Кои медикаменти за лечение на хепатит В трябва да се използват най-напред?

 
Дата на създаване: 4 септември 2009
Дата на последно обновяване: 19 октомври 2011
 
Автор: Christine M. Kukka
Дата и версия на обновения лист-факт: септември 2010 година, версия 3.0
 
 
Днес съществуват няколко антивирусни препарата и едно интерфероново лекарство, използвани за лечение на хора, заразени с вируса на хепатит В (HBV). Независимо от броя на наличните възможности за лечение, важното е внимателно да изберете кои препарати да използвате като първи избор за лечение. Например, при използване на неподходящ антивирусен препарат, даден човек може да развие "резистентност (устойчивост)" към други антивирусни лекарства.
Изборът е сложен и силно зависи от пола на индивида, хепатит Б "е" антиген статуса (HBeAg), вирусния товар (HBV DNA), HBV генотипa или щамa, и продължителността на инфекцията. При първо лечение използваният препарат трябва бързо да намали вирусния товар, без да причини вирусна резистентност, както и да укрепи имунната система на човека, така че тя да може да контролира инфекцията чрез производство на антитела, които да нападат HBV-инфектираните чернодробни клетки.
За да се постигнат тези цели, експертите препоръчват едно от двете мощни антивирусни средства - entecavir (Baraclude) или tenofovir (Viread) - или пегилиран интерферон (Pegasys), който стимулира имунната система да се бори с инфекцията.
 
Тази препоръка се отнася за всички, без значение дали са положителни или отрицателни при теста за HBeAg. Ето и допълнителна информация за тези три опции:
 

Тъй като даден човек може да приема антивирусно лекарство в продължение на много години, важно е внимателно да се избере терапия на „първа линия”, за да се намали риска от развитие на резистентност към лекарството на някакъв по-късен етап.

 
Пегилиран интерферон (Pegasys):
Интерферонът е вещество, което стимулира имунната система да се бори с инфекциите. Пегилираният интерферон се прилага чрез седмична инжекция, подкожно и е най-ефективен при хора с повишени нива на ALT в началото на терапията. Повишените нива на ALT показват, че имунната система вече се бори с инфекцията и би могла да се възползва от „стимулиращия” (бустерен) ефект на интерферона. Той също така работи много добре при хора с HBV генотип А или В, затова преди започване на лечение с интерферон, трябва да се направи изследване за генотип, за да сте сигурни, че това е правилният избор. За разлика от антивирусните лекарства, интерферонът предизвиква странични ефекти и е скъпо струващо лечение.
 
Тези, които трябва да бъдат лекувани с пегилиран интерферон включват:
• Хората, които са HBeAg-положителни, имат повишени нива на ALT и имат HBV генотип А или В, могат да имат полза от лечението с интерферон за период от 24 до 48 седмици. Едно проучване е установило, че 25% от HBeAg-позитивните хора, лекувани с пегилиран интерферон, са постигнали неоткриваеми нива на HBV DNA, 27% са изчистили HBeAg и са развили антитела към "е" антигена, а 39% са постигнали нормални нива на ALT.
• Хората, които са HBeAg-негативни също могат да имат полза от интерферона. Проучванията показват, че 63% от хората, лекувани с пегилиран интерферон, са постигнали неоткриваеми нива на HBV DNA, а 38% са постигнали нормални нива на ALT.
 
Кое антивирусно средство трябва да се използва за лечение на първа линия? 
Според докладвани данни, при лечение с пегилиран интерферон, 3% от лекуваните успяват да изчистят вируса – изчистване на хепатит Б повърхностния антиген и произвеждане на антитела срещу повърхностния антиген. Тъй като интерферонът не е пряк антивирусен медикамент (не действа по директен начин, а по косвен) хората, които са лекувани с него не развиват лекарствена резистентност.
 
Антивирусните лекарства entecavir и tenofovir:
Тези лекарства, приложени орално, прекъсват важните стъпки в процеса на възпроизводството на вируса, като спират или пречат на образуването на ДНК или на репликацията. Всеки тип или клас антивирусни лекарства нарушава различна "стъпка" в сложния цикъл на възпроизвеждане на HBV. Някои антивирусни средства действат по сходен начин и с течение на времето, HBV може да развие мутации, което може да му позволи отново да се възпроизвежда, въпреки лечението с този клас антивирусни препарати.
 
HBV има слаб генетичен код, и поради милионите копия на вируса произвеждани дневно, някои от тях неизбежно имат мутации, които им позволяват да „устоят” на механизма на блокиране на репликацията на антивирусните лекарства.
Тъй като даден човек може да приема антивирусно лекарство в продължение на много години, е важно внимателно да се избере терапия на „първа линия”, за да се намали риска от развитие на резистентност към лекарството на някакъв по-късен етап.
 
Това е резюме на най-препоръчваните антивирусни средства за „първа линия” на лечение:
 
Entecavir (Baraclude):
Одобрен е през 2005 г. - това 0,5-мг дневно хапче инхибира (подтиска) три стъпки от процеса на вирусна репликация и намалява вирусния товар, и подобрява състоянието на черния дроб по-бързо, отколкото по-старите антивирусни средства, като lamivudine и adefovir (Hepsera). Неговата степен на вирусна резистентност е доста ниска - 1,25% след пет годишна употреба.
• При HBeAg-позитивните пациенти, той постига неоткриваеми нива на HBV DNA при 67% от хората, лекувани в продължение на 48 седмици, HBeAg загуба при 22%, и ALT нормализиране при 68% от случаите.
• Сред HBeAg-негативните пациенти, лекувани за 48 седмици, той постига неоткриваеми нива на HBV DNA в 51% и нормални нива на ALT при 78%от тези пациенти.
 
Докато резистентността към entecavir е ниска при хората, които никога преди това не са били лекувани, тези, които вече са развили резистентност към lamivudine, бързо ще развият резистентност към entecavir, поради което трябва да бъдат лекувани с друго антивирусно лекарство.
 
Tenofovir (Viread):
Тази 300 милиграмова дневна таблетка е най-новия антивирусен препарат, одобрен за лечение на хепатит Б от Американската администрация по храните и лекарствата (U.S. FDA). Той е мощен антивирусен препарат, като е установено, че при малък процент от хората дори помага за пълно изчистване на вируса - нещо, което само пегилирания интерферон може да направи.
 
• При HBeAg-позитивни пациенти, tenofovir постига неоткриваеми нива на HBV DNA в 76% от хората, лекувани в продължение на 48 седмици, HBeAg загуба при 22% от лекуваните, и пълно изчистване на вируса (загуба на хепатит В повърхностните антигени - HBsAg) при 3% от случаите, както и нормализиране на нивата на ALT при 69% от случаите.
• При HBeAg-негативните пациенти, tenofovir постига неоткриваеми HBV DNA в 93% от случаите и нормализиране на ALT в 77% от случаите. Все още няма информация за пълно изчистване на HbsAg.
 
Резистентността към tenofovir е толкова ниска, че дори все още няма консенсус по отношение на степента му на резистентност.
 
Други антивирусни средства, одобрени от FDA за лечение на хепатит В, които обаче не се препоръчват за лечение на първа линия, са adefovir (Hepsera), telbivudine (Tyzeka) и lamivudine. Тези три антивирусни препарата не се препоръчват за „първа линия” на лечение заради тяхната висока степен на вирусна резистентност.
 
 
Информацията в този лист факт е предназначена да Ви помогне да разберете и управлявате HBV, и не трябва да се приема като медицински съвет. Всички лица с хепатит B трябва да се консултират с лекар за диагностиката и лечението на HBV.
 
 
Може да коментирате темата тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1931.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C