Хепатит В: Кога е нужно лечение?

Дата на създаване: 13 септември 2009
Дата на последно обновяване: 19 октомври 2011
 
Автор: Christine M. Kukka
Дата и версия на обновения лист-факт: септември 2010 година, версия 2.0
 
 
Въпреки наличието на повече лекарства за лечение на хепатит Б, учените все още не са установили правила, за това кога трябва да започне лечението. Исторически погледнато, лекарите използваха повишените нива на аланин аминотрансфераза (ALT), като ключов индикатор за започване на лечението, тъй като повишените ALT нива са индикатор, че се развива чернодробно увреждане. Сега експертите не са толкова убедени в това.
 
Скорошни проучвания откриха, че увреждане на черния дроб възниква, дори при пациенти с нормални нива на ALT, както и при тези пациенти, които имат умерено нисък вирусен товар (HBV DNA). В резултат на това, експертите предлагат всеки пациент да се оценява индивидуално според нивата на ALT, вирусния товар, хепатит Б "е" антиген статуса, възрастта, пола, общото здраве, и фамилна анамнеза за рак на черния дроб.
Честота на наблюдение:
 
Ако пациентите са HBeAg-позитивни с HBV DNA нива, по-високи от 20 000 IU/мл и нормални нива на ALT: Техните ALT нива трябва да бъдат изследвани на всеки три до шест месеца, както и трябва да се обмисли лечение плюс чернодробна биопсия, ако се забележи увеличение на ALT нивата.
 
Ако пациентите са HBeAg-негативни с HBV DNA, равни или по-ниски от 2 000 IU/мл и нормалнинива на ALT: Техните ALT нива трябва да се проверяват на всеки три до шест месеца, като трябва да се обмисли лечение плюс чернодробна биопсия, ако се забележи увеличение на ALT нивата.
 
Ако пациентите имат неоткриваеми (undetectable) HBV DNA нива, нормални нива на ALT и положителен тест за хепатит В повърхностен антиген (HBsAg): ALT нивата им трябва да се проверяват на всеки шест до 12 месеца, и ако се увеличат, то техните HBV DNA нива трябва да бъдат проверени отново, като в същото време трябва да бъдат изключени други потенциални причини за заболяването.
 
Препоръки за лечение
 
Когато се прави оценка при взимането на решение за започване на лечение, изследователите предлагат следното:
 
Оценка на пациента:
 
• В допълнение към цялостния физически преглед и чернодробни тестове, лекарите трябва да получат семейна медицинска анамнеза с акцент върху рака на черния дроб. Всяка история (фамилна анамнеза) на рак на черния дроб в подкрепа на ранното лечение, за да се намали риска от него. Лабораторните тестове трябва да включват вирусен товар (HBV ДНК), чернодробни тестове, и тест за HBV генотип. Чернодробната биопсия, която е най-добрият начин да се разбере дали е необходимо лечение, се препоръчва за пациенти, които са с периодично повтарящи се или постоянно повишени ALT нива, или имат повишен вирусен товар (HBV DNA), но нормални ALT нива, и са по-възрастни от 35 години.
 
Кой трябва да се лекува?:
 
- HBsAg-позитивни пациенти с нива на HBV ДНК , по-високи от 20 000 IU/mL и нормални ALT нива:
·         Пациентите трябва да имат направена чернодробна биопсия, особено ако са по-възрастни от 35 години. Ако се установи умерено или по-сериозно чернодробно увреждане, трябва да се обмисли започване на лечение.
·         Пациенти с HBV DNA нива, по-големи от 20 000 IU/mL, и повишени нива на ALT (един до два пъти над нормалните нива), трябва да се лекуват, независимо дали им е направена чернодробна биопсия.
- HBsAg-позитивни пациенти с нисък вирусен товар:
·         Експерти са разделени по отношение на това кога да се предприеме лечение на пациенти с нормална ALT и HBV ДНК нива под 20 000 IU/mL. Някои експерти биха препоръчали лечение, а други биха препоръчали пациента да изчака, ако той е все още млад и се намира в имунотолерантната фаза на инфекцията. Все пак, експертите се обединяват около това, че пациентите трябва да се следят на всеки 3-6 месеца, като трябва да се обмисли чернодробна биопсия, за да се определи степента на чернодробно увреждане, както и необходимостта от лечение.
 
Ролята на вирусния товар
 
Макар че вирусен товар, по-висок от 300 копия/мл, увеличава риска от чернодробно увреждане, изследователи продължават да използват границата от 20 000 IU/mL за HbeAg-позитивни пациенти, и 2 000 IU/mL за HBeAg-негативни пациенти, като граници, които са индикатор за започване на лечението. Но много от пациентите имат непостоянни нива на вирусния товар, вариращи от 2 000 до 20 000 IU/mL. При тези случаи, експертите препоръчват решението за лечение да бъде крайно индивидуално и да отчита възрастта на пациента, и други фактори.
 
Кои лекарства да се използват за първа линия на лечение?
 
От седемте достъпни лекарства, експертите препоръчват пегилираният (Pegylated) интерферон (Pegasys) и антивирусните средства tenofovir (Viread) и entecavir (Baraclude) като лекарства за първа линия на лечение на HBeAg-позитивни или HBeAg-негативни пациенти, които никога не са били лекувани. Тези лекарства са най-мощни, а двете антивирусни средства имат нисък процент на причиняване на вирусна резистентност. Пегилираният интерферон не предизвиква лекарствена резистентност.
 
Нуклеозидни Инхибитори на Обратната Транскриптаза:
 
Tenofovir (търговско наименование Viread) Одобрен от FDA през 2006 г.; профил на лекарствена резистентност: 0% на 2-рата година. Комбинация с друг антивирусен HBV препарат се препоръчва при пациентите, резистентни към adefovir.
 
Telbivudine (търговско наименование Tyzeka или Sebivo) - Одобрен от FDA през 2006 г.; профил на лекарствена резистентност:при HBeAg позитивни - 25% на 2-рата година;при HBeAg отрицателни - 11% на 2-рата година.
 
Entecavir (търговско наименование Baraclude) - Одобрен от FDA през 2005 г.;профил на лекарствена резистентност: 1,2% при нелекувани пациенти на 5-тата година; 46% при lamivudine - резистентни на 5-тата година.
 
Adefovir (търговско наименование Hepsera) - Одобрен от FDA през 2002 г.;профил на лекарствена резистентност: 20% на 1-та година; 29% на 5-та година.
 
Lamivudine (търговско наименование Epivir-HBV или Zeffix) - Одобрен от FDA през 1998 г.; профил на лекарствена резистентност: 23% на 1-та година ; ~ 70% на 5-тата година.
 
Интерферони:
 
Peginterferon алфа-2а (търговско наименование Pegasys) - Одобрен от FDA през 2005 година. Интерферонът не предизвиква HBV лекарствена резистентност. 
 
Интерферон алфа-2а (търговско наименование интрон A) - Одобрен от FDA през 1991 година. Интерферонът не предизвиква HBV лекарствена резистентност.
 
 
Информацията в този лист факт е предназначена да Ви помогне да разберете и управлявате HBV, и не трябва да се приема като медицински съвет. Всички лица с хепатит B трябва да се консултират с лекар за диагностиката и лечението на HBV.
 
 
Източник: When Is Treatment Needed?
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C