват да освободят протеин киназа R (protein kinase R) и други приносители, които си взаимодействат с производството на протеини, които са нужни да съединят нови вирусни частици. Интерфероните също помагат да се предотврати навлизането на вирусите в клетките. По-голямата част от ефекта на интерферон алфа върху HCV се приписва на директната антивирусна активност.
• Цитотоксичност (Cytotoxicity): Интерфероните убиват клетките, заразени с вируса, като усилват апоптозата, или програмираната клетъчна смърт. Смята се, че първата фаза на рязкото спадане на HCV по време на интерферон-базирано лечение се случва заради директната антивирусна активност, докато за последващото бавно намаляване на HCV се мисли, че се случва заради повишеното разрушаване на HCV-инфектирани хепатоцити (чернодробни клетки).
• Имуномодулация: Интерфероните стимулират производството на цитокини, които активират макрофагите, естествените клетки убийци (natural killer cells - NK), и цитотоксичните Т-лимфоцити (cytotoxic T-lymphocytes – CTLs, или killer T-cells). Смята се, че имуномодуларния ефект на интерферон алфа е от голяма важност по отношение на неговата ефективност срещу HBV.
• Разширена/подсилена MHC експресия (EnhancedMHCexpression): Интерфероните подсилват експресията на главния хистосъвместим комплекс (major histocompatibility complex - MHC) антигени на повърхността на клетките, инфектирани с вируса, което позволява на CTLs и NK клетките да ги разпознаят и да ги убият.
• Антипролиферираща и антитуморна активност: Интерфероните потискат прекаленото възпроизводство на злокачествени клетки, и също подсилват CTL активността срещу туморните клетки, и потискат ангиогенезата, или производството на нови кръвоносни съдове, нужни за растежа на тумора.

В началото интерфероните бяха категоризирани в два по-големи класа, тип I (алфа и бета), и тип II (гама). Наскоро, друга група вещества (интерлевкини 28 и 29) с антивирусна активност, бяха припознати като трети клас интерферони, тип III (ламбда). Въпреки, че всеки клас действа чрез различни клетъчни рецептори, тяхната активност се припокрива в голяма степен.

Интерферон алфа (Interferonalpha) е семейство от повече от 12 свързани един с друг протеини, и е широко използван за лечение на хепатит C, като също е одобрен и за лечение на хепатит Б и няколко вида рак. Много клинични изпитвания са документирали и потвърдили ефективността на конвенционалния интерферон алфа-2а (Roferon-A) и алфа-2б (Intron-A) при намаляването HCV РНК нивата, намаляване на чернодробното възпаление (индикатор за което са повишените нива на чернодробните ензими АЛАТ и АСАТ), и забавянето, и дори обръщането на чернодробната фиброза. За съжаление, липсата на отговор на лечението и релапса са често срещани при монотерапията с конвенционален интерферон алфа, но някои научни изследвания изказват предположение, че лечението може да подобри фиброзата, дори при пациентите, които не са постигнали траен вирусологичен отговор (SVR).

Днешният стандарт за лечение на хепатит C, е пегилирания интерферон алфа (Пегасис или Пегинтрон) плюс рибавирин. Пегилацията – добавянето на полиетилен гликол (polyethylene glycol) към конвенционалния интерферон алфа, увеличава периода от време, в който лекарството остава в тялото, като по този начин то може да бъде инжектирано по-рядко.

Консенсусен интерферон алфа (consensusinterferonalpha), познат също като интерферон алфакон-1 (alfacon-1) или Инферген, е рекомбинантна форма, разработена чрез определяне на най-разпространените аминокиселини на всяка позиция на молекулата на интерферон алфа. Консенсусния интерферон се изследва за ефективност при повторно лечение на хепатит C в комбинация с рибавирин, при пациенти, неотговорили или направили релапс при предишно лечение с интерферон алфа. Въпреки, че нивата на постигнат SVR при повечето изследвания са относително ниски, консенсусния интерферон дава шанс на някои от пациентите, които са нон-респондери (неотговорили на лечението), и особено на релапсерите (пациентите, претърпели релапс), да постигнат SVR.

Интерферон алфа-n1 (interferon alpha-n1), също познат като лимфобластоид интерферон (lymphoblastoid interferon) или Wellferon, е комбинация от осем подтипа на интерферон алфа. Той е одобрен за лечение на хепатит C в Европа, но не и в САЩ. Научни проучвания са открили, че той е толкова ефективен, колкото конвенционалния интерферон алфа, и по-малко ефективен от пегилирания интерферон.

Албумин интерферон (albumininterferon), или Албуферон (Albuferon), е форма на интерферон алфа с удължено действие, смесена с кръвния протеин албумин, която трябва да бъде поставяна само веднъж на всеки две седмици, или по-малко. Предварителните клинични изпитвания показват, че резултатите от лечението са сравними с тези на пегилирания интерферон. Албуферона в момента се намира в фаза III на клиничните изпитвания.

Интерферон бета (interferonbeta), и двата -1а (Avonex), и -1б (Betasteron), са одобрени за лечение на множествена склероза. Тази форма на интерферон е била проучвана и за лечение на хепатит C, но нейната ефикасност не е била по-добра от тази на интерферон алфа, макар че тя предизвиква по-умерени странични ефекти.

Интерферон гама-1б (interferongamma-1b), или Actimmune, е рекомбинатна версия от добре познатия тип II интерферон. В проучванията, правени до днешна дата, интерферон гама-1б не е успял да намали HCV RNA при пациенти, които при предишни лечения не са отговорили на лечението, или са направили релапс. Тъй като той има антифиброзна активност, интерферон гама е бил проучван при пациенти с напреднала фиброза или цироза. В скорошно проучване, в което са участвали 420 души, на които са били направени чернодробни биопсии преди началото и след края на лечението, приема на три дози интерферон седмично не е успял да намали фиброзата (измервана по системата на Ишак) повече от пласебо групата, въпреки че една подгрупа от пациенти със специфични цитокин профили изглежда са получили подобрение.

Различни типове интерферон, като интерферон ламбда, белерофон (орален) интерферон, локтерон, и омега интерферон, се намират в процес на клинична разработка за прилагането им за лечение на хепатит C.

За повече информация за тези лекарства, както и за други интерферони, можете да посетите тази страница: HCV Drug pipeline http://www.hcvadvocate.org/hepatitis/hepC/HCVDrugs.html

Източник: Types of Interferon & How They Work

Може да коментирате темата тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2079.msg23185;topicseen#msg23185.